С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

София Йотова: „Храната се оказа моят път към хармонията“

Петра Денчева • 19.03.2018

Кулинарната блогърка, избрала да бъде мисионер, вместо кариерист, повдига темата за ролята на храната отвъд яденето

София Йотова: „Храната се оказа моят път към хармонията“
 © кадри: FRAME NO MORE Photography, грим: Devora Makeup Artist

Онези от вас, които се интересуват от кулинария, вероятно вече познават Софи, ако не лично, то поне чрез блога ѝ Foodie Boulevard. До неотдавна го съчетавала с работата си в сферата на техническите комуникации, но преди половин година напуска корпоративния свят, за да поеме по пътя на смелия мечтател предприемач.

А и за да може да посвети цялата си енергия на Foodie Boulevard. Онлайн кътчето, стартирало като кулинарен блог за здравословни вдъхновения, вече се е разгърнало в платформа, която разбива стереотипите за здравословното хранене и помага на хора с всякакви възможности, знания и умения да се грижат за своето здраве чрез храната.

„Кулинарията е моето изкуство, а храната – моят инструмент.“

Защото, както Софи често казва, храната не е ядене, а кулинарията не е готвене: „Кулинарията е моето изкуство, а храната – моят инструмент.“ Чрез него тя разказва истории и предава послания. За да могат повече хора да използват трансформиращата сила на храната.

Днес обаче се обръщаме към самата Софи, за да проследим историята на нейната собствена трансформация. И да извървим заедно с нея мъчителния, но пълен с полезно познание път на борбата с нейното хранително разстройство.

ELLE: Софи, кога и защо започна да се занимаваш с кулинария?

Започнах да се занимавам с кулинария по напълно тривиални причини – завърших университет, заживях сама далеч от семейството си и просто трябваше да си създам нова рутина и да култивирам навици в контекста на храненето като независим и пораснал човек.

Като повечето хора в началото на нов етап от живота си – първа „истинска“ работа, нов дом, ново обкръжение, нова среда, фиксиран бюджет, аз трябваше да си отговоря на някои въпроси, които дотогава никога не бяха попадали в полезрението ми в мащаба, в който това започна да се случва в онзи момент. Трябваше да реша имах ли осъзнато желание и стремеж да се храня с пълноценна, домашно приготвена храна или не ми пречеше да посягам към просто „нещо за ядене“. Но отговорът не беше лесен. Нито категоричен.

„Храната имаше пълен контрол върху мен“

Когато храната е просто необходим елемент от ежедневието ти и занимание, в което не влагаш дълбок смисъл отвъд конкретния момент, задълбочените разсъждения в тази посока изглеждат меко казано странни и неразбираеми.

Но когато храната дълго време е била твой враг, картината мигновено придобива една неочаквано тягостна минорност, която призовава хиляди мисли в главата ти всеки път когато дойде времето да се храниш. Мисли, които превръщат една привидно толкова злободневна дейност в... пълен кошмар.

© кадри: FRAME NO MORE Photography, грим: Devora Makeup Artist

Близо десетилетие храната беше темата, чието засягане ме тласкаше в най-пропитите с несигурност местенца на съзнанието ми.

Между тийнейджърските ми години и момента, в който загубих едната си баба от рядка форма на рак, храната за мен беше страшна. Страшна като плашеща. Плашеща беше, защото имаше пълен контрол върху мен. Храната имаше контрол върху решенията ми и съответно – върху последствията от тези решения. Контрол върху социалния ми живот, поведението ми сред хора, изобретателността на извинения, оправдания, рационализации и всякакви разсъждения в този контекст, чрез които да замазвам очите на близките си, за да не заподозрат те за неудобството ми по отношение на храната. Или поне в това се бях убедила сама много успешно.

„Кулинарията започна да си създава местенце в живота ми“

До момента, в който кулинарията започна да си създава местенце в живота ми, никога не бях учила или работила нищо в сферата на кулинарията. Имам бакалавърски степени по Журналистика и масови комуникации и по Бизнес Администрация. Работила съм в сферата на международните образователни събития и в техническите комуникации – нищо, което дори бегло нямаше как да ми подскаже, че в кулинарията аз бих открила нещо повече от приятно хоби. Но се случи.

ELLE: Кога осъзна, че хобито ти се е превърнало в нещо повече?

Много пъти съм се опитвала да си отговоря на този въпрос и всеки път мислено се връщам до един конкретен момент.

Имам безценни спомени от различни моменти в живота си, в които храната е имала огромна роля. Винаги съм помагала в кухнята и съм се навъртала около мама и бабите, когато са творили своите несравними кулинарни шедьоври, но моята истинска страст към кулинарното изкуство пламна много по-късно.

Страст, чиято сладост и удовлетворение отиват отвъд усещането, което просто едно приятно хоби може да провокира у теб.

Страст, която имаш блаженото щастие да изпитваш единствено, когато откриеш проводника на своето вдъхновение, когато откриеш изразното средство, което позволява на душата ти да придобие обозрима форма.

Страст, която ти позволява да създаваш най-интимна връзка между муза, творец, творение и аудитория.

„Кулинарията не е само споделяне на чинии в социалните мрежи“

Вярвам, че смисълът и посланието на храната и кулинарията имат нужда от освежаване във възприятията на обществото днес. Кулинарията не е само рецепти и безцелно споделяне на чинии в социалните мрежи, реалити предавания, скъпи ресторанти и режисирано-зли готвачи. Кулинарията е много повече от това, което виждаш на пръв поглед.

Често казвам, че за мен храната не е ядене, а кулинарията не е готвене. Кулинарията е моето изкуство, а храната – моят инструмент.

Празната чиния е бялото платно, върху което рисувам с естествени цветове, вкусове, форми и текстури. Но и разказвам истории. Предавам послания. И вярвам, че все повече хора започват да използват трансформиращата сила на храната по този начин, а това е истински обнадеждаващо за мен.


                           ДА СЕ ХРАНИМ СЪЗНАТЕЛНО, А НЕ АВТОМАТИЧНО


Отне ми близо 10 години, докато си дам сметка, че макар моите мъчителни отношения с храната да не попадаха в никоя от широко познатите за обществото по онова време „кутийки“, това не значеше, че проблемът ми не беше истински и че нямаше начин да се справя с него.

„По онова време никой не говореше за емоционално хранене“

Но понеже не страдах от анорексия или булимия, а епизодичните визуалните симптоми (понякога няколкото излишни, а друг път няколкото недостатъчни килограма) прикривах с дежурна доза умела вербална рационализаця, проблемите под повърхността така и нямаха шанса да пробият. Терминът „хранително разтройство“ ни най-малко не звучеше подходящ за спрягане в моя контекст. Не и според масовите по онова време възприятия за естеството и особеностите на подобни аномалии в хранителните навици и поведения.

Същевременно знаех, че подобна обсебваща и мъчителна връзка с храната като тази, която имах аз, не беше състояние, което трябваше да приема за нормално. Въпреки това, по онова време никой не говореше за емоционално хранене. На това му казваха лакомия и му шляпваха общия знаменател „липса на воля“.

Никой не говореше за зависимост към храната. Не и за това измерение на зависимостта, което има смисъл отвъд самата храна като такава.

Ни най-малко не ставаше дума за това, че проблемите с храната са просто симптоми и последствия, които излизат на повърхността в резултат на потискането на същинските проблеми в живота на човек. А изпитанията за едно изпълнено с несигурности момиче по време на пубертета, колкото и маловажни да изглеждат от позицията на един рационално мислещ човек, могат да имат дълбоки последствия, ако не бъдат отработени по смислен начин, а просто бъдат „заметени под килима“ и постепенно започнат да гният.

„Липсата на воля далеч не е причина за компулсивни преяждания“

И когато веднъж изградиш механизъм за справяне с тези изпитания – колкото и деструктивен да е той, този механизъм се превръща в рефлекс във всеки следващ момент, в които се появява някой проблем, който няма лесно и праволинейно решение. На този етап не си даваш сметка, че механизмът за справяне е всъщност отричане на проблема и бягство от него. А бягството е винаги лесно и ти дава бързо, но изключително измамно и краткотрайно облекчение.

