Какво си мислят те след първата, десетата и дори трийстата година от брака? Трима от тях издават за какво им е идело да захвърлят халките си... и защо не са го направили
ЖЕНЕН ОТ 1 ГОДИНА - Уплашен и неопитен
С жена ми се срещахме в продължение на четири години, от които три живяхме заедно. За това време тя отговори на всички изисквания от списъка ми: умна, забавна, секси и невероятна готвачка. Но първата година от брака хвърля нова светлина върху връзката, особено когато на никой от двамата не му се готви и не му е до забава. Има период на напасване и излишно нервиране за дреболии – все неща, които развалят връзката и все повече започваш да си представяш как се замеряте с разни предмети, а след това намираш бележка от типа на „само се шегувам“.
Постоянно се караме за дреболии. Тя никога не изплаква чиниите, а аз гледам много футбол. Мърмори ми, че не тренирам, че влизам в банята с обувки. За нея това е отвратителен навик, защото подът бил чист. Но не е, защото е покрит в нейните косми (част от неустоимия й чар е, че се скубе като животно)! Когато все още не бяхме женени, за финал на поредния спор аз казвах искреното си мнение, което ми осигуряваше нощувка на дивана, където заспивах сърдит под мекото одеяло. Сега, след като сме преживели толкова неща заедно, можем да устоим на всички спорове. Всичко в името на романтичната идея, че „това е любовта“. В действителност обаче сме уплашени и все още неопитни, точно както когато се тревожим да не блъснем новата си кола.
Скоро жена ми предложи да подновим обетите си. Неодобрително смъмрих нещо, но после осъзнах, че е добра идея. Да обичаш, уважаваш и цениш са неща, за които не се замисляш много, докато изведнъж някой не загуби работата си или родителите не се разболеят. Състрадание, което не означава съжаление, и финансова нестабилност, която не подтиква към раздяла и стресови ситуации – това са нещата, за които трябва да има правила.
Преди искахме да си имаме куче, а сега си говорим за дете. Което между другото е хитър начин да накараш един мъж да ти вземе кученце. Все още не мога да се видя като баща, но виждам жена ми и знам, че ще е страхотна майка, което ме кара да съм обнадежден за бъдещето. Хората обичат да казват на скоро оженените, че следващата стъпка е създаването на семейство. Но връщайки се назад във времето, осъзнавам, че ние вече сме започнали да го градим.
Д.У.
Ако мъжът носи книга или iPad, предложете да го приберете в чантата си.
ЖЕНЕН ОТ 10 ГОДИНИ - Щастливо примирен
Вече съм женен от десет години и съм убеден, че моят брак е един от най-недраматичните, което ме кара да съм много доволен. Когато хората говорят с такъв трепет за фойерверки и други залитания, просто не ги разбирам. Не мога да си представя да съм с друга жена. Само идеята за първа среща ме кара да заплача. Не искам времето, което прекарвам с жена ми, да се описва като бомбастично. На 40 г. съм и съм уморен. Единственото нещо, за което си мечтая, е сън и почивка
С жена ми имаме деца и ако сме научили нещо за толкова години, е, че никой от двама ни няма нужда от повече излишни емоции, които да изсмукват и последните ни глътки въздух. Ние не сме две половини на едно разделено сърце или преплетени от съдбата звезди, които горят от страсти. Ние сме отделни личности, които просто харесват живота повече, ако другият е част от него. Мисля, че говоря и от името на жена си, когато казвам, че от живота си заедно ние искаме само подкрепа, вярност и спокойствие. Заслужили сме си го. Бяхме приятели дълги години преди да се съберем и мисля, че това обяснява много за нашите отношения, които аз смятам за голям успех. Още преди да се оженим ни харесваше да прекарваме време заедно. Беше ни забавно. Накрая решихме, че няма нужда да заобикаляме очевидното, но дори и в началото на връзката ни не сме изпитвали особена страст и вълнение. От самото началото се бяхме примирили и се бяхме настанили удобно в отношенията си. Това обаче не означава, че не мислим за другия. Аз се опитвам да не ставам мърляв, а тя все още си епиилира краката. Все още (в повечето случаи) затваряме вратата на тоалетната, докато сме вътре. Но никой не очаква от другия да бъде някой друг или да се промени. Времето прекарано със жена ми може да бъде сравнено с четенето на хубава книга, антидот за хаоса и безпорядъка, която от време на време ти прави френска любов – просто идеално!
