Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

На гости на КРИСТИНА МИЛЕВА & голямата любов

28.11.2016

Вижте първата им семейна фотосесия и откровено за семейното щастие и личните стремежи

Топ TOTALLY ERECTED от TOTALLY ERECTED STORE, 87 лв., пола ROCCOBAROCCO от BRIDAL FASHION, 6160 лв.
Топ TOTALLY ERECTED от TOTALLY ERECTED STORE, 87 лв., пола ROCCOBAROCCO от BRIDAL FASHION, 6160 лв. © НИКОЛА БОРИСОВ

От списание ELLE България

Една от най-успешните български моделки в света, която преди десет месеца стана майка, отваря вратите на софийския си дом, където ни посрещат сърца, много сърца. А също и Кай, плод на голямата любов между Кристина и половинката й Васил. Вижте първата им семейна фотосесия, в която таткото, макар и зад кадър, неотлъчно се грижи нищо да не липсва на двата ни фотомодела – Кристина и Кай!

Домът на сърцата. Така се запечата в мислите ми апартаментът, в който Кристина Милева посрещна екипа на ELLE, за да направим първата й фотосесия. Първа в много отношения: първа след раждането, първа със сина й – Кай, първа, на която присъства таткото – Васил, собственик на верига модни магазини, с когото Кристина е приятел дълги години, преди да започне връзката им. И първа, в която фон е интериорът на нейния собствен дом. Грешка – на техния дом. Защото Кристина и Васил заедно са обзавели всичко тук. И тъкмо Васко е изрязвал и лепил, оформял и боядисвал оформените като сърца декорации, украсили различните кътчета на хола.

Дори и да ги нямаше обаче, усещането пак щеше да е за дом, изпълнен с любов. Само като видиш как Кристина и Васко говорят на Кай, как единият го преповива, а другият го храни, или как таткото носи под мишници едновременно и нахиленото си бебе (това дете винаги се усмихва!), и щурия бигъл Ара... и ти става ясно, че си на гости на едно истински щастливо семейство. Вероятно и затова така смело отварят вратите на дома си за нас. Просто няма какво да крият. С типичната си непринуденост Кристина отговаря на въпросите ми, докато държи в скута си малкия Кай и част от вниманието й е насочено към никнещите му вече зъби. Минали са две години от последната й среща с ELLE. И макар да е все същата (формата й, както забелязвате, е непокътната), в очите й се чете порастване, което само след малко чувам и в нейните отговори. Може и да го припишете на раждането, нали с него обясняваме куп промени. Но си мисля, че такава земност и такива сърца човек получава само заедно с точната половинка в точния момент.

Пуловер BALENCIAGA от DRESS CODE, 2950 лв.
Пуловер BALENCIAGA от DRESS CODE, 2950 лв. © НИКОЛА БОРИСОВ

Видяхме много сърца в дома ти и доста ръчноизработени неща. Ти ли ги прави?

Голяма част от нещата са мое дело, но това със сърцата не идва от мен, а от Васко – от началото на връзката ни. Той беше изключително романтично настроен и навсякъде режеше сърца, подреждаше, надписваше. И това си остана нещо наше. Иначе този апартамент го имам от години, но все живеех извън България и го давах под наем. Когато се случи историята с Кай, решихме с Васко да си направим дом. Малко е лудница с детето и апартаментът не е това, което се очаква. Но поне си е наш. И е направен с любов.

От колко време живеете в него?

Някъде година и половина – две. Преди това живеехме под наем, аз живеех в Щатите, прибирах се само за лятото. Само трябваше да има къде да си метна сака.

Как се чувстваш сега, когато имате ваш дом?

Добре се чувствам. Щастлива съм! Въпросът е, че аз съм от този тип хора, които не ги свърта много на едно място. И малко вече започвам да се замислям за следващата дестинация – къде и кога. Слава Богу, Васил е много разбран и ми прави пълна партия. Защото иначе нямаше да се разберем. (Смее се.) Та, планираме бъдещите приключения.

Накъде ще ви отведат те?

Моята надежда и това, което той ми е обещал – но да видим дали ще стане, защото все пак плановете се променят – е да заминем октомври за Доминикана и следващите 6-7 месеца да ги изкараме там. Все пак, това беше и първоначалният ни план. Мислех да родя Кай в Щатите и след това да заминем за Доминикана, където да изкараме зимата. Щеше да ни е много лесно, удобно, с приятели.

Какво наложи да промените този план?

В последния момент станаха драмите със Сирия. Навсякъде затегнаха мерките за сигурност. Коремът ми изведнъж стана ей такъв. Тогава ме извикаха да снимам за Next в Лондон, за бременни. След това вече не можех да летя, защото нали накрая има такъв период, в който не ти разрешават заради бременността. И така решихме да останем тук. Което, между другото, се оказа хубаво – защото все пак първите два месеца е важно да имаш помощ от майки, бащи, лели...

