С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Карина Ахлист от „покрива на света“

Теди Славчева • 16.03.2019

Вдъхновяващо интервю с една от най-успешните жени алпинисти

Карина Ахлист
Карина Ахлист

Живеем във вълнуващи времена, когато светът е по-свързан от всякога и мечтата да посетим близко или далечно кътче е повече от достижима. Свят, в който границите остават само на карта, а историите за красиви места и приключения, се превръщат в лични преживявания. И все пак, остава едно място, което е почти недостижимо и до което малцина са успели да се докоснат. Място, където правилата на човека не важат, а природата е в пълната си стихия и величие, а именно – планината и нейните най-високи върхове.

Карина Ахлист е представител на тези хора, които са имали силата, куража и уменията да достигнат до високите точки на света. Тя е една от най-опитните жени алпинисти в Швеция. Изкачила е първата си планина – Point Lenana, с височина 5985 м, когато е била на 20 г. Минала е през 5 експедиции за покоряване на върхове над 8000 м в Хималаите. Работи с НАСА, Европейската Космическа Агенция, Университети в САЩ и Европа по проекти за изследване на планините и промените в климата. Повече за своите преживявания на високо, проекти и мисли за живота тя споделя пред ELLE България:

Карина, ти си една от най-успешните жени алпинисти в Швеция и Скандинавия. Как се роди твоята любов към алпинизма?

Още като дете започнах да усещам специална връзка с природата. Винаги съм имала чувството, че планината е моят истински дом. Първия си връх изкачих в Кения, когато бях на 20 г. Първата ми висока планина беше в Непал през 2011 г., когато изкачих връх Island Peak на 6189 м. А през 2014 г. успях да покоря и височина над 8000 метра – Chou Oyu в Тибет, 8201 м.

Какво е усещането да се изкачиш толкова на високо?

Изключително! Да бъдеш толкова високо, всъщност е голямо изпитание, има едва 30% кислород и трудно се диша. Условията са много жестоки, вятърът е със скоростта на колите по магистрала, може да достигне до 160 км/ч и е изключително студено. Но аз харесвам предизвикателството да бъда в тези условия. Обичам да си поставям цели и да видя колко далеч мога да стигна. Смятам, че всеки човек е способен на много повече от това, което той смята, че може. Когато най-после достигна върха, се чувствам много изтощена, но в същото време изпълнена с любов към това, което правя. Виждайки красотата наоколо и планината под мен, се изпълвам с безкрайно щастие. Имам усещането, че се намирам на „покрива на света“.

Как се случва покоряването на един връх?

Събуждам се в 8.00 часa, когато все още е тъмно, закусвам и до 8.30 съм започнала с изкачването. Слагам си цялото оборудване и костюма и се отправям нагоре. С тази екипировка трудно се върви, все едно си човек от Луната. Много е тъмно и няма друга светлина освен челника ми. Нагоре се виждат лампичките на другите катерачи, които се движат към космоса и се сместват с блещукащите звезди на Млечния път. И когато слънцето се покаже, започва да се вижда сянката на планината под мен и цветове, преливащи от оранжево, до розово и лилаво. Тогава цялата планина се преобразява. Докъдето стига погледът, са върхове, а между тях се преплитат облаците. Толкова е красиво, че очите ми се пълнят със сълзи. Покоряването на върха ми дава невероятен адреналин заради студа и суровите условия, но и заради красотата, която ме заобикаля.

Имала ли си критични ситуации?

Да, няколко. При последната експедиция например получих така наречената „снежна слепота“. Това се случи в планината Макалу, която е петата най-висока планина в света, със своите 8481 м. Изкачих се до 8150 м, но трябваше да се върна надолу, зареди обилния снеговалеж. На височина 7600 м загубих зрението си и не можех да видя абсолютно нищо. Тогава трябваше да се придвижа с 1000 м надолу, държейки се за въжето. Освен това паднах и в дълбока цепнатина в ледник. Цялата ситуация беше изключително тежка и критична. Единственият пилот на света, който може да достигне толкова високо в планината – италианецът Маурицио Фелини, дойде да ме спаси с малък хеликоптер. Накрая всичко приключи добре!

В такива трудни моменти какво поддържа страстта ти и ти дава сила да продължаваш нагоре?

