С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Да танцуваш хип-хоп в инвалидна количка!

Мария Георгиева • 05.08.2019

Запознайте се с Аути Ейнджъл! Тя е истински ангел с добро сърце и гигантска воля, която я връща към дансинга след катастрофа, за да стане първата хип-хоп танцьорка, макар и с парализирани крака

Аути Ейнджъл
Аути Ейнджъл

Не познавам много хора в инвалидни колички, не ги срещам често по разбитите тротоари в София, нито по новата настилка на Графа. И може би затова живея с илюзията, че повечето се крият, тъй като са отчаяни и обидени – на нас, ходещите, защото сме егоистични непукисти, или на живота, че е бил несправедлив към тях...

Но вече познавам Аути Ейнджъл – един истински ангел с добро сърце и гигантска воля, която я връща към дансинга след катастрофа, за да стане първата хип-хоп танцьорка, макар и с парализирани крака. Невероятна жена, която е напът да промени илюзиите ми за хората като нея!

Първата ми среща с Аути, макар и виртуална, беше на Фейсбук стената на един колега – Христофор Караджов-Фори, който от двайсетина години живее в Щатите, последната половина от които в инвалидна количка заради инцидент със ски. Винаги съм го давала за пример като извор на мъдрост и нестихващ оптимизъм – онзи оптимизъм, който все по-трудно вирее в България. Тема, по която можем дълго да си говорим с Фори.

Но сега се запознайте с Аути Ейнджъл, за да разберете, че проблемите и драмите ни – моите, вашите, на приятелите и съседите – понякога изглеждат смешни, че дори и жалки...

Здравей, Аути! Сигурно не съм първата, няма и да съм последната, която ще ти каже, че си невероятна!

Много благодаря! Въпреки че съм го чувала и преди, този комплимент не губи цена. Истината е, че ние, хората, по-често трябва да си казваме: „Ти си толкова невероятен!“. Всеки от нас е изключителен по свой начин, независимо дали го осъзнава. Така че и ти си невероятна!

Кога за последно репетира в танцовата зала?

Този януари бях със сериозна програма, защото имах честта да работя с великия Травис Пейни, който е бил хореограф на Майкъл Джексън. Участвах в спектакъла му, пред очите на самата Джанет Джексън, което напълни сърцето ми! Толкова здраво репетирах, за да заслужа уважението на големите професионалисти и инфлуенсъри!

Ти си прикована на количка, а аз – не. Можеш ли да познаеш кога аз за последно тренирах толкова упорито като теб?

Нямам идея.

А аз даже не помня...

Аз помня, че за последно стъпих на краката си преди 26 години. Ако бях пресмятала колко крачки съм можела да направя през тези години, щях да се депресирам. Вместо това се съсредоточих върху движението напред, независимо от това, което другите мислят, че съм загубила. Всъщност бях благословена да получа нова перспектива за живота и искам да я споделя с другите.

Аути заедно с Джанет Джексън
Аути заедно с Джанет Джексън

Винаги съм се чудила как хората като теб се борят за живота и имат повече мотивация от хора като мен, които приемат много неща за даденост...

Аз също приемах живота за даденост преди. Когато преминем през разтърсваща ситуация, някои смятаме, че ни се дава втори шанс. Едва когато се сблъскаме с препятствие, осъзнаваме реалността. Както на 26 май 2016 г. – денят, до който дълги години бях омъжена за моя най-добър приятел, с когото мислех, че ще прекарам остатъка от живота си. Но на този ден пътищата ни се разделиха заради насилие. Само за няколко минути скъсах оковите и си върнах независимостта. Оттогава спрях да се занимавам с неща, върху които нямам контрол. Както казва моята приятелка Анджела Рокууд, която е напълно парализирана, „ти поне имаш ръце“. Анджела е моето вдъхновение, моята сестра... С нея правим история!

Всъщност причината да си в инвалидна количка днес, е автомобилна катастрофа през 1992 г., малко след като си започнала кариерата си на танцьорка. Как се случи?

