С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

ELLE се срещна с Недялка Бачева, световен и европейски шампион по таекуон-до ITF

31.03.2016

Тя сподели какво има от другата страна на болката

ELLE се срещна с Недялка Бачева, световен и европейски шампион по таекуон-до ITF
 © Стоян Гребенаров

От списание ELLE България

Недялка Бачеа се занимава се с бойни изкуства вече 19 години. „Със самото влизане в залата бях впечатлена от трениращите таекуондисти, може би беше любов от пръв поглед към този спорт“, спомня си Нели. Майстор Красимир Гергинов забелязал потенциала й в „ABC FIGHT CLUB“ (на стадион „Васил Левски“). Заедно с още две момичета от клуба влязла в националния отбор на България по таекуон-до и близо 13 години печелили медали на европейски и световни първенства. В същия клуб Нели открива и един от най-добрите ни треньори по кикбокс – Палми Ранчев и започва да тренира при него. Завършва НСА, където усвоява и уменията си за работа с деца. Така през последните 12 години води и тренировки по таекуон-до, за които казва: „Доволна съм, че се занимавам с млади хора. Харесва ми да виждам как пред очите ми се изграждат личности, шампиони и хора с морални ценности. Залата ни е пълна с млади надежди, а тренировки за деца имаме всеки ден, включително събота и неделя.

* * *

Гледам Недялка и си мисля, че прилича по-скоро на модел от модните ни страници, отколкото на шампион по бойни изкуства. Чудя се как ли женската й суета е преглътнала счупените й скули и нос. Естествено, все още не зная, че Нели е „оперирана“ от подобни притеснения. Че когато е на ринга разсъждава не като жена, нито като мъж. По-скоро като войник, който разбира красотата като „силата, на която е способно собственото му тяло“.

Нели, и преди съм чувала, че таекуобндо и кикбокс са подходящи за жени, ти също го твърдиш. Какво е обяснението?

Дисциплината, уважението, търпението, упоритостта, волята, добрата форма и не последно място – самочувствието, което дава спортът. Също и удовлетворението, че всеки ден си направил нещо за себе си, за здравото си тяло, укрепил си волята, научил си нещо ново, станал си малко по-добър от вчера.

Защо това е важно за нежния пол?

Самоконтролът и самодисциплината само могат да развият величието на нашия характер. С бойните техники се укрепва волята – онова нещо, което те кара да продължиш когато всичко останало ти казва, че си победен. Да тренираш това качество се случва само в екстремна ситуация. Освен това бойните изкуства ни учат да бъдем самостоятелни и да разчитаме на собствените си сили.

Какво е за теб такуон-до?

Път към личностно усъвършенстване – чрез бойни техники, тренировки и срещи с велики учители. Дава на човек възможност да се запознае със себе си, да влезе в битка и да разбере какво искаш.

Имаш афинитет към снимането. Какви са усещанията, когато си пред и когато си зад обектива?

Ако си призная какво снимам, сигурно ще ви развеселя. Когато харесам дадена картина, цвете или пейзаж, правя няколко кадъра на едно й също нещо от няколко различни ъгъла. Като разглеждам след време какво съм фотографирала, стигам до извода, че едно и също нещо може да има няколко варианта и че всичко e въпрос на гледна точка. Така е и в живота – ако нещо не ти пасва или харесва, погледни го от друга страна. А когато някоя ситуация ми стане тъжна или неразбираема, поглеждам я от друга страна и започвам да се смея.

„Щом не можеш, спри, поеми си дълбоко въздух и... натисни газта“

Завършила си гимназия с профил рисуване, казваш, че то ти е било „дадено“. Никога ли не си се замисляла да се развиваш в тази посока?

Всеки един има таланти и дарби, но истински щастлив е този, който е разбрал коя от „даденостите“ му може да го развива, да усъвършенства характера му и да го направи свободен и удовлетворен от съществуването си. Не съм забравила рисуването, но вместо да рисувам картини на платна, рисувам картината на живота си. Избирам цветовете, чувствата, настроението, променям линии и черти, който не ми харесват, поглеждам отстрани и продължавам да рисувам.

Каква е цената на победата за теб?

Победата в спорта за мен беше възнаграждение за положените усилия в тренировките. Към победата в живота се стремя всеки ден. Там имаме само един противник и това сме самите ние. Когато отхвърлим собствените си негативни мисли, нещата просто се случват. За мен целите никога не свършват, една спечелена битка не е спечелена война. В клуба обичаме да се мотивираме със следните думи: „Когато един спаринг свърши и свалиш протекторите си, започваш нова битка, но с повече опит. Ставай и продължавай!“

© Стоян Гребенаров

Кой е бил най-трудният ти момент в таекуон-до?

Най-труден момент нямам, имам различни решения за проблемите. Всеки среща трудности, но има едно правило, което майка ми ми е споделила: „Щом ти е трудно, значи си на правилния път. Щом не можеш, спри, поеми си дълбоко въздух и... натисни газта.“ Звучеше ми малко мазохистично, но сега го разбирам. Всички трудности приемам като отдала се възможност. Знам, че щом има проблем, значи и решението е някъде там.

Трудно е човек да те изкара от залата дори за едно интервю. Остава ли ти време за личен живот?

(Смее се.) Да, намирам някой и друг час да се видя с бившите си съученици, да отида на гости на баба и да я изненадам, без тя да знае. Извън залата имам много повече работа за вършене, в залата работата ми е удоволствие и заниманията минават адски бързо.

„Истински щастлив е този, който е разбрал коя от „даденостите“ му може да го развива“

Извън ринга използвала ли си бойни техники или нещо друго, което си усвоила благодарение на спорта?

Да, но не се гордея с тези неща, предпочитам да не се случват повече и да не говоря за тях.

Сигурно си имала много травми, но мен, като жена, най-силно ме впечатли това, че са ти чупили скулите. Носа също. Това е против всякаква суета. Означава ли, че нямаш и капчица от нея, за да можеш да жертваш така тялото си в битка?

Така казано, звучи зловещо, но всички спортисти приемат болката и контузиите от друга гледна точка. Навсякъде можеш да паднеш и да се контузиш. Като малка съм си разбивала носа в тротоара, чупила съм си от игра на „Стражари и апаши“ пръстите на ръцете, разтягала съм мускули в бързината, опитвайки се да изляза бързо от скривалището си (при игра на „Сляпа баба“)... В спорта обаче трябва да си във върхова форма, да усещащ тялото си, да владееш и психиката. Всичко, което искаш, е от другата страна на болката, но ще го получиш, когато я преодолееш.

„Вместо да рисувам картини на платна, рисувам картината на живота си“

И все пак, сигурно получаваш много комплименти за външния си вид. Мъжете позволяват ли си да те закачат и каква е твоята реакция?

Чак комплименти – не. По-скоро, когато кажа нещо весело, или направя нещо добро, хората около мен го забелязват. А това, дали днес съм малко разрошена – на кого му пука, важното е да си позитивен. По въпроса със „закачките“: не ми е присъщо да се закачам с мъжете и не обичам да си играя с чувствата на когото и да било.

Текст Петра Денчева


В новия брой

Адриана Скленарикова с ексклузивни снимки и интервю за ELLE България