А и – както разбрахме по време на снимките, сте съседи с твоите родители.

О, да, това ми е най-голямото щастие! Само отваряш прозореца и майка ми е буквално отсреща.

Топ и пола BRUNELLO CUCINELLI, 4100 лв. и 2300 лв.
Топ и пола BRUNELLO CUCINELLI, 4100 лв. и 2300 лв. © НИКОЛА БОРИСОВ

Не е случайно, предполагам?

Ами, всъщност, случайно се получи. Ние винаги сме живели в този квартал, но не сме очаквали, че майка ми ще хареса този съседен апартамент. Чудеше се – да го купува ли, да не го ли купува... На мен ми беше все едно, нали не живеех тук тогава.

Но сега се оказа полезно решение.

Да, не предполагах. Не съм си представяла тогава, че ще е такъв жесток късмет. Много удобно е да има кой да ти помага, защото дете не се гледа само.

Преди 2 години казваше, че не си представяш да останеш фиксирана на едно място, освен ако в някакъв момент нямаш дете... Е, сега вече си с бебе. Фиксирана ли се чувстваш?

Казвах, да, а пък гледай какво стана! Хубаво е да имаш дом. Но ако човек е свикнал последните 10-12 години постоянно да пътува и нонстоп да е някъде, му омръзва на едно място. И на мен ми идва малко шоково. Но сега ще влизам във форма и ще заминавам пак за Щатите, за да работя.

Че ти си във форма! Прави ли нещо конкретно, за да си върнеш толкова бързо мерките?

На втория месец след раждането започнах да ходя на фитнес. Но тогава още кърмех, а докато кърмиш не можеш да спазваш стриктно режим и да се лишаваш. Сега обаче имам свобода за действие.

Липсва ми спонтанността. Но и това има чар!

Спомням си, че мечтаеше за „обикновени“ неща: семейство, деца, да скочиш с бънжди, с парашут. Първите две вече си ги отметнала. Дойде ли ред на бънджито?

(Смее се.) С бънджи още не съм скочила, за парашута също не намирам време. Ти видя как е – кучето под една мишница, детето под другата.

Видях Васко точно в такава конфигурация. Щастливо семейство сте. И той много ти помага, пролича си по време на снимките.

Добре, че беше той. Не знам как щях да се оправя без него. Не бях снимала с бебе досега, на всичко отгоре и мое. Различно е, не следиш само себе си.

Домът ти ме подсети за интериорния дизайн, който ти учеше. Остана само да се дипломираш, нали?

Точно така. Почнах да си правя дипломната работа, но я прекъснах отново (поглежда многозначително към Кай). Много искам да завърша. И рано или късно ще го направя.

Рокля BCBGMAXAZRIA, 1076 лв.
Рокля BCBGMAXAZRIA, 1076 лв. © НИКОЛА БОРИСОВ

Кое е любимото ти кътче в твоя дом?

Когато го направих, той беше в съвсем друг стил. Тогава ми беше първото нещо, за което имах пълната свобода да се развихря интериорно. Стана много добре, после го давах под наем. Сега го променихме, дойде ми съвсем друг акъл, идеи, виждания за нещата. В момента най-любима ми е горната част, където е холът (апартаментът е на две нива – б.а.). Той и Васко, разбира се, влезе с пълна сила в интериорните решения. Сама видя – имаме сигурно 20 стола. Постоянно купуваме, мъкнем отнякъде, то вече няма къде да ги сложим, но ние продължаваме смело напред. Мисля, че най-малките неща, детайлите правят цялата картинка – това, че си имаме наши снимки, наши камъни, които сме носили откъде ли не и сме надписвали. По-любимо място обаче ми е нашата къща на морето, която двамата си направихме с огромна любов. Стана жестока! Много ми се занимава с това, ако имаш свободата да го правиш, можеш да сътвориш нечовешки неща.

С Кай станах по-малко егоист.

Майка ти също работи в тази сфера?

Да, тя е архитект, занимава се предимно с интериор, а баща ми е в строителството. Чудесна комбинация. Жената се бори от много години и много добре се справя с всичко. Но това, което съм видяла по света, е че извън България интериорните дизайнери имат много повече свобода, а тук – не. Което ме вбесява ужасно – че тук тази работа не се приема като интелектуална. И ще видим това при мен кога и как ще продължи. Иначе майка ми, горката, с голямо желание очаква да се включа – обажда се и казва: „Моля те, вземи този апартамент или този ресторант, направи нещо...“ Но сега се занимавам с Кайчо.

