Преминете към основното съдържание

Момичето, което иска да бъде еднорог

Нора Шопова не мечтае за адвокатска кариера, не иска да живее в чужбина, а тук и сега, където са близките й, където е любовта

Ден преди последните й два държавни изпита по право, тя е в студиото преди всички. Носи учебник със себе си и умело прикрива притеснението си зад нежна усмивка. Изящна и фина, тя сякаш на пръсти се движи не само пред обектива, но и зад него. Бих казала, че е фея, в чиито очи сякаш се потапяш в Страната на чудесата. Но не е Алиса, защото е здраво стъпила на земята. Пораснала, макар и едва на крехките 24 години. А ако питате нея, ще ви каже, че иска да бъде еднорог. Да, Нора, е заобиколена от еднорози, вижда ги навсякъде и дори носи един на ръката си. „Всеки иска да бъде някого или нещо, хората сме странни птици. Един ден осъзнах, че това е същество, което не съществува, но всеки си мисли, че го има. Толкова е специално и уникално. На мен ми носи много слънце и заслужава някой да му отдаде почит. И реших, че аз съм този човек. Ако съм достатъчно смела, някой ден мога и да си татуирам един“, с широка пленителна усмивка казва тя.

Стъпка в реалността

От дипломата й за юрист я делят само 6-месечен стаж и изпит за правоспособност след него, но Нора е категорична, поне засега, че не иска да бъде адвокат. Дори и с риск да разочарова близките си. Кандидатства право от любов към историята. Тя й е предадена не само от баща й, който е историк, но и от родния й град Панагюрище, в който всички отдават своята почит към миналото. „Знам, че много журналисти са завършили тази специалност. Разкриват се много хоризонти с нея.“ В същото време не е готова да се раздели с модната индустрия, но тъй като осъзнава, че работата на модела е непостоянна, колкото и да е хубава, е решила да започне свой бизнес именно в тази сфера. „Все още не искам да разкривам какво е. Няма такова нещо в България и би било добър опит не само за мен, но и за всички артисти. Във връзка с това посещавам и една бизнес академия – 9 Academy. Там ми помагат да разбера за какво става въпрос в бизнес средите“, не спира да ме изненадва крехкото 24-годишно момиче. А повечето модели искат да стават актриси, казвам й аз. „Това са хубави неща, но според мен са краткотрайни. Виждаме, че светът се променя много бързо и дори не знаем дали догодина ще имаме възможност да пътуваме толкова, предвид случващото се навсякъде. Обичам да имам план Б, да залагам на сигурно.“ Спонтанността й се изплъзва с всяка изминала година и ако преди две години не би се замислила да си събере багажа и да замине за Австралия, то сега това би било едно разумно и добре обмислено решение. За последната Коледа получава предложение за снимки в Куба, но отказва, защото предпочита да сподели празниците с близките си и знае, че ще има и следващ път. Като модел, украсил не една и две корици на световни издания и с достатъчно добро портфолио, вече може да си позволи да пресява ангажиментите си. „С агенцията ми искаме да добавим стойност и качество на това, което правя. Понякога има много примамливи предложения откъм заплащане, които отказваме, защото не смятаме, че са подходящи за имиджа ми“, разказва Нора, която попада в Ivet Fashion година след като дошла в София, за да учи право.

„Обичам да имам план Б, да залагам на сигурно."

Пътуването като спасение, и не само

Едва пристъпила в редиците на агенцията, съдбата я праща в дълбоките води на модната индустрия и в Ню Йорк. Пътуване, което тя никога няма да забрави. Не само защото е първото й пътуване със самолет, но и заради факта, че е напълно сама, все още неопитна и в шок от сблъсъка с мегаполиса. Тогава той не й харесва. „След това нещата се развиха много добре, дадоха ми 3-годишна виза – ходих четири пъти за престой от по 2-3 месеца. Благодарение на тези пътувания започнах да работя и в Европа. Ходих и до Токио, въпреки че там се гони количество, а не качество, и това определено не е моето място, не бих се върнала в него.“ Все пак, Ню Йорк остава в сърцето й, но не си представя, че може да живее постоянно и там. „Градът някак взима превес над човека. Шумът, музиката, хората – всичко в един момент идва в повече, особено ако работиш много.“ Харесва много и Италия – заради усещането, културата, хората, храната, природата, но за момента не би се установила някъде извън пределите на България. „Опитвам се да се върна и да остана тук, сега и заради бизнеса, който ще опитам да развия. Но опитът показва, че плановете понякога са едно нищо. Може един ден да замина за чужбина, но със сигурност преди това бих искала да пробвам да живея в България“, категорична е Нора. Междувременно няма да спре да пътува. Всяко кътче по света приема като богатство и всеки досег с него и с местните са по-ценни от всяка книга или статия за дадено място или народ. Пътуването често е и спасение. „Имах един труден период преди няколко години. Тогава заминах за Ню Йорк и тези два месеца ми се отразиха толкова добре. Далеч от всички. Бях откъсната, но имах нужда да обърна внимание на себе си, а не да мисля за всички около мен. Като един типичен рак винаги се старая другите да са добре.“

“За мен ден, в който не кажеш „Обичам те“ на някого, е загубен.“

Още нещо за любовта

Нора е корица на феруарския брой на списание ELLE България за 2017 г.

От малко повече от две години Нора има мъж до себе си, но фактът, че преди това дълго време са били приятели, й носи усещането, че отброяването на прости числа е напълно излишно. Любовта е по-важна. „Аз съм толкова благодарна и удовлетворена от връзката, която имам в момента, че за мен тя е нещо, което няма да приема за даденост. Моята половинка е най-важната част от живота ми в момента и ние много си помагаме да израстваме заедно. Това не ме спира да работя, да пътувам, да снимам с различни хора на различни места, но винаги бих била склонна да направя компромис в името на съжителството ни“, споделя откровено тя и сякаш дъхът й спира с всяка изречена дума. От любов. И вече с нетърпение отброява времето до пролетта, когато ще сложи раница през рамо, ще хване приятеля си за ръка и заедно ще изминат Пътя на Камино. Нора се определя и като безнадежден романтик и всеки ден показва обичта си – не само към човека до себе си, но и към близките, приятелите (прави им неочаквани подаръци, които е изработила сама, едно от нейните хобита, готви им). „Или се прибирам с кренвиршка за приятеля ми, защото той много ги обича и това за мен е супер романтично. Важно е да бъдем постоянни в любовта си към близките, а не да я показваме само на празници. Това я поддържа жива.“ Лесно казва и „Обичам те“, но едва след първия път. „До тогава си държа езика, заключен зад зъбите. И всички хора, които обичам, се старая да го знаят. За мен ден, в който не кажеш „Обичам те“ на някого, е загубен. Животът ни показва, че е изключително кратък, че да пестим емоциите си, особено за хората, които го заслужават.“ И тя го прави – към родителите й, които безусловно я подкрепят, към сестра й, която живее в чужбина, към приятелите си, който са нейният студен душ от искреност, и, разбира се, към любовта.

„Опитвам се да се върна и да остана тук, сега и заради бизнеса, който ще опитам да развия.“

фотографии NIHAT ODABASI текст и стайлинг ДИМИТРИНА ИВАНОВА асистент фотограф ONUR DEMIRDAG асистент стилист КРИСТИАН ПИЖОВ грим МАРИНА МЛАДЕНОВА за MAX FACTOR асистент грим РОСИНА ГЕОРГИЕВА коафьор ЛЮБЕН НИКОЛОВ асистент коафьор СЛАВКА БИСОВА

Още по етикети

модел , истории , звезди
messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser