Средната възраст на прекрасните жени, които събрахме в този брой, е… Няма значение – ще ме прекъснете вие – една жена никога не издава възрастта си. Напротив, има значение, защото годините не са просто възраст, нито само сиви коси, бръчки, целулит и каквото още там върви като екстра към бързо отлитащото време.
Годините са опит. Онзи житейски опит, който нито една книга, нито един университет дори не може да ни даде. Годините са вдъхновение. Истинско богатство!
Имам щастието да работя с много млади хора, да виждам пламъчето в очите им, наивния им понякога поглед, страстта, с която са яхнали младостта. Те успяват да извадят от мен онези спонтанни реакции, които често забравяме след детството си, правейки се на сериозни.
Имам честта да работя и с хора на и над моите години. Истински професионалисти, не само в работата си. На тях дължа много от ценните уроци (надявам се да съм ги научила!).
И колкото по-бързо отлитат годините, толкова повече бързам да порасна. Може да ви звучи смахнато, но аз така го разбирам остаряването – като привилегия. В мига, в който спрем да приемаме годините за враг и осъзнаем, че те са най-добрата ни приятелка, тогава започваме да живеем истински.
Доказват го част от героите на следващите страници. Като 83-годишната легенда Джейн Фонда, която твърди: „Не сме създадени, за да бъдем перфектни. Обичам своите бръчки. За да останеш млад по сърце, в живота ти трябва да има любов.“ И допълва, че се е научила да се чувства комфортно в собствената си кожа едва след 62-та си година и развода с втория си съпруг. Припомняме си и Марлене Дитрих, която напусна този свят преди близо 30 години, надхвърлила 90-те, но остави достатъчно примери и уроци, които си струва да си повтаряме днес – като този, че създаденият от нас имидж може да се превърне в клетка и че човешкото достойнство се разкрива в трудни времена.
Говорим си още с Мария Силвестър за живеенето на бързи обороти, които изпразват дните ни от смисъл, с Нора Шопова за завръщането към традициите и еко сватбата й, с д-р Лиза Москони за връзката между менопаузата и мозъка. И разбира се, за модата през новия сезон, за който все още не знаем дали ще е „отворен“ или „затворен“, което ме кара да си повтарям думите на Марлене Дитрих: „Моите крака не са чак толкова красиви – просто знам какво да правя с тях.“ Така и аз с живота, който напоследък не е чак толкова перфектен – просто знам какво да правя с него. Засега…
*Още в новия брой на сп. ELLE !