Кай звучи почти като кайт. (И Кристина, и Васил са запалени по кайтсърф – б.а.) Каква е историята зад избора ви на име?

Никой не се беше сещал за Кай и кайт! Искахме да е нетипично име, а на едни наши приятели детето се казва така. От тях разбрахме, че „кай“ на хавайски е „океан“. Като чухме „океан“, казвахме: „Това е!“ А и със сигурност ще става кайтист, няма да му се размине. Жестоко се кефи на морето, чака вълните – пищи, радост голяма.

Знам, че Кай е бил много желано бебе. Но планирано ли беше?

Чакано – да, планирано – не. И двамата искахме, но не сме си казвали: „Сега правим бебе.“ Просто се случи. Което, според мен, е най-хубавият начин да станат нещата. Абсолютно отникъде се появи този сладур. Не ми личеше до към седмия месец. Бях във форма и си работех. След това се оказа, че има пазар и за бременни модели. А сега ще мога да хвана и новия сезон. В крайна сметка, не е това, което хората си мислят – раждаш, ставаш домакиня и край с живота. При една добра организация можеш всичко!

Наистина не ти личеше. Може би близките ти хора са били в течение...

...пък и не е като да съм го разказвала нагоре-надолу.

Да. И сигурно затова си беше изненада онази черно-бяла снимка, с която „съобщи“ новината в социалните мрежи.

Новогодишната ми снимка! Ами, има нещо, от което много се дразня – приема се, че когато жената не е бременна, тя е една, а в момента, в който забременее, хората започват да се държат с нея по абсолютно различен начин. Все едно става друг човек. А ти си си същата. От тази гледна точка, успяхме да скрием „новината“ до един момент. После вече нямаше за кога. Но поне си спестих всички погледи в стил „О, ама сега, ама ти...“

Беше ми направило впечатление, че през последните месеци преди бременната снимка си в онлайн затишие, но помислих, че просто интернет ти е дошъл в повече или пък че работиш много. Целенасочено ли не беше активна, или новото в живота ти просто така те завъртя, че заживя повече офлайн?

Не, не, напротив. При мен цялото това онлайн нещо около Инстаграм е предимно по работа. В чужбина тази социална мрежа за моделите е възлова в момента. Не те допускат до даден кастинг, ако нямаш определен брой последователи, ако нямаш профил, в който представяш себе си, не личния ти живот. Затова се разграничих малко – не че не можеше да поствам всяка седмица снимки на корема ми, но нямаше да го има работният интерес в цялата история.

Разкажи и за Васил! Беше толкова всеотдаен на снимките...

Той, горкият, се видя в чудо. Но нека. Питал ме е какво толкова правите на снимки по 12 часа. Сега видя какво е. (Смее се.) Никога преди това не беше присъствал на моя сесия.

Не бях снимала с бебе досега, а Васко не беше идвал на моя сесия.

Тоест – това бяха първите снимки, на които бяхте цялото семейство?

Всички до един, да! А Васко... той е ужасно щастлив. Много искаше да си има детенце. Важно е да имаш човек до себе си в такъв момент. Очаква се всичко да го правят майките, но ако има баща, който да помага, е най-добре. Хубавото е, че с него сме на една вълна. Какво да ти кажа друго за него... Не го коментирам много в медиите.

Познавате се отдавна, отпреди да бъдете двойка, сте били приятели нали?

Да, познаваме се от много години. Което се оказа страшно полезно. От крехкия си опит с моите 3-4 връзки, си мисля, че наистина е по-добре да знаеш какво можеш да очакваш от човека насреща.

Такива връзки, които започват като приятелства, често сякаш се случват бавно и постепенно и като че ли не се усеща напрежението, което описваме като прехвърчане на искри. Затова и не говорим за влюбването като за взрив, като за силните любови, които ни разтърсват и ни лишават от почва под краката.

Да, да, точно.

Може би това е зрялото влюбване. Да обикнеш и с разума си. Така ли беше и при вас?

Искрите си ги имаше при нас, имаше я онази лудост. Но пък това, че можеш да седнеш да си говориш приятелски за всичко с другия човек, да нямаш някакви теми табу, които обикновено вървят с връзките, е изключително възлово. И смятам, че това ни доведе до тук. Всички заблуди в стил „Ти ще бъдеш такъв, а аз ще те променя“ ги нямаше.

Казват, че разбираме пътя си едва когато се обърнем назад и го видим в ретроспекция. От днешна гледна точка, кои моменти в миналото ти е било трудно да приемеш, но сега виждаш, че да се случат така, е било подарък, че е имало смисъл?

