С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Анорексията – болестта на отличниците

14.10.2017

Прието е да се смята, че от това тежко хранително разстройство страдат подрастващи девойки, които се впечатляват от мерките на модните икони и са недоволни от собствените си фигури. Медицинските регистри обаче показват друго – от анорексия се разболяват и зрели жени, и мъже в активна възраст. Защото става дума за психично разстройство.

Анорексията – болестта на отличниците
 © iStock

Няма грешка – всеки десети анорексик е мъж, а жертви на болестта са отличниците и перфекционистите. Те са сред предпочитаните „мишени“ на заболяването наред с тийнейджърките, които все се стремят да отслабнат (80% от тях не харесват тялото си и всяка трета се подлага на диета, а всяка десета е потенциална анорексичка). Нервното пренапрежение, страхът от загуба на контрол върху ситуацията или невъзможността за контрол на собственото поведение са „пробойните“, през които анорексията се „просмуква“ в организма.

Как се задейства психичното разстройство?

Главният пусков механизъм за анорексията и другите хранителни разстройства на психична основа е стресът. „Копчето“ за старт може да бъде натиснато от събития, които има вероятност да се случат с всеки по всяко време. Сред тях са:

  • развод или разрив в личните отношения – силни преживявания, свързани с негативни емоции, които могат да предизвикат промяна в хранителното поведение на бившите партньори
  • нова работа/учебно заведение – повишена тревожност или несигурност в собствените умения, която води до социална изолация и съответно риск от развитие на  хранително разстройство
  • смърт на близък човек – няма по-голяма загуба от тази на любим човек и тежкият момент повлиява отношението към храната
  • насилие – когато безопасността ви не е във ваши ръце и не можете да контролирате ситуацията, възможността да контролирате поне това, което ядете, сякаш ви помага да се справите с чувството на безсилие

Защо не всички, преживели подобен стрес, се поддават на болестта?

Причините са много – вродени особености на личността (свръхчувствителност, ранимост, склонност към натрапчиви мисли), семейни ценностни критерий (ако някой от близките обръща особено голямо внимание на външния си вид и полага прекомерни грижи за фигурата си), генетична предразположеност към развитие на зависимост (ако има алкохолик, наркоман или друг вид зависим близък роднина).

Според психолозите, в основата на анорексията лежат дълбоки психични проблеми, които се формират в ранното детство – от 3 до 6-годишна възраст. Те са следните:

  • ниска самооценка (понякога се компенсира с външна изява на високомерие)
  • потребност от постоянно сравняване с другите, за да се потвърди собствената значимост
  • неумение за осъзнаване на истинските желания, замяната им с „правилни и необходими“ действия
  • непреклонност, липса на гъвкавост, консервативен светоглед, перфекционизъм
  • неумение за преживяване на негативен опит, страх от грешки, страх от избор
  • липса на умение за справяне със задачи и поемане на отговорност

© iStock

Има ли изход от проблема?

Анорексията е прогресиращо заболяване, важно е да бъде диагностицирано колкото се може по-рано от специалист и да се назначи терапевтичен план от квалифициран многопрофилен екип от лекари. Ето кои са основните признаци, за да потърсите медицинска консултация:

  • неестествен страх от дори съвсем малко покачване на теглото
  • натрапливи мисли, свързани с храненето и отслабването, често задавани въпроси за фигурата от типа: „По-добре ли изглеждам?“, „Отслабнала ли съм?“
  • намаляване на социалните контакти (общуването в интернет не се брои), желание за уединение
  • повишена тревожност, безсъние, депресия
  • използване на диуретици, слабителни, клизми, хапчета за отслабване, антидепресанти
  • повишаване на физическото натоварване, без да се обръща внимание на умората и болките

Много често хората, които страдат от хранителни зависимости, не признават проблема и отказват лечение. Тогава първо близките им трябва сами да се консултират със специалист (психолог или психотерапевт).

 

Дълъг ли е пътят назад?

Анорексията е тежко заболяване и няма бързо и леко излекуване. Пациентите минават през ада, според думите на специалистите, и трябва да се научат да живеят отново. За жалост не всички успяват, още повече че опитите за самоубийство са често срещани. Смъртността при анорексия е най-висока сред психичните разстройства, болестта се явява втората причина за самоубийство сред подрастващите.

Най-ефикасното лечение е семейната терапия, подкрепата на любимите хора. Другият фактор е обществото – не бива това, че си слаб, да означава, че си успешна личност.

Съвети към семейството на болния

Не очаквайте бързи резултати от лечението – процесът е дълъг, отнема години.
Не насилвайте болният да се храни, не правете опити да го „излъжете“, само ще го отвратите повече.
Позволете му да яде „безопасна храна“, нека сам си я избере и постепенно да разширява менюто си.
Не забравяйте, че всъщност анорексията се дължи на неудовлетворение от живота, а не от собственото тегло, и може да се върне. Затова дайте шанс на близкия си да се занимава с това, което обича.

© iStock


В новия брой

Корицата на новия брой на сп. ELLE