На 3 май 1992 г. катастрофирах в Лос Анджелис. Една кола се вряза отляво в моята и аз загубих контрол на управление. Гърбът ми изпука и останах парализирана от кръста надолу. Гръбначният ми стълб бе прекъснат... Скоро ще опиша всичко в книга.

След инцидента обаче не се отказваш от танците и ставаш първата хип-хоп танцьорка в инвалидна количка. Колко време ти беше нужно, за да се върнеш на дансинга?

След катастрофата трябваше да съм на легло около месец. После ме преместиха в „Ранчо Лос Амигос“, един от най-големите рехабилитационни центрове за увреждания на гръбначния мозък, където научих всички трикове, за да продължа с танците, макар и в количка. Маневрите, с които се слиза от бордюр или по стръмни терени, аз преоткрих като начин за изразяване на нови танцови движения. Така бързо се върнах в играта. Започнах да се измъквам от болницата, за да репетирам за собствено шоу и ново музикално видео (в книгата ми ще ги има всички тези истории!). Преоткрих гравитацията на дансинга, както и новото си тяло, към което имаше закрепена инвалидна количка.

Аути с Тупак Шакур
Аути с Тупак Шакур

Прочетох, че си създала хип-хоп танцова група за хора в инвалидни колички, наречена Colours 'n' Motion. Как намери съмишленици?

Създадох Colours 'n' Motion през 2003 г., след като срещнах една млада дама на име Бриана Уолкър. Тя дойде при мен, след като танцувах за Colors Wheelchair на едно търговско изложение. Обясни ми, че е била танцьорка. Отговорих: „Какво означава „бях танцьор“? Веднъж танцьор, завинаги танцьор!“. Подхвърлих й, че мога да я науча. Така се събрахме. По време на уроците и двете открихме химията помежду ни, така започна всичко. Създадохме движение за хип-хоп танци за инвалидни колички, което продължава да набира последователи в цял свят до ден днешен.

Веднъж танцьор, завинаги танцьор“! Не си ли мислила за друга професионална изява?

„Веднъж танцьор, завинаги танцьор“ стана моето мото след катастрофата. Нямах избор. Сякаш пианист да изгуби пръстите си. Когато сме родени за нещо, независимо от събитията, които променят способността ни да го правим, както сме свикнали, ние се адаптираме. Създаваме нов начин да го изпълним, дори ако изглежда невъзможно. Аз съм родена за танци, те са моето ДНК.

Но освен в танците имаш кариера в музиката и актьорското майсторство, нали?

Много хора мислят за мен като за танцьорка, но аз съм родена с много таланти. Играя, танцувам и пея, откакто се помня. Баща ми беше амбициозен актьор и той е една от причините да се развивам в тази посока. Научих се как да рапирам от Baby D и MC JB от групата J.J. FAD, докато бях резервна танцьорка на Eazy-E & N.W.A. по време на турнето „Straight Outta Compton“ през 1989 г. След това участвах във филмите „Wings of Legacy“ със Зина Бетун, режисиран от Нета Митал, и „Musical Chairs“ с Лавърн Кокс, режисиран от Сюзън Сайделман. Списъкът е дълъг, но пак ще се повторя, изчакайте книгата!

Смелостта е в сърцето ти, но как мотивираш тялото си в инвалидна количка?

С Божията помощ и с вярата. Бях решена да превърна инвалидната си количка в чифт нови обувки за танци. Манипулирах това нещо, залепено за задните ми части, за да се движа така, както искам. А що се отнася до горната половина на тялото, която мога да контролирам, просто организирах старите движения, но без да използвам краката си. Научих се да се движа с бързината и ритъма на танцьор, който не е в инвалидна количка. И нещата се получиха!

Аути с LL Cool J
Аути с LL Cool J

Всички имаме възходи и падения. Коя е тайната да преодолеем болката и да се обърнем с усмивка към върха?

Да се придържаме към вярата си, каквото и да се случва! Не налагам убежденията си на никого, но споделям, че моята вяра в Исус ми помогна да преживея най-трудните моменти в живота. В Библията има текст, който ме спаси от всички трудности: „Защото считам, че страданията на сегашното време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас“. Ако бях успяла в опитите си за самоубийство като тийнейджър и в по-късна възраст, нямаше да имам това, с което Бог ме е благословил.

