Дълго се чудих дали да оставя израза „мъжко момиче“ в заглавие. Не го харесвам, но някак си най-точно приляга на смисъла, който хората влагат в това клише. Предпочитам определението „пич“. Особено за жени. Особено за Миролюба Бенатова! Топ журналистката на NOVA, заради която обичам да гледам телевизия. Пич е заради смелостта и откровеността й на екрана, пич е заради премерената й женска суета, пич е най-вече заради смисъла, който намира в живота – любовта, близките й хора, пътуванията... И понякога гмуркане и парашутизъм, с които задоволява амбицията си да минава собствените си граници.
Мира, през всичките години, в които се познаваме, се питам дали образът на мъжко момиче, който ти успешно градиш, не ти помогна да пораснеш бързо и въпреки това да запазиш излъчването си на момиче? Това ли е твоята стратегия за анти ейдж терапия?
Нямам формула. Мисля, че бързият ритъм и усещането за смисъл по пътя пазят от състаряване. Може би съм със силен характер, но никога не съм искала да бъда мъж.
Никога не съм харесвала определението „мъжко момиче“. Жестоко натоварен с феминизъм оксиморон... Ти как го приемаш?
Като комплимент към мъжете и клишето, че именно те са носители на качествата, свързани с устойчивост, достойнство и чест. Момичетата, които могат да водят битки, са жени със здрав характер, а не „мъжки момичета“. Не харесвам това определение, защото внушава неестественост на нормални неща и постъпки.
Ако трябва да се определиш с три думи, кои са те?
Откровеност, любопитство, любов.
Десетки пъти съм била свидетел на твърдения (не само от жени!), че суетата и сериозната журналистика са две вселени. Все едно всички милионери да ходят само със сиви тениски като Зукърбърг. Кажи ми, че си поне малко суетна!
Суетна съм. Не малко.
Опиши ми суетата си!
Искам да изглеждам добре, дори когато се гмуркам. Не че е постижимо, но се замислям.
Ползваш ли стилистите в Нова телевизия като твоята „най-добрата приятелка“, когато ти трябва съвет за визията?
Честно казано, не много често.
Виждала съм те с дълга коктейлна рокля преди 3 години, когато те снимахме за корицата на списание ELLE. Извън студиото и освен на абитуриентския си бал, колко пъти си обличала такава?
На бала бях с „малка черна рокля“. Онази прекрасна рокля, с която ме снимахте, остана в сърцето ми, но факт е, че не съм обличала никога такава извън фотосесията. Аз съм висока едва 1.60 м и това прави срещата между ръста ми и дългата вечерна рокля, сложна.
Кога слагаш червено червило?
Когато ми отива на настроението и тоалета. Обичам бордо.
А токчета?
Често, когато не съм в командировка. Дори когато сме само двамата с монтажиста и не излизам от монтажната с дни, се обличам женствено, като за излизане.
Колко е голяма чантата, с която обикновено излизаш от къщи?
Голяма е.
В нея има място само за тефтерите, телефоните и микрофона или и за обичайните женски „дреболии“?
Има много неща.
Кои са женските „дреболии“ в твоята чанта?
Червило, пудра, спирала, мокри и сухи кърпички. Парфюм.
На фризьора си или на мъжа до теб си по-склонна да изневериш?
Вярна съм на мъжа и фризьора, с които сме на една вълна и „виждаме“ еднакво.
Има ли нещо женско, което ти е чуждо?
Не знам кои са всички женски неща и не мога да преценя. Може би готвенето – не ми е всекидневие.
Как гледаш на пластичната хирургия?
Пластичната хирургия поправя щети от травми и трагични събития и е жизненоважна за пациентите. Естетичната е друго нещо. Не вярвам в операциите „по каталог“.
Че си отдадена на професията си, няма спор. Понякога работиш дори и посред нощ. Кога ти остава време за масаж или маска за лице, например?
Имам време за всичко. Обичам да ходя на масаж и има периоди, в които ходя по 2 пъти в седмицата.
Колко често влизаш в салоните за красота? И за какво?
По няколко пъти на месец, обикновено за стандартни процедури, маникюр, сешоар.
Когато излизаш по женски, какво обсъждате?
Нещата от живота.
Какво не харесваш в новото поколение суетни момичета на по 20?
Че нямат въображение и се превръщат в кукли.
Всеки греши. На техните години ти къде сбърка?
Не учих сериозно чужди езици.
Когато си на екран, излъчваш завидно спокойствие и смелост. Като онези жени, които никога не плачат. Така ли е?
Не. Плача.
Какво може да те разплаче?
Грубост, несправедливост, добре разказана история на филм или собствената ми безпомощност в някакъв момент.
А какво те прави истински щастлива жена? Освен работата.
Любовта, близките ми и пътуванията. Обичам да откривам нови места и да минавам собствените си граници. Последното го правя с „прохождане“ в гмуркането и парашутизма.
