С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

"Ние сами си слагаме рамки."

14.02.2016

Галя и Зара говорят открито за връзката си пред ELLE

Галя и Зара в едно от заведенията си в София
Галя и Зара в едно от заведенията си в София © Темелко Темелков

От списание ELLE България

Галя и Зара не се срамуват от определението „гей двойка“. Напротив, говорят открито за връзката си, за своите спадове и върхове, за приемането и отхвърлянето, но преди всичко за любовта, която винаги побеждава

Неловкост е нещо, което никога няма да изпитате в тяхната компания. Любовта, взаимността, думите, неволно разменени помежду им, и жестовете на нежност са единственото, което забелязвате. Обезоръжават ви с искреност дотолкова, че когато ви кажат, че те самите си слагат рамки, се чудите кое всъщност е различното – това, че две момичета се обичат, или това, че другите не го приемат. Във време, в което е позволено да говориш за любовта си свободно, все още има стени, които трябва да бъдат преборени. И те го знаят, и ние го знаем, само че мнозина все още не смеят да изрекат на глас възмущението си. Галя и Зара са от онези момичета, които знаят докъде могат да стигнат в своята различност, без да пречат на другите, и да имат своя свят, в който те са две цялости, които вървят по един и същи път. Вече 11 години.

(НЕ)СЛУЧАЙНА СРЕЩА

Запознават се две години преди да започнат връзката си в тогавашното заведение на Галя – първия гей бар за жени в България. Нищо не се случило, докато не се озовавали на парти на един малък таван. Зара, седнала по турски на земята, и в мига, в който Галя влязла през вратата, се погледнали и всичко изчезнало, хората останали в мъгла. „Беше припознаване от пръв поглед. Както обича да казва тя – стана тунел между нас“, споделя Зара. „Тунелът става, когато си срещнеш човека“, допълва я Галя, която държала свещник в ръката си и помахала през стаята, за да привлече вниманието й. Зара пък просто й направила знак да седне до нея. „Оттам нататък съдбата си знае работата“, прошепва Галя. Уж случайната среща се оказала най-важната в живота им. Дори и точно в този миг да не го осъзнавали. Най-малкото, защото Зара била във връзка, а заедно с това имала чувства и към друга жена. Но триъгълникът бързо се разпаднал още преди да прерасне в четириъгълник. „Не ми се обаждай два дни, трябва да си събера мислите“, казала й Зара тогава. И Галя не се обадила, но не й попречило да напише около 200 sms-а и да ги изтрие още преди да ги изпрати. „И това изигра много важна роля за нас“, признава Зара. Веднага заживели заедно, без уговорки, без условия.

КОЛИБРИ, СВЕТУЛКИ И СБЪДНАТИ ЖЕЛАНИЯ

Шест месеца след като се запознали, започнали да търсят помещение за заведение. Зара разполагала с малък капитал и знаела, че Галя е човекът, с който може да го реализира по най-добрия начин. Приятелите на Зара обаче не одобрявали решението, вярвали на слуховете, че Галя е с нея, за да я използва и после да я зареже. „Казах й, че е луда, на фона на всички неща, които хората говорят за мен. Но тя отвърна, че не й пука какво говорят, а какво усеща.“ Така преди 11 години създават гей бара „Essence“, правят ремонта изцяло сами и никога не се отказват, въпреки трудностите, които са имали. След това правят „Сохо“, заведение, което се налага да затворят. Но се поява „Colibri“, което през лятото ще има своя четвърти сезон. Последното им „дете“ носи името „65 светулки“. Девет месеца чакат за него, после девет месеца чакат разрешение и за навеса му. „И въобще не сме се притеснявали, не сме се нервирали, че трябва да чакаме. Нещата стават по най-добрия начин – винаги. Но човек трябва да има вяра, иначе нищо не се получава.“ Затова и неслучайно срещата ми с тях беше в „65 светулки“, където се долавя почеркът им във всеки обмислен до прецизност детайл. На чаша вино, разбира се!

© Темелко Темелков

Вие сте доказателство, че човек не трябва да се спира пред нищо.

Зара: И не трябва да стои на едно място в никакъв случай. Това мачка много. Трябва да следваш мечтите си, колкото и малки или големи да са те.

 

Хората често го наричат лудост.

Зара: Аз не го наричам лудост. Хората, които не могат да поемат рискове, те го казват.

Галя: Хората, които са наети да работят някъде, казват, че е лудост, защото не могат да направят крачката и да поемат отговорност за самите себе си. Предпочитат да отидат някъде и някой да поеме отговорност за тях, давайки им пари. Въпросът е, че ние в този живот, по този начин, по който е устроен, получаваме толкова пари, колкото отговорност поемаме. Рисковете са повече, но и парите са повече. И човек трябва да избере – дали да е в зоната си на комфорт, или да се опита да разчупи рамката.

Зара: А благодарение на Галя аз се научих да го правя. Преди много премислях, блъсках си главата, анализирах всяка една ситуация. След един тежък период в живота ми нещата се обърнаха на 180 градуса. Докато Галя е с рогата напред, тя е Козирог.

Галя: Както казва сестра ми – аз съм енергията, тя е формата. Ако няма от време на време някой да ме събира, се разпилявам.

 

А на какво друго взаимно сте се научили?

Галя: Тя ме научи да рисувам. Тя рисува и бяхме на един семинар за подкрепяне на творческата енергия. Там нарисувах нещо и тя ми каза: „Галя, ти знаеш ли, че можеш да рисуваш.“ И реших, че мога. Не бих се нарекла художник. Това е начинът, по който спирам да мисля. Така медитирам, загубвам се във времето.

Зара: В момента, в който си тръгнахме от този семинар, отидохме и купихме купища бои, пастели. Нейният момент с рисуването беше като малко дете, което прохожда. Картините ставаха все по-добри и по-добри. Няма да забравя как един ден излязох и я оставих да рисува.

Галя: Първо ме попита какво ще рисувам и аз й казах – робот с уста, а тя: „Откъде я измисли тази идиотия.“

Зара: И се прибрах, видях картината и се разплаках. Не очаквах такова нещо. Беше шедьовър.

© Темелко Темелков

А къде е тази картина в момента?

Зара: Вкъщи. Много ми стопли сърцето.

Галя: Зара рисува разкошно. Даже и разкошно не е думата, сега ще ти покажа (и ми показва нейна картина, нарисувана само с химикал. Права е!)

Зара: Това за мен е хоби, не го взимам насериозно.

Галя: Сега снима, има невероятни снимки.

Зара: С телефон, да отбележа.

Галя: Но сме решили да направим изложба, защото красотата трябва да се споделя.

Зара: Не ме интересуват стереотипите на кристално чистата снимка.

Галя: Идеята е, че кадрите са съвършени такива, каквито са.

Зара: Аз ще измисля ново течение и то ще се казва шумна фотография. Харесва ми това пикселизиране, защото е като картина.

 

Теб още на какво те научи Галя?

Зара: Да не реагирам веднага, да бъда по-смела, да мечтая повече.

Галя: Да не скача на бой на хората.

Зара: Научи ме на дом.

 

Вие сте непрекъснато заедно, работите заедно. Остава ли ви време за любов?

Галя: Тя е движещата сила.

 

Разделяте ли се някога?

Зара: Няма да излъжем, ако кажем, че вероятно се събират десет дни за тези 11 години, когато не сме били една до друга. Не преувеличавам. Ние ужасно много си липсваме.

Галя: Може би когато спим. Смяха ми се един ден. Тя беше излязла един ден 40 минути преди мен, аз пристигам в бара и въобще не обръщам внимание на останалите. Казах й: „Здравей, много си красива днес“ и я целунах. И другите казаха: „Все едно не живеете заедно.“

Зара: Много е приказно това, защото хората само мечтаят и пишат за такава любов.

 

А вие я изживявате?

Зара: Да, ние я изживяваме. Буквално. И хората не вярват, казват: това не е възможно.

 

И сте се сблъсквали с много завист, предполагам?

Галя: Не я отразяваме.

Зара: Имаме много затворен кръг. Нямаме много приятели и това може би ни предпази. Двете сме си самодостатъчни. Въпреки че 11 години се занимаваме със заведения, а да имаш гей заведение, нямаш идея за каква ревност би могло да става въпрос. Но тя няма проблем да ме остави сама сред тези хора.

Галя: Просто си имаме доверие. Но имахме и трус. Един-единствен, в който не бяхме заедно три месеца.

 

Как го преживяхте?

Галя: Миналата година се разделихме. Един месец преди да направим десет години. И за тези три месеца не си изневерихме. Бяхме си загубили идентичността. Това беше причината.

Зара: Ние се оженихме на морето, направихме сватба. И оттам...

 

Оттам ли започна проблемът?

Галя: Да, защото се обвързваш. Не, че не сме заедно от десет години, но усещаш една категоричност, която пресира.

