С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Хилда Казасян и Серж Танкян участват във филма на Костадин Бонев „Изкореняване“

Тереза Восканян • 20.02.2018

Филмът е един съврменен поглед към Арменския геноцид

Хилда Казасян и Серж Танкян участват във филма на Костадин Бонев „Изкореняване“
 © YouTube

Най-новият филм на режисьора Костадин Бонев – „Изкореняване“ отправя документален поглед към края на Османската империя и нейната агония, продължила 25 години. Конкретният фокус е върху геноцида срещу арменците, като според статистическите данни жертвите само през 1915-та година (убити и депортирани) са един милион и четиристотин хиляди души.

„Темата за разпада на Османската империя и проведения геноцид над арменския народ се загнезди в съзнанието ми след един разговор по повод филма ми за Вапцаров. Забелязали ли сте, във всички филми за геноцида се акцентира на фактите, на това, което се е случило? Аз исках да открия защо се е случило. И отделих четири години, за да разбера точно това“, споделя Костадин Бонев за предисторията около своя филм.


ЕДИН ФИЛМ ЗА ЕЖЕДНЕВНАТА БИТКА С ЖИВОТА


В процеса на правене на филма най-трудното за режисьора се оказва преглеждането в детайли на огромните масиви от информация, съхранявани в десетина музеи и архиви в Европа и Америка. Истинска находка се оказали документите в Държавния архив и Военния архив във Велико Търново.

„Отвсякъде пристигаха материали, изпращани от хора, които искаха да ми помогнат. В подобна ситуация човек не може да не е пристрастен. Киното е субективнопо дефиниция. Стремежът ми беше да извадя фактите наяве, на показ. Не можех да не се вълнувам, докато го правех, но присъди не съм издавал. Това изначално ми е чуждо“, разказва още режисьорът.


ФРАНКО НЕРО ИДВА В БЪЛГАРИЯ


Един от най-важните детайли в „Изкореняване“ е, че има съвременна гледна точка към събитията. Това е постигнато чрез участието на няколко фотографи-арменци от различни градове - Ереван, Гюмри, Истанбул и Варна. Чрез техните разкази и фотографии се създава особена емоционална връзка между събитията от преди 100 години и днешното ни живеене. Важен е и приносът на трима композитори – Арто Тунчбояджиян, Серж Танкян и Андре Симонян, чиято музика е „кръвоносната система“ на филма.

„Харесвам епизодите, показващи връзката между съдбата на арменците и българите. Все пак, петстотин години сме живели в една империя. Който си въобразява, че това не му е повлияло, е за окайване“, категоричен е Костадин Бонев.

Костадин Бонев е български кинорежисьор, носител на множество национални и международни награди, два пъти носител на „Златен ритон“ - за „Европолис, Градът на Делтата“ и „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“.


В новия брой

Анджелина Джоли на корицата на новия брой на ELLE България