© кадри: FRAME NO MORE Photography, грим: Devora Makeup Artist

По онова време нямаше кой да ти каже, че липсата на воля далеч не е причина за компулсивни преяждания, педантично следване на режими, маниакално контролиране на всяка хапка и глътка и построяване на ежедневието изцяло около храненето. Нямаше кой да ти каже, че пристрастяването към храна е пристрастяване като всяко друго, а зависимостта към храна – зависимост като всяка друга, а именно посягане към външно решение в опит за разрешаване на един или повече вътрешни проблеми.

„Избрах именно храната като средство да започна да преодолявам зависимостта си към нея“

С времето кулинарията стана моето сигурно местенце. Оксиморонът беше, че в изблик на безсилие и умора от разочарования и многобройни неуспешни стратегии, аз избрах именно храната като средство да започна да преодолявам зависимостта си към нея.

Храната се оказа моят път към хармонията. Пълноценната, истинска, вкусна, щастлива храна с характер, която на първо място се грижи за здравето ми, а като последствие от това – и за това да изглеждам и да се чувствам добре.

ELLE: Продължаваш ли да работиш по своите специалности в сферата на комуникациите?

В продължение на две години жонглирах работата на пълно работно време и построяването и развиването на моя вкусен свят с мисия. Дълго време дори не си позволявах да си помисля, че нещо, което ме прави толкова щастлива, осмислена и удовлетворена на толкова много различни фронтове, може да напусне границите на хобито и да се превърне в мое основно занимание. Такава трансформация е изключително плашеща и трудна, защото никой не може да ти каже дали взимаш правилното решение и дали си на прав път. За мен нямаше решение за взимане. Обстоятелствата ме доведоха до ръба, а когато вече бях там – един съвсем лек ветрец стигна, за да ме накара да скоча.

Когато веднъж си във въздуха, или се научаваш да летиш, или се научаваш да се справяш с щетите след падането. Но скокът е най-трудната част. И същевременно частта, която ти носи най-голямо удовлетворение, защото именно това е моментът, в който си даваш сметка, че за пръв път избираш да живееш живота си според своята визия, а не според чиято и да е чужда.

„Тялото ми периодично само ми слагаше спирачки“

В момента уча дистанционно Психология на храненето към IPE (Institute for the Psychology of Eating) в Колорадо. През октомври 2017 направих немислимото за страшно много хора – напуснах стабилна и перспективна корпоративна кариера и се гмурнах в нещо, за което няма да откриеш съществуващи длъжностна характеристика, траектория на растеж и гарантирани придобивки. Нещо, чиито облик извайвам сама. Нещо, в което на пръв поглед човек не би прочел амбиция отвъд обозримото, но нещо, което във времето се оформи като мое призвание.

Бях попаднала в опасния коловоз на това да живея живота си, правейки избори и взимайки важни решения според чуждите възприятия за това, какво е логично да ме прави успешна и щастлива.

Станах добра в нещо, което мразех, защото уважавах невероятния шанс за развитие, който имах. И се чувствах виновна, че всички тези неща, към които толкова много хора се стремят, ме задушават и тотално изтриват идентичността ми. Тогава здравето ми започна недвусмислено да индикира, че трябва да направя драстична промяна скоро, защото в противен случай тялото ми периодично само ми слагаше спирачки.

„Днес съм щастлива, осмислена и удовлетворена“

Днес посвещавам цялата си енергия на това да трансформирам Foodie Boulevard – моето онлайн кътче, чиято фундаментална мисия е чрез различни дейности, стратегии и послания да разбива стереотипите за здравословното хранене и да помага на хора с всякакви възможности, знания, умения и цели да оптимизират своя личен контекст и да се грижат за своето здраве и за здравето на семействата си чрез култивиране и прилагане на лесни, бюджетни, дългосрочни и гъвкави навици в контекста на храната.

Вярвам, че здравословните отношения с храната трябва да се култивират у децата от максимално ранна възраст и смятам, че храната може да бъде мощен социален фактор и образователен инструмент в тяхното развитие.

Днес съм щастлива, осмислена и удовлетворена, защото всяка сутрин се будя с усещането, че посвещавам всичките си умения, знания, вдъхновение и енергия на мисия, в която искрено вярвам.

ELLE: За кого готвиш с най-голяма любов?

У дома си имам чифт сини очи – тези на най-почетния ми дегустатор, които ме гледат с най-сладката сънливост всяка сутрин, когато поднеса поредната експериментална доза палачинки с тук-таме по някоя озадачаваща съставка.

