С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Гост блогърът Мони: Мъжете също плачат

23.03.2016

Блогърът Мони сподели с нас мъжката гледна точка за сълзите на силния пол

Гост блогърът Мони: Мъжете също плачат
 © iStock

Да, правилно ви е направило впечатление. Тази статия не е написана от Тити Папазов. Тя дори нямаше да види бял свят, ако не беше едно интервю, което гледах съвсем наскоро с един от малкото български мъже, на които истински се възхищавам, а именно Камен Донев. Та, в интервюто попитаха Камен каква е цената, която той плаща за всички тези успехи, които е постигнал до момента и той отговори: “Тръгне ли някаква добра история по новините или в някой филм, аз понякога се разплаквам”. След това негово признание получих огромно облекчение. Камък ми падна от сърцето така да се каже и се разделих с голяма част от предразсъдъците си. А да унищожиш предразсъдъците си е толкова трудно, че в повечето случаи предпочиташ въобще да не се захващаш с това, а по-скоро да останеш в зоната си на комфорт и старите си убеждения.

Какво обаче кара мъжете да плачат? Мъжествено ли е това или е сигурен път към самота, с пакетче носни кърпички в ръка? Трябва ли мъжете да проявяват слабост и в какво се изразява тя? Тези въпроси не спират да ме мъчат и сигурно ще продължат да го правят, докато се опитвам да запазя истински мъжкото у себе си.

 Да унищожиш предразсъдъците си е толкова трудно, че в повечето случаи предпочиташ въобще да не се захващаш с това.

В този момент, вече си представям как голяма част от читателите, изтърпяли статията до тук, изпитват съжаление към автора за неговото емоционално състояние, други пък го обявяват за слабохарактерен, а трети може би искат да си поплачат заедно с него. Авторът е готов да приеме всякакви коментари, но преди това, вдъхновен от Камен Донев и неговото откровение, ще сподели в кои ситуации мъжете не трябва да се чувстват слаби, а точно обратното - да се почувстват горди, че все пак са способни на някакъв вид емоции различни от тези на един средностатистически нацепен батка. 

Силата е в това да бъдем и слаби

Защо по дяволите е толкова важно да изглеждаме силни. Обръщам внимание на думата „изглеждаме“, тъй като тя се различава съществено от думата „сме“. Още щом отвориш Facebook, те заливат постове само от безкрайно щастливи хора. Дори и за миг не може да си помислиш, че някой се намира в момент на слабост. Всички са умопомрачаващо влюбени, намиращи се на най-прекрасното място или пък въпреки лошите моменти, които са преживели, те напук на всичко са в прекрасна кондиция. Истината обаче е, че всеки се сблъсква с трудности и може би понякога не се чувства уверен в незабавното им преодоляване. Това е повече от нормално. А дори и да си мъж, не си имунизиран срещу Закона на страданието. И силата е в това да си позволиш да бъдеш слаб точно толкова, колкото е необходимо, за да излезеш помъдрял от тези трудни ситуации. Не, не е срамно и да, може да се случи на всеки. Дори и на истинските мъже.

Силата е в това да си позволиш да бъдеш слаб.

Големите момчета могат да плачат

От малки, на момчетата се повтаря, че те не трябва да плачат. Едва ли някой е бил свидетел на думи от рода на „Поплачи си моето момче и ще ти мине.“ Ясно е, че това не се възприема за мъжествено. Направих си и един експеримент във връзка с дълго дискутирания плач на президента. Гугълнах “Плевнелиев” и автоматичният отговор на първо място беше: “Плевнелиев плаче”. Очевидно болката на цял един народ е, че мъж се е разплакал. Другите драми като че ли нямат такова значение. А мъжете също са човешки същества и едва ли сълзите са точно тези, които ще измият тяхното достойнство.

Да не отговориш на очакванията

Времето ни минава предимно във вършенето на неща, които някой е обявил за общоприети. Поведението ни пък трябва да е такова, каквото обществото го налага. Това е и причината, поради която очакванията към мъжа са по-високи дори от свръхочакванията към Супермен. Е, съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но истинският живот няма нищо общо с този от филмите, освен ако не е създаден по реален случай. От там идва и голямото разочарование понякога от мъжете и непокритите стандарти за истински мъж.

Още от Мони може да четете в неговия блог www.mstyleblog.com.


В новия брой

Адриана Скленарикова с ексклузивни снимки и интервю за ELLE България