Кои са най-тежките дни в живота ти?

Честно казано, парализирането ми не е от най-тежките периоди в моя живот. Най-трудно преживях загубата на майка ми, която се разболя от рак година след моята катастрофа. Тя беше моето вдъхновение и пример за подражание, който ми даваше сили след автомобилната катастрофа. Иска ми се да мога да забравя деня, в който почина, но не мога. Със сестра ми бяхме в Лос Анджелис, когато татко ни се обади да тръгнем веднага към болницата, където лежеше мама. Беше на два часа път. Карахме с бясна скорост и колата се счупи. Ние бяхме невредими, но трябваше чичо ми да дойде да ни прибере от магистралата. Когато стигнахме до болницата, беше твърде късно. Мама беше починала...

През последните години си посветила живота си да помагаш и на други хора с фондацията „Save a Soul“. Как точно?

Фондацията „Save a Soul“ е начинание, с което се захванах много отдавна, когато бях поканена да говоря с група деца по програма за провиненията в училище в Лос Анджелис. По пътя за вкъщи чух: „Спаси душа!“. Отговорих: „Боже, не искаш ли да спася повече души?“. Тогава чух: „Не, спаси душа, защото след като спасиш една душа, тази душа ще спаси друга душа, и тази – друга и т.н.“ Затова създадох програма за работа с деца.

Днес когато срещаш хора в инвалидни колички, които са тъжни, какво е първото нещо, което им казваш?

Всъщност много рядко срещам хора в инвалидни колички, които са тъжни. Но има и такива, които са с ниско самочувствие или се чувстват отхвърлени. Питам ги неща, които да ме отведат до първопричината за болката на тези хора и също до техните духовни вярвания и до нещата, които обичат и които биха им върнали щастието. Чрез нашата вяра и страст можем да преодолеем тъгата. Например, ако човек има страст по моторите, независимо дали е парализиран, може да преодолее страховете си и отново да се качи на мотор. Намерете страстта си и я оставете да погълне болката, страховете, тревогите ви... и да ги превърне в светлина.

Аути с Бриана Уолкър
Аути с Бриана Уолкър

Хората, които са страдали много в живота си, обикновено не приемат малките неудобства за големи проблеми. Какво може да те натъжи?

Това, което ме натъжава, е, че нямам човек до себе си, когото да обичам. Не съм перфектна, но имам много любов за даване. Мразя да бъда сама, но свиквам, защото чакам точния човек. Кой знае, той дори може да чете това сега!

А кое те кара да се усмихваш?

Любовта ми към Бог, очакваният ми бъдещ съпруг, семейството, приятелите, дансингът.

Какво друго освен танците обичаш да правиш?

Обичам да помагам на хората. Дали като платя храната на някой непознат или като купя нещо на някое дете, чиито родители не могат да си позволят... Не съм богата, но и Опра не е била в един момент от живота си, а двете сме от хората, които обичаме да помагаме. Докато мога да давам, ще го правя!

Как минава един твой ден?

Започва тежко, защото обикновено се събуждам с много болка, но щом веднъж вдигна тялото си и изляза от леглото, нищо не може да ме спре! Работя по различни проекти, индивидуално и с други хора, за да направя този свят по-добър. Намирам време през деня да танцувам и да работя по музика. Вечер ми е трудно да спя заради хроничната болка, затова гледам филм, слушам музика, медитирам или се моля за други.

Харесваш ли този живот?

Обожавам моя живот! Бог ме е благословил с живот, пълен с таланти и дарове, който ще продължа да използвам, за да давам на другите...

Ако можеш да промениш нещо в миналото, какво би било то?

Бих върнала майка ми обратно. Това е болка, която не бих пожелала и на най-големия си враг.

Какво следва оттук нататък?

Безкрайни възможности... Пиша книга, ще участвам във филми и телевизионни предавания, ще стана следващата Опра с моя собствена компания... Списъкът продължава!

 


В новия брой

Лейди Гага на корицата на новия брой на сп. ELLE