Зара: Слага те в рамки, може би. На това го отдавам. Нещо в подсъзнанието работи. Не знам защо хората си го причиняват това нещо със сватбите.

Галя: Не сме се развели все още. Но си хвърлихме халките, след като се събрахме.

„За да избереш връзката и другия, трябва първо да избереш себе си“

А как намерихте пътя една към друга?

Зара: С любов.

Галя: Истината е, че бяхме разделени, но всеки ден бяхме заедно.

 

И как издържахте? Боли ли?

Галя: О, много е болезнено.

Зара: Колко рев. Аз отслабнах с десет килограма. Никакво ядене три месеца.

Галя: Аз й избирах зеленчуци и й ги слагах в колата, защото живеехме на различни места, и се карах на брат й да не й яде от храната.

Зара: Аз много трудно го преживях.

Галя: Ако погледнем от позицията на отминалото време, това е най-важното нещо, което ни се е случило във връзката.

 

Този трус ли?

„Да“, казват и двете в един глас.

Галя: Защото това беше преоткриване на вече самостоятелни хора.

Зара: Бяхме станали едно цяло и бяхме загубили своята идентичност. Ние ходехме като един човек, всичко правехме като един човек. Но тази раздяла ни накара да разберем, че всяка от нас е имала различни желания от другата и че трябва да уважаваме и да ценим личното си пространство.

Галя: Когато казваш „Да“ на нещо, казваш „Не“ на себе си. А в един момент човек се изгубва в това, да угоди.

Зара: Ние си угаждахме една на друга. Най-елементарният пример – на мен не ми се излиза, но казвам: „Добре, ще дойда.“

Галя: И нито единият е щастлив, нито другият. Човек, за да бъде с някого, трябва да умее да уважава собствените си нужди. Това не е егоизъм. За да избереш връзката и другия, трябва първо да избереш себе си.

Зара: И собственото си щастие.

„Минахме през нещо, което, вместо да ни избоде очите, ни изписа веждите“

Лошото е, че имаме склонност да правим обратното.

Галя: Някъде бях чела, че в една връзка единият обича, а другият се оставя да бъде обичан, което за съжаление в повечето случаи е точно така. За наша голяма радост, ние минахме през нещо, което, вместо да ни избоде очите, ни изписа веждите.

Зара: Когато бяхме заедно, някои неща бях оставила Галя да ги прави. Когато се разделихме, аз започнах да ги правя. Човек се стяга, събира се.

Галя: Да, това е другият много важен момент. Когато заживяхме заедно, аз бях на 29, тя – на 23, и за тези десет години ние всичко сме правили заедно. Тя нямаше яснота дали може да се оправи сама. Докато аз имам, от 18-годишна съм в София и за мен този момент е ясен. Но раздялата й показа, че може да се оправя сама, което е важно. Двамата души, за да имат пълноценна връзка, трябва самите те да бъдат пълноценни хора.

Зара: Хора, които знаят какво искат, какво могат.

Галя: И мразя да чувам „моята половинка“. Не, тя не ми е половинка. Тя е цяло и аз съм цяло. Ние сме две цели неща.

 

Просто вървите по един път.

„Да“, казват отново в един глас.

© Темелко Темелков

Все още има ли хора, които ви поставят в рамка? Със сигурност преди 11 години ви е било по-трудно.

Галя: Хората сякаш започнаха да се опитват по-малко да променят другите и оттам идва тази промяна. Има хора, които се поддават на това, но то е за кратко, защото, когато човек не е такъв, какъвто е, няма да се промени, освен ако той не пожелае. Трансформацията идва само с болка, раждането е болка, най-голямата болка и след всяка болка идва новият човек. Ние сме умрели в онази си форма – предишните Галя и Зара, и сме се родили чисто нови, които в момента си рай-стват в новата връзка.

Зара: Преди много повече се пазехме, повече се криехме, защото провокациите бяха навсякъде. От мъжете много ме е било страх. Да не ни видят някъде, че се целуваме. Имало е коментари, ексцесии постоянно.

Галя: А тя не може да си мълчи. Скача на бой моментално, понеже е Лъв.

Зара: Не само защото съм Лъв. Скачам, когато някой ми навлезе в личното пространство. Имало е много неприятни ситуации. Но искам да кажа аз как се чувствам като гей и имам гей заведение: аз самата си слагам рамки понякога. Защото искам да се предпазя и не мога да кажа, че се чувствам свободен гей.

Галя: Хората го приемат като натрапване. Аз искам да я целуна импулсивно и има хора, които биха реагирали. Има и такива, които няма да реагират. За съжаление, тези, които не реагират, не реагират, защото не искат, а защото ги е страх да го направят. Което е скрит гняв.

 

А ще настъпи ли момент, в който ще стигнем до пълна толерантност?

Зара: Да, но може би след 20-30 години.

Галя: Ще стигнем, защото светът се променя.

Зара: Един гей парад в тази държава няма да оправи нещата.

Галя: Не, не се говори достатъчно за това. Хората го смятат за парад, като място, на което да излезеш и да се покажеш. А то не е така. Ние имахме спор на тази тема с наше приятелско семейство – мъж и жена, които имат три деца, и аз бях шокирана, защото осъзнах, че те са ни приятели, а всъщност въобще не ни приемат като двойка. А за парада – това е гей прайд т.е. идеята е, че аз нямам твоите права, защото ако аз и тя имаме бебе и нещо се случи с жената, която е родила, другата няма абсолютно никакви права. Това е най-голямата болка. Може да си го отгледала това дете, но законът казва „Довиждане“. И какво става – ще го осиновят хора, които не го познават. Добре, че ние сме в прекрасни отношения с нейния брат, с моите родители и сме наясно, че ако нещо се случи, ще има кой да го гледа. Едно дете няма нужда от хетеросексуална двойка, в която мъжът се прибира, пие две ракии и бие майката. Има нужда от любов – и дали тази любов ще му бъде дадена от две жени, от двама мъже или от мъж и жена, няма никакво значение.

 

А вие готови ли сте за тази крачка?

Галя: О, да.

Зара: Вече проучихме как стоят нещата.

Галя: Ще имаме бебе. Бяхме и на консултация и сме на пазара за донори. Първо си мислехме, че е по-добре да бъде от приятел, за да може детето да познава баща си, защото е важна мъжката енергия, но с времето стигнахме до извода, че се получава триъгълник и много могат да се усложнят нещата. Той може да предяви претенции, да каже: „Ето, те са гей.“ А както обичам да казвам на хората, които реагират срещу нас: „Спокойно, не е заразно.“ И ще цитирам водещ на един семинар: „Гей хората са избрали да се родят гей, за да научат останалите хора на разбиране и толерантност“ и това е самата истина. Ние сме избрали нелеката задача да бъдем различни, за да научим хората да ни приемат.

„Един гей парад няма да оправи нещата“

С родителите имахте ли сблъсъци?

Галя: Моите знаят от 18-ата ми година. Майка ми, след като мина през самообвиняване и желание да ме води на психолог, който да ме излекува, си призна, че знае преди аз да знам.

Зара: Аз мога да кажа за моя брат, който е бивш скинар. Много ме беше страх как ще реагира. Но когато му казах, заяви, че знае. И много обича Галя. Той ни приема за семейство.

Галя: И страда много, когато ние се разделихме. Плакахме заедно с него. Ти му каза..

Зара: Да, когато татко почина.

Галя: Но и той подозираше според мен. На едно море ми каза: „Грижи се за нея.“

Зара: Аз се подготвях да му кажа, но стана така, че той почина и не успях. Сестра й и майка й пък бяха на сватбата ни. А сватбата беше чудна, на плажа, всички бяха в бяло.

Галя: Бяхме 25-30 човека. Пускахме фенери.

Зара: Беше романтично.

Галя: Четохме си обети. Дори наскоро гледахме видеото от сватбата. Снима една приятелка, която, докато го монтира, ние се разделихме. Сега имаме планове да правим още едно-две неща.

Зара: О, аз не знам.

Галя: Когато тя първо каже „Не“, нещата винаги се получават.

Зара: Аз казах: ще видим дали ще е заведение, или ще е нещо друго.

Галя: Според мен, когато човек умее да прави нещо и му се отдава, просто трябва да го прави и да е щастлив с това.

 

За съжаление, хората все по-малко си го позволяват.

Галя: Това е най-големият проблем. Масово се сблъскваме с хора, които не си харесват работата и са гневни от това. Но никой друг не може да промени това, освен те самите.

Зара: Ех, колко си умна. Ще те пуснат в три броя. После защо съм влюбена в теб.

Галя: И така трябва да бъде, любов.

Текст ДИМИТРИНА ИВАНОВА, 


В новия брой

Мария Илиева на корицата на новия брой на ELLE