За нищо не съжалявам – това е много типично и любимо за мен. Смятам, че каквото е станало, е имало защо да се случи. Това, което ти казваш, е абсолютно така. И едва когато човек порасне, осъзнава, че е бил малък, че е бил глупав. Мисля, че е полезно да си правим ретроспекция, но не с носталгия, не да съжаляваме, защото би било загубено време. Трябва да се радваме на момента, на това, което е пред нас.

Очаква се всичко да го правят майките, но ако има баща, който да помага, е най-добре.

Какво е в момента пред теб, как ти минава денят?

Много весело. Е, малко се ограничавам. Но пък е много по-забавно, защото виждам едно същество, което всеки ден прави нещо ново. Днес например за пръв път се изправи и ние бяхме „Уау, какво става!“ Смислено е! Има огромен чар едно създание да израства, да се осъзнава и да се променя пред очите ти.

А какво ти липсва – приятелите може би?

Не точно. Повечето мои приятели не са в България така или иначе и ние ротационно винаги се виждаме някъде по света през определени периоди. Това, което ми липсва, е по-скоро спонтанността. Да се чуем например лятото: „Ти къде си, аз съм на Миконос“ и отговорът да е“: „Добре, тръгвам към теб“. Тази свобода е, което ми липсва. Без планове, без излишно мислене, без много чудене. Ставаш и тръгваш. А сега едно пренасяне до морето ми коства нечовешки усилия. Не съм предполагала, че човек може да пътува с толкова много багаж. Колички, кошари... Но и това има чар, както казах.

Успя ли отново да покараш кайт?

О, да! Тъкмо бях започнала да карам както си трябва и забременях. Изкарах миналото лято на плажа, ревеше ми се, че не съм във водата. Но нямаше как, пазех се. И тази година се притеснявах, че ще съм забравила всичко. Отидохме в Занзибар, качих се, подкарах. Всичко беше наред. Като колелото – не се забравя, слава Богу! Септември за Лимнос сме се запътили една голяма бригада, за да покарам вече като хората.

С Васко какви родители сте?

Засега сме спокойни. Пък и Васко има 20-годишен син, минал е по този път. Спира ме понякога да не съм като лудите майки, защото в началото аз си се притеснявах. Ходех да проверявам диша ли, не диша ли това бебе. (Смее се.)

Има огромен чар едно създание да израства, да се осъзнава и да се променя пред очите ти.

А има ли кой да ви помага?

Имаме гледачка, имаме и баба, и дядо. Последния месец и половина изкарахме на море. Сега предстои малко софийски да сме, а от октомври, надявам се, ще сме доминикански.

Не си от хората, които се фиксират в утре-то, преди да е дошло. И все пак, къде си представяш да остарееш – с всички твои пътувания?

Много ми се иска да не е на едно място. Представям си го поне да е морско. Да има палми и да е топло. На студено не мога да вирея. И двамата с Васко сме много влюбени в Доминикана и въобще – в тази част на света, Карибския басейн. Надявам се да ни се случи. Много по-хубаво е да отгледаш там дете, не между блоковете тук. Трябва да си подновя и визата за Щатите и от октомври мисля да започна отново работа в Маями. Хубавото е, че така Кай и Васко ще са ми наблизо и или аз ще ходя при тях уикендите, или те ще идват при мен. Не знам как е да работиш с дете, това ще ми е интересно.

А какво променя появата на детето в двойката? Във филма „Нощ в Манхатън“ героят на Ейдриан Броуди казваше, че когато децата се появят, ставаш „смъртен“, осъзнаваш края на живота по нов начин.

Много хубаво го е казал. За двойката не знам, освен че започнахме да се наричаме „мама“ и „тате“. Което е много странно. А за самия теб – ставаш ужасно отговорен. Няма го това „ама, чакай да изпием по още едно“ или „да поспя още малко“. Знаеш, че там има някой, който разчита на теб. Че частица от теб само чрез теб може да живее, че ти отговаряш за нея. Това го осъзнах най-вече докато кърмех. Това човече беше като скачен съд с мен. Малко се притеснявах от тази фаза, в която майките превключват и говорят на „ние“. Но при мен го нямаше това. Просто станах по-малко егоист. Защото преди това аз винаги съм се съобразявала само за себе си. Сега се съобразявам на Кай да му е добре, после може и на мен.

Започнахме да се наричаме „мама“ и „тате“.

текст ПЕТРА ДЕНЧЕВА

фотографии НИКОЛА БОРИСОВ / стайлинг ДИМИТРИНА ИВАНОВА / коафьор ЛЮБЕН НИКОЛОВ / грим МАРИНА МЛАДЕНОВА за MAX FACTOR / асистент стилист КРИСТИАН ПИЖОВ


В новия брой

Мартенската корица на сп. ELLE.