С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Гост блогърът Мони: Посредствеността убива

22.04.2016

Готови ли сме да положим усилия, за да живеем живота, който искаме?

Гост блогърът Мони: Посредствеността убива

Осъзнах, че живея живота си, воден основно от страха да не бъда посредствен. Моля ви, ако някой ме улови да залитам в посредствени действия, свързани с хора или събития, случайни или не, веднага да ме предупреди, защото това разяжда живия организъм, лишава го от разумен смисъл на съществуване и прави човека да изглежда жалък. Или поне така е в моите очи. Повечето хора обичат да казват, че трябва да оцелеят в този живот. Оцеляването обаче свързано ли е с нещата, които искаме да правим, или е просто една безсмислена битка? И то, битка срещу себе си. В този ред на мисли, какво ще стане ако просто оцеляваме? Това води ли до посредственост? Ах, побиват ме тръпки. Страхът ми се активира. Притеснявам се, че отговорът е ДА.

Знам, че голяма част от хората биха изпитали затруднения да живеят живота си така, както биха искали. Защо това е така ли? Ами защото за всички хубави неща в живота, човек трябва да пострада поне малко, както казва великолепния фотограф Крис Бъркард. Кой обаче е готов да страда? Това страданието не беше ли от онези неприятни усещания и от онези теми, на които никой не иска да говори? Май да. Тогава няма какво да се чуди човек. По-лесно е да водиш посредствен начин на живот. Какви са симптомите на посредствеността обаче, бих споделил от моя скромен житейски опит. И то специално за онези от вас, които също са завладяни от моя страх и се осмеляват да си го признаят. И най-вече са решили да покажат колкото се може повече от своето истинско АЗ.

Заобграждаме се с хора, пред които да изпъкнем – Знаем, че има хора, от които можем да почерпим опит, вдъхновение или пък да си откраднем прекрасни мигове. До тук всичко звучи много добре, нали? Но, както се казва в една българска поговорка: Много хубаво, не е на хубаво.

- И какво по-точно не му е хубавото? Ами това, че тези хора могат да ни направят нещастни. Ама защо, нали ни вдъхновяват, биха казали някои от вас?

- Ами защото те ни потискат, понеже ние не сме способни на това, което те правят с лекота, а пък толкова много ни се иска.

- Е добре, как да постъпим тогава? Е как, като обезценим техните качества, отправим словесна атака и се опитаме да ги принизим до нашето ниво.

- И какво ще последва от това? Е как какво, ще изпъкнем, разбира се. Ще нахраним егото си и ще се почувстваме значими. Точка.

Правим това, което повечето хора биха приели за нормално – Искаме да направим нещо ново, значимо. Нещо, за което болшинството от хора не са готови. Нещо, заради което биха ни обявили за ненормални и заради което би се излял върху нас целия хейт на земята. Но на нас много ни се иска да го направим и въпреки това решаваме да спрем до тук. Нека не си причиняваме излишен тормоз. Нека не разочароваме останалите. Така оставаме в зоната си на комфорт и няма опастност да пострадаме.

Не се опитваме да променяме себе си – Случвало ми се е да чуя: “Знам какъв ми е проблемът, но нямам намерение да променям нищо. Така ми е добре”. Да, наистина може да ни е добре, особено когато посредствеността е нещото към което се стремим. Винаги има какво да променим в себе си, за да водим по смислен и пълноценен начин на живот, но кому е нужно това. Това е свързано отново с усилия. А усилията са най-големия враг на човека. Те ни карат да мислим. А мисленето не е за всеки. То натоварва и може да ни изкара извън равновесие.

Предлагам ви, всички тези признаци на посредственост, които споменах да приемете и с определена доза чувство за хумор. То нали добре, че се пошегувах, за да си кажа истината. Истината обаче е, че, когато избираме по-краткия път към постигане на целите си, това не винаги се оказва по-истинския. И със сигурност не този свързан с нашето истинско АЗ.

Повече от Мони може да прочетете в неговия блог www.mstyleblog.com.


В новия брой

Корицата на новия брой на сп. ELLE