Мисля, че много важно за алпинизма е човек да има силна психика, а това е нещо, което може да се тренира. Когато си в планината, също трябва да имаш много енергия, да си издръжлив и да познаваш добре себе си, от какво се страхуваш и как може да реагираш. Така, че е изключително важно да имаш гъвкав ум, да бъдеш наясно със своите реакции, стремейки се да имаш пълен контрол, когато взимаш решение в подобни условия.

Това, което ме мотивира, е фактът, че изпълнявам една по-висша мисия, подпомагайки проучванията за климатичните промени. Харесва ми да съм в подобен контекст и това ми дава страшно много енергия.

При представянето ти споменахме, че работиш с NASA и други организации за промените в климата. Би ли споделила повече за това?

Още от много ранна детска възраст исках да направя нещо добро за планетата. И когато започнах с изкачването на голяма височина, реших, че мога да правя това не само за лично удоволствие, но и с някаква по висша цел. Така се свързах с National Geographic и попитах дали биха искали да работим заедно и дали имат някакви препоръки. Те от своя страна ме свързаха с Американска организация, която се занимава с обединяване усилията на хора като мен, алпинисти и авантюристи с учени – Adventurers and Scientists for Conservation. Те осъществиха връзката с италиански учени и така първият ми проект беше за събиране на проби от снега от височина над 6000 м с научна цел и изследване на промените в климата.

След това реших да се свържа с НАСА, тъй като те имат програма за изследване на Земята. И така започна съвместната ни работа. Работя също и с няколко университета в САЩ и Европа, с Европейската Космическа Агенция. Моята дейност е събиране на проби от водата, снега и скалите, които се анализират, и резултатите се добавят към резултатите от сателитните снимки за установяване промените в климата.

Темата за замърсяването на околната среда и климатичните промени е изключително актуална днес, когато тези проблеми се задълбочават все повече. Направихте ли някакви тревожни открития от експедициите, на които си била?

Да, била съм на няколко експедиции досега, от които сме откривали различни факти. Например, на една от тях проверявахме за микро пластмаса на голяма височина. Бях в Тибет на 6000 м, където направих дупка в езеро на глетчер и анализа на пробите показа микро пластмаса на толкова голяма височина. Това алармира, че микро пластмасите са дори и под леда на езеро в тези екстремни условия, където човек не би могъл да живее.

Високите планини промениха ли начина, по който виждаш света?

Да, алпинизмът наистина промени начина, по който виждам света, защото ми даде възможност да го видя през една по-различна призма. От една страна, гледката от толкова високо, когато си на върха на света, преминал през всички препятствия. От друга страна, животът ми там горе – само с малка масичка, стол и няколко най-необходими вещи, ми помогна да осъзная, че колкото по-малко предмети имам, толкова по-жива се чувствам. С по-малко вещи можеш да се насладиш на истински стойностните неща в на живота. Важно е също да намериш истинския смисъл и мисията в живота си, така че да не се увличаш по това, което други хора смятат или се опитват да ти внушат за важно и значимо. Най-важното в крайна сметка не е да се консумира и трупат материални блага, а по-скоро да се събират преживявания, които ни карат да се чувстваме живи.

Какво ти предстои?

Планирам през април да се завърна в планината Макалу, за да стана първата жена от Швеция, която ще я покори. Планирам също да продължа с работата си за науката с един проект на Европейската Космическа Агенция и технологична компания, в който ще използваме оборудване с изкуствен интелект, за да правим симулации как 1 или 2 градуса повишение на температурата ще повлияе на планината откъм топене на сняг и глетчери. Предвиждам също и почистване на едно алпинистко селище на височина 5700 м. За мен планината е моят дом, а в дома си човек не хвърля боклуците си по пода.

За финал, какво послание би желала да оправиш към читателите на ЕLLE България?

Бих искала да им кажа колко важно според мен е всеки да открие своя истински път в живота, да вярва на вътрешния си глас и вътрешното щастие и сила, защото така може да постигне много. Бих желала да кажа на всички жени да търсят смисъла на живота не толкова във външния свят, колкото вътре в себе си. Всяка жена може да бъде независима и силна. И не на последно място, нека да се отнасяме с уважение към нашата планета и да насочим сили в това, да изградим по-добро бъдеще за поколенията след нас.


В новия брой

Корицата на ELLE България с ексклузивна сесия и интервю в броя със Селин Дион