К.Д.
Правите планове или просто искате да кажете „Здравей“? Обадете се. Закъснявате за срещата? Пишете sms.
ЖЕНЕН ОТ 30 ГОДИНИ - Свободата е от значение. Сексът също!
„Помниш ли когато ти признах, че съм ти изневерил?“
Бяхме в леглото, аз и жена ми – от вече 26 години (30, ако броим 4-те, в които живяхме заедно), а аз търсех отговор на това, как сме се задържали толкова време заедно. Отговорът изобщо не е лесен и е твърде личен и объркан за обяснение. От части причината е, че жена ми е прекалено добра с мен, което не ми позволи така лесно да я напусна. От части е и че много добре ме усеща и знае кога да ме порицае и кога да ме подкрепи безгранично. Някои могат да кажат, че това е повърхностно, но гримът и облеклото също имат значение. Знам, че не го прави само за мен, а защото е суетна и обича да привлича вниманието както на жените, така и на мъжете. Но в крайна сметка тя се гласи за мен – понякога дори прекалено, и аз го оценявам и съм благодарен. Ако тя беше дебела и носеше анцуг през цялото време, това щеше да е знак, че не се интересува дали ме привлича или не. А за мен привличането е важно. Затова и вечерта, в която признах на жена си за изневярата ми, е толкова съществена. С две деца и съпруга, изпаднала в депресия, сексуалният ни живот неусетно замря и се превърна в досадно занимание от типа на „кой ще измие чиниите“. Единственото нещо, което ни задържа заедно, бяха децата. Но след 9-10 години брак моралното задължение, което имаш към половинката си, отслабва. Ето защо намерих утеха другаде. Алтернативата беше толкова сладка и лесна, че дори не се замислих. Сега всичко това ни изглежда толкова далечно.
„Не“, отговори ми тя.
„Не? Нощта край фермата в Мъскот? Казах ти! Изневерявам ти. Да започнем семейна терапия и да оправим нещата или се развеждаме.“
„И след това правихме любов в колата. Как може да забравиш?!“ (Така ми напомни, че само аз обръщам такова внимание на миналото.) „Знаеш, че не харесвам конфронтацията“, продължи тя, четейки книгата си и измънквайки как брачното ни щастие се основава на това, че все още се държим за ръце и че й кавалерствам. „Не си досаждаме и не се следим – затова сме щастливи“, каза ми тя. „Даваме си много свобода. Не сме от идиотите, които побесняват, когато другият флиртува.“ Докато тя говореше, аз все още си мислех за случката при фермата в Мъскот.
„Наистина ли не си спомняш онази нощ?“
„Това ли намесваш сега?“, каза, поглеждайки ме подразнено.
„Затова се омъжи за мен. Защото обичам да смесвам нещата, защото обичам разнообразието.“
Тя се върна към книгата си, опитвайки се да игнорира ръката ми под завивката.
„Сигурен съм, че това те привлече у мен, когато се запознахме“, настоях аз.
„Щом така ти харесва да мислиш“ , каза тя отгръщайки следващата страница. Обърнах се и написах няколко реда на лаптопа си.
„Не ти позволявам да пишеш за нас!“
„Не ми позволяваш?“
„Не!“
„Не?“
С една ръка оставих лаптопа на земята. Момент след това и нейната книга беше затворена.
Д.Р.
Предложението „Да пием по едно?“
Едно от най-щедрите и романтични неща, които жена може да направи за мъжа си: питие след дългия работен ден. Нещо семпло и екзотично, но и достатъчно силно. ELLE препоръчва: El Presidente – кубинско питие от 1910 г., елегантно и оригинално, но не твърде натруфено. Самото му име би поласкало всеки мъж Рецептата: Разбъркай заедно с натрошен лед 45 мл бял ром, 20 мл бял вермут, 1 с. л. портокалово кюрасо, 5 мл гренадин. Прелейте напитката в изстудена чаша и сложете една портокалова коричка за цвят.
От списание ELLEБългария