Аз готвя с любов абсолютно винаги и за абсолютно всеки, за когото го правя.

„Вдъхновението е равносилно на любов“

Истината е, че за мен вдъхновението е равносилно на любов, а когато едно от двете липсва – създаването на храна просто не е пълноценно. Но човекът до мен категорично е човекът, чиято безгранична подкрепа, откровена и конструктивна обратна връзка и най-вече безусловна любов са изиграли най-голяма роля в това аз да не спирам да еволюирам в контекста на кулинарията и отвъд нея. Затова и не е изненада, че именно за него готвя с най-голяма любов.

ELLE: Кое е най-сладкото нещо, което си чувала за своите творения?

Всъщност, най-сладките неща, които съм чувала по свой адрес в контекста на кулинарията, не се отнасят към нещо, което съм приготвила лично. Моята мисия е да вдъхновявам. Да показвам на хората, че следването на рецепти и педантичният стремеж да имитират нещо, което е вкусно според нечии чужди възприятия, не е начинът да създадат истински пълноценна връзка с храната.

© кадри: FRAME NO MORE Photography, грим: Devora Makeup Artist

Затова и винаги се чувствам най-удовлетворена, когато някой сподели, че се е вдъхновил от някоя моя идея, но я е пречупил през призмата на своите предпочитанията на почетни дегустатори. Това е абсолютната илюстрация на това, към което се стремя! А когато имам възможността да видя и снимка на щастливо похапващи дегустатори, които се наслаждават на нещо, вдъхновено от мен, и моето щастие е пълно.

ELLE: Как майка ти приема успехите ти в кухнята?

Винаги съм се възприемала като пълен аматьор в кулинарията, който просто не спира да търси най-лесните и оптимални начини да създава пълноценна и красива храна. Нямам претенции да съм кулинарен корифей, а просто човек, който разчита на най-елементарните умения в кухнята, за да „построява“ всякакви ястия и да се грижи на трапезата да има домашно приготвена храна възможно най-често, защото това е била обстановката, в която съм израснала.

„У нас на трапезата винаги имаше домашно приготвена храна“

Имам си едно прекрасно малко майче (до моите 178 см, нейните сто петдесет и няколко са предпоставка за доста комични гледки дори в пика на най-емоционалните моменти, когато сме сглобени в плътна прегръдка), което хем е малко, хем е титан. През цялото време, докато живеех със семейството си, на трапезата винаги имаше домашно приготвена храна, независимо какво това костваше на майка ми и колко от времето си тя посвещаваше, за да го постигне.

© кадри: FRAME NO MORE Photography, грим: Devora Makeup Artist

Моята майка е точно такава, каквато аз искам да бъда – постоянно учеща се. Тя възприема моята еволюция във всяко едно измерение като прекрасна възможност и тя да научава нещо ново постоянно и кулинарията не прави изключение. Тя ме подкрепя безусловно и се радва безкрайно много на всяка мъничка победа по пътя на този свят, които съм избрала да градя.

Обожавам, когато ми звънне в захлас, защото е приготвила нещо по мое вдъхновение и то е предизвикало фурор сред колегите ѝ. Искрено се забавлявам, когато ми звънне да се полу-оплаче, полу-похвали, че баща ми е излапал нещо, което пак по моя идея тя е приготвила за себе си, защото той никога в миналото не е проявявал интерес към подобни кулинарни импровизации.


                                   ХРАНАТА НИ ПРАВИ ЩАТЛИВИ. БУКВАЛНО!


Макар по време на детството си никога да не съм си давала сметка за невероятната притегателна сила, която кулинарията някой ден ще има над мен, вярвам, че именно любовта, с която майка ми е приготвяла храната за семейството пред очите ми толкова години, е посяла семенцето, от което в последствие поникна това огромно дърво, под чиято сянка уютно съм се сгушила.

В новия брой на ELLE Софи споделя част от своите вкусни вдъхновения. Кулинарните ѝ съвети ви очакват от 20 март на страниците на Списание №1 в света на модата.


В новия брой

Моделът Алиса Кузенная на корицата на новия брой на сп. ELLE, посветен на ваканцията