С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Бенедикт Къмбърбач: „Тренирах, за да „запълня“ костюма на супергерой“

20.10.2016

Ексклузивно за elle.bg публикуваме продължението на интервюто с Бенедикт Къмбърбач, което можете да прочетете в ноемврийския брой на ELLE

Бенедикт Къмбърбач: „Тренирах, за да „запълня“ костюма на супергерой“
 © Getty

Интервюто е предоставено от „Форум Филм България“

Роля след роля Бенедикт Къмбърбач се доказва като един от най-добрите британски актьори, а последният му филм – „Доктор Стрейндж“, разкрива поредната фасета от актьорския му талант. Да, той става и за супергерой! Екранизацията на хитовия комикс на Marvel от 60-те години разказва историята на блестящ, но циничен хирург (хм, отправка към Шерлок Холмс ли виждаме?), който след зверска катастрофа не може да използва ръцете си. След като традиционната медицина не успява да му помогне, той заминава за мистериозния анклав Камар-Тадж в Катманду, за да се срещне с Древният – лечител, който не само излекува ръцете му и променя мирогледа му, но и го превръща в супергерой. Ето и продължението на интервюто с Бенедикт Къмбърбач, което можете да прочетете в ноемврийския брой на ELLE.

Бенедикт, хареса ли ти комикса, по който е направен „Доктор Стрейндж“?

Комиксите са красиви и много богати визуално. Особено харесах частта „В Шамбала“. Този тип визуално богатство веднага се вписва в кинематографията на XХI век, защото днес имаме страхотни начини за правене на кино. Marvel стават все по-добри, a „Доктор Стрейндж“ е страхотно кинематографично преживяване.

Какво приближава героят ти до нас?

Стивън Стрейндж страда толкова много по време на филма, не само физически, но и психологически. Това, което се случва с него в момента на катастрофата, е толкова неочаквано, неговият свят изчезва за секунди пред очите ни. И това не свършва дотук. Той е толкова отчаян, че дори докато е на лечение в Камар-Тадж, продължава да се хвърля умствено и физически в тухлени стени. Преживява унижение след унижение и преминава през всяка физическа и психологическа трудност, за която можете да сетите. Поставете се на неговото място и ще го харесате. Неговата мисия е повратната точка, в която хората започват да го харесват и разбират. Стрейндж е герой, изграден от нулата, нищо в миналото му не предполага това развитие. Моментът, в който осъзнава, че е кариерист, обсебен от професията и парите, а не от това да е добър с околните, отключва силата му на супергерой.

Научи ли нещо за неврохиругията от ролята си?

За мен беше важно всичко да изглежда реалистично. Учих малко неврохирургия, най-вече за процедурите, които изпълнявахме във филма. Съветваше ни д-р Уилям Херкнес, който е много добър неврохирург. Той ни разказа за мозъка, операциите, инструментите, приоритетите, фокуса, процедурите. Освен това прочетох две страхотни книги – „Когато дъхът става въздух“ на Пол Каланити, страхотна автобиография за човек, който е необикновен неврохигург, и „Не наранявай“ на Хенри Марш. И двете са откровени, смешни и ясни за сложните дилеми на практиката, пациентите и любовта. Те са толкова забележителни като хора, колкото и като учени.

Какво е усещането в операционната зала?

Невероятно. Операциите бяха детайлни, точни и чудесно организирани. Преминавахме и през доста тренировки с техническия ни съветник д-р Херкнес, на терен имахме и истинска медицинска сестра, и страхотни експерти. Бяхме напълно свободни да задаваме въпроси за това как и какво да правим. А тази перфектна организация прави работата много лесна.

Кадър от филма "Доктор Стрейндж"
Кадър от филма "Доктор Стрейндж"

Какво можеш да ни кажеш за Стрейдж като хирург?

