С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Иван Донев, който обира модните награди по света

Мария Георгиева • 28.01.2019

Живее и работи в Рим, но не това е единствената причина у нас малко да се знае за него. „В началото ми беше трудно в Италия заради дискриминацията, че идвам от Източна Европа, но може би най-тежкият момент беше безпаричието – преживях глада в неговата истинска форма!“, спомня си дизайнерът

Иван Донев
Иван Донев

Иван Донев е от онези дизайнери, които сякаш са абонирани за международни модни награди – има колекция от 15 статуетки от Италия, където живее, от САЩ, Китай, Египет, Турция... и само една от България. Не че у нас модните отличия са особено много, но и българските дизайнери, които успяват да впечатлят по света, тук почти никой не ги знае.

Иван е роден преди 31 години в Пловдив, в семейство на шивачка и строител. От малък се влюбва в българския фолклор и дори завършва гимназия с профил народно пеене, но през 2006 г. заминава за Италия с мечтата да завърши Сценография. Първоначално учи италиански в Университета за чужденци в Перуджа, след което го приемат в Международната академия за висша мода „Коефия“ в Рим. Иван е вторият български студент на академията. Веднага след дипломирането си той дебютира в седмицата на модата в Рим – Alta Roma Alta Moda, а месец след това започва да получава предложения за нови участия – дефилета в Милано, Истанбул, Пекин, Дубай, Катар, Чикаго, Луксор, Кочи... Българинът, който и до днес живее и работи в Рим, често участва в благотворителни събития за изграждане на училища в райони, разрушени от земетресения, в кампании срещу анорексията, за защита правата на хората с увреждания и др.

Наскоро Иван Донев попълни колекцията си от награди с още една, този път от Индия.

Модел на българския дизайнер в замъка „Санта Севера“ в Италия
Модел на българския дизайнер в замъка „Санта Севера“ в Италия

Какво означава за теб тази награда?

Преди време, по повод една друга награда, бях казал, че аз съм добър катерач и високите върхове по света са много за изкачване. Всяка награда за мен е поредното доказателство за това, че успехът няма граници, когато стремежът към него е постоянен, а постоянството е една моя много силна черта, както в работата, така и в личния ми живот.

Как стигна до Индия?

Точно преди една година бях поканен в индийския град Кочи да се срещна със студентите от института по дизайн и да закрия седмицата на модата. Срещнах се с уникална организация, перфектно дефиле, дълго 50 метра, светлини, заснемане с дронове... Нямаше нещо, което да липсваше, да не говорим, че за първи път видях бекстейдж със самостоятелни съблекални за всяка манекенка. Именно в Кочи ме откриха и тази есен получих номинацията за „Най-добър интернационален дизайнер 2018“, а днес съм със статуетката в ръка.

Според теб силна ли беше конкуренцията ти?

На този въпрос не мога да отговоря, но знам, че пътят до подобни, мащабни форуми не е лесен, нито пък става с препоръки, което безкрайно много ме радва, защото знам, че всяка моя награда и признание са само и единствено плод на много работа.

Макар че от години живееш и работиш в Рим, навсякъде с гордост казваш, че си българин. Защо?

Не е фалшив патриотизъм. Аз наистина съм горд, че съм българин, обичам родината си, срамувам се от държавниците ни, гнус ме е от безразличието им и тяхното лицемерие. Години наред, пътувайки по света, организаторите на събитията ме представяха като италиански дизайнер, защото идвам от италианска школа и то не коя да е, а KOEFIA, което е повече от престиж за името на един дизайнер. Някои от тях дори ме убеждаваха, че ако не говоря за българските си корени, ще бъде по-добре за мен. При срещата ми с Пако Рабан във Франция той самият беше изненадан, че представям Италия, а не България, но истината е, че от мен не се иска да представям една държава, а един продукт наречен MADE IN ITALY, така че и в Индия бях представен като „италианския дизайнер Иван Донев, роден в България“.

Американската актриса Бриана Евиган е сред звездите, които носят роклите на българския дизайнер
Американската актриса Бриана Евиган е сред звездите, които носят роклите на българския дизайнер © WENN

Пречи или помага това, че си от България?

Никога не съм смятал, че името на България би ми попречило. Научих се кога трябва и кога не трябва да го казвам и веднага обяснявам защо: има държави, в които името на България не ти носи по-добър авторитет, места, в които свързват държавата ни с криминално проявени личности, лошо политическо реноме и миналото ни от времето на режима. Когато пристигнах в Италия, ние все още не бяхме част от ЕС, а за хората аз бях поредният емигрант, отишъл да краде хляба им и да живее на техен гръб, което безкрайно много ме обиждаше. Когато казвах „Io sono bulgaro“ (в превод „Аз съм българин“), виждах изражението на хората как се променяше по особено негативен начин. Днес повече от всякога аз нямам никакъв проблем да кажа пред всеки кой съм и откъде идвам, защото хората първо виждат моя талант, останалото не е от значение, а за това, дали ще ме определят като български или италиански дизайнер, за мен няма значение – корените ми са български.

Идваш ли често до България?

Да, заради моето семейство и моите приятели.

Предполагам, че много млади дизайнери биха искали да поемат по твоя път към Италия или някоя от другите европейски държави, където модата има по-светло бъдеще. Какъв съвет би им дал?