Доктор Стрейндж е неврохирург, който обича да слуша музика, когато работи, който обича релаксиращата атмосфера в операционната, но той със сигурност е и егото в стаята. Да, дразни колегите си, но е и забавен и добър. Ако не беше толкова отчужден, той не би имал тази позиция и хората не биха могли да работят с него в операционната. Да схвана хумора му беше основното за мен. Не исках да бъде прекалено сух или сериозен, исках публиката да се забавлява. В началото той има чара на Тони Старк и сам знае какъв задник е, но не се срамува и малко или много започваш да го уважаваш за това.

Как беше в Непал?

Страхотно! Катманду беше жизненоважен за филма, не само защото действието се развива там. Това е магично и красиво място с прекрасни хора, които преминават през доста трудности. Докато снимахме, имаше криза с горивото. А месеци след тежкото земетресение следите все още личаха – имаше палаткови лагери, покрай които преминавахме всеки ден. Виждаме унищожените популярни туристически дестинации. От площада „Патан Дурбар“, едно от местата, на които снимахме, се виждаха разрушените от земетресението храмове. Извън Катманду, шокът беше доста по-голям, защото разрушенията са много повече – има села и антични градове, изцяло изравнени със земята. И все пак хората са толкова гостоприемни. Забавлявахме се много. Важно е за филми като този да има за основа духовност и светове от други измерения. Беше много сплотяващо преживяване за всички от екипа.

Разпознаваха ли те по улиците на Катманду?

Първите дни не, защото имах брада и дълга коса. Разхождах се инкогнито, много малко хора виждаха камерата и разбираха какво се случва. След това обаче излязоха няколко туита, а щом го има в социалната мрежа, играта приключва. След 3-4 дни ни приклещваха в уличките, докато се опитвахме да стигнем до някъде, но като цяло хората бяха много добронамерени. „Патан Дурбан“ беше една от снимачните ни площадки и в последния ден от снимките ни там се събра голяма тълпа. Беше ми забавно да поздравя феновете, а накрая ни организираха специален полет със самолет над Хималаите, за да видим отблизо Еверест. След това се срещнахме с тибетския монах Ринпоче и се разходихме из Буда Ступа за вечерна молитва – изключително изживяване.

Кадър от филма "Доктор Стрейндж"
Кадър от филма "Доктор Стрейндж"

Какво ще кажеш за кастинга?

Наистина вдъхновяващ е! Възможността да играя с Тилда Суинтън, Мадс Микелсен, Рейчъл Макадамс, Майкъл Стълбарг и приятеля ми Чуетел Еджиофор беше наистина фантастична. Много хора станаха част от проекта, знаейки, че и аз ще участвам, което е много вдъхновяващо. Снимките винаги са забавен процес, но да играеш с тези хора е благословия. Не мога да си представя по-добър каст.

Какъв режисьор е Скот Дериксън?

Скот е една от основните причини този проект да събере такъв брилянтен каст. Страхотен е в организацията на процеса на работа и с него се чувстваш сигурен за това, какво играеш и защо го играеш. Всякакви въпроси се обсъждат много лесно. Той е и един от сценаристите, но е много отворен за нови предложения и промени. Във филмите, които съм снимал преди, има елемент на екшън, но не чак толкова и Скот ми помогна да се почувствам уверен в това, да бъда супергерой. Знаех, че ако се смее, вървим в правилната посока.

Разкажи ни за вниманието към детайла.

С всяка сцена, дизайнерът на продукцията Чарлз Ууд, надминава себе си. Всяка сцена е истинско произведение на изкуството, а мащабите понякога бяха огромни. Страхотно е да се работи в такава среда, защото не се налага да си представяш обстановката. „Доктор Стрейндж“ е невероятно красив филм, истински фестивал на визуалните ефекти. И това е благодарение на необикновената конструкция на отделните сцени.

„Доктор Стрейндж“ е по екраните от 4 ноември.

Кадри от филма "Доктор Стрейндж"

Назад Напред


В новия брой

Корицата на ELLE България с ексклузивна сесия и интервю в броя със Селин Дион