Днес това е лесно, вратите към Европа и света са отворени за всеки. При срещите ми със студенти или ученици чувам: „Родителите ми нямат финансова възможност“. Аз също заминах с малко, почти нищо. Идвам от нормално семейство и си спомням, че казах на родителите ми: „Достатъчна ми е вашата подкрепа, за останалото ще работя, за да се издържам и плащам обучението си в университета“. Ако пред всяка наша цел поставяме първо проблемите за нейното несбъдване, а не приоритетите, то тогава няма смисъл да мечтаем. Не можеш да създаваш за света и да си интернационален, ако не си част от този свят. Моят съвет към младите български дизайнери е: хвърлете се без каска, нека да боли, за да запомните колко висок е бил скокът; приемайте всяка трудност като урок, а не като загубена битка; лишавайте се, за да се научите да цените малките неща, защото големите ще ги творите вие.

Иван Донев участва със свои модели в коафьорско шоу в Royal Albert Hall
Иван Донев участва със свои модели в коафьорско шоу в Royal Albert Hall

Кой беше най-трудният ти момент в началото, когато замина за Рим?

В началото ми беше трудно заради дискриминацията, че идвам от Източна Европа. Хората, които срещах на работа, та дори колеги и професори гледаха на мен като на престъпник. Незнанието на езика не ми позволяваше да се защитя, което ме караше да се чувствам слаб. Но може би най-трудният момент беше безпаричието. Тогава преживях глада в неговата истинска форма – всичко, което печелех, отиваше за университетска такса, квартира и учебни материали. Преживявах по няколко месеца на мляко и бисквити, надявах се някой да ме покани на обяд, за да се нахраня... До днес го разказвам и хората ме питат: „Защо не си дойде в България, където всичко си имаш?!“. Да, това щеше да е най-лесното решение, но аз имах мечта, по-силна и засищаща от един обяд.

Днес би ли се върнал в България?

Да, бих се върнал, но моето завръщане в България няма да бъде едно драстично решение, което ще промени живота ми. В България има възможност за развитие, но трябва да се работи първо за модернизиране и осъвременяване на държавата и мирогледа на хората. Бих желал да създам много неща за България, за младите български таланти. Искам да дам моя пример на много други, които нямат или не са намерили куража, който аз имах.

Имаш опита от работата си като дизайнер в Рим, от изявите си по цял свят... Какво й липсва на българската мода, за да се развива?

В Италия още преди Втората световна война модата е част от живота на хората, а в следвоенните години държавата застава зад тази индустрия, която днес има традиции и милиарди капитал. Неща, които в България или са липсвали, или са били изкоренени. Текстилната индустрия у нас е сведена почти до нула през последните години на миналия век, а днес е в ръцете на чужди инвеститори. Имаме текстилни и шивашки фабрики, но нямаме наложена марка за произведено в България, нито пък фондове, които да насърчават дизайнерите. Тази година асоциацията на италианските инвеститори създаде „Клуб на креативността“, в който от общо 8 дизайнери от региона Лацио аз съм единственият чужденец. Идеята на клуба е да насърчава дизайнерите и да ги промотира на световния пазар пред инвеститори и купувачи на едро. В Италия модният сектор продължава да бележи ръст и да бъде един от най-силните сектори на страна с 94,1 милиарда приходи, 581 хил. служители и 66 700 дружества в модната индустрия. А в България главните приходи от модната индустрия са предимно от ишлеме.

Модели на българския дизайнер Иван Донев, който живее и работи в Рим
Модели на българския дизайнер Иван Донев, който живее и работи в Рим

Италианките боготворят дизайнерите си, доколкото аз имам впечатления. Според теб защо българските дизайнери не се радват на същия успех у нас?

В България няма култура към модата. Да си купуваш скъпи дрехи не означава, че разбираш модата – просто можеш да си ги позволиш. В Италия всяка жена, която има дреха, ушита от дизайнер, я показва с гордост и изтъква, че е направена по поръчка с ръчен труд. В България handmade е синоним единствено на сувенир. Значимостта на занаятчийството у нас е изкоренена по времето на комунизма. Веднага давам пример с шапкарството. Българската жена е била една от най-елегантните европейки, а шапката е била задължителен аксесоар в нейния гардероб. По време на комунизма голяма част от занаятчиите в България са принудени да затворят и да се ориентират към професия, която да носи приходи на държавата, а занаятите до тогава не са били смятани за професия. С този абсурден факт умира и шапкарството, и други занаяти, които не са били в полза на социалистическата икономика. Когато в една държава не се стимулира местния бизнес, няма как българките да са привлечени към местни дизайнери. Вярвам, че един ден нещата ще се променят, но промяната не идва само от един – тя трябва да бъде колективна и да се стремим към нея. България има таланти, които са бъдещето на тази държава, която за момента е слабо загрижена за тях.

Какво е модата за теб?

Модата е усещане, живот. За нея направих жертви, живях и изгубих любови, вървях в безсънни нощи, намерих приятели и врагове, гладен бях, плаках и се радвах... Модата е огледало на обществото, модата е език, който никой не говори, малцина разбират, някои изучават, други отхвърлят, но всички обличат, създавайки мост от безкрайни диалози между различни култури, близки и далечни...

фотографии ЛИЧЕН АРХИВ, ROBERT WILDE, ALESSANDRO ABEI, ANDREA DAMIANO, СИМЕОН ГЕОРГИЕВ, WENN


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE