Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

Поли Гергушева: "Изживявам детската си мечта"

Димитрина Иванова • 26.08.2017

Тя е точно там, където иска да бъде, и прави точно това, което иска да прави. Намерила е своята формула за бензина в кръвта, който й носи успех в работата и хармония и спокойствие извън нея

Поли Гергушева: "Изживявам детската си мечта"
 © Личен архив

Срещаме се почти в сърцето на bTV, на метри от телевизионните студия и бюрото й в нюзрума, в един слънчев съботен следобед и в краткото й свободно време между ефира и поредните снимки, на които трябва да отиде.

Повечето уикенди за Поли са работни, защото тя е репортер в предаванията „Тази събота и неделя“ и „COOL...T“. Няма как да забравите красивото лице на 27-годишното момиче, което озарява малкия екран и с фина кадифена ръкавица „изважда“ историите на своите герои. Прави го вече три години. Пристига в телевизията заедно с още 20 млади амбициозни хора, с които се включват в стажантска програма за три месеца. „Знаех в какво се забърквам, защото имах предишен опит. Но в момента, в който прекрачих ей тази врата долу, знаех, че това е моето място и знаех, че ще остана да работя тук. Някак бях 100% сигурна. Така и стана. Казаха ми, че са ме харесали и искат да остана да работя“, с широка усмивка разказва Поли. „На всеки три месеца има нови стажантски програми, нови групи. И на всеки три месеца има възможност възможност за нови хора“, допълва красавицата, която може би някои познават и като подгласничката на „Мис България“ 2009, а други – като момичето, което търсеше закрила от героинята на Елена Петрова в сериала „Стъклен дом“. Журналистиката обаче надделява напук на клишетата за „моделката-репортерка“ и може би точно заради тях.

Какъв е бил предишният ти опит?

Преди bTV, ако трябва да се върна хронологично назад, първият ми досег с журналистиката беше във вестник „Стандарт“, където изкарах около една година и водех мои собствени страници на лайфстайл тематика. След това около две години бях в Nova телевизия в предаването „Карбовски: Директно“ като редактор. После имаше затишие и се концентрирах повече върху моделството, защото то беше основното, с което си изкарвах парите. Заминах за Тайланд, бях там около три месеца и когато се върнах, реших категорично да се фокусирам върху журналистиката. Затова и дойдох тук, в bTV.

В Тайланд не е лесно.

Азиатският свят, като цяло, е школа за всеки един модел – да работи, без да спира, от сутрин до вечер и да не се оплаква. Аз никога не съм била човек, който се оплаква или мрънка. Може би този опит и въобще всичко, което съм научила от света на модата, е точно това – че когато са те наели да извършиш една определена работа, на теб ти плащат за нея, без значение в какво настроение си, дали ти е добре, дали си болна. И до ден-днешен съм така – не мрънкам. Ако не съм доволна, променям нещата или се стремя към този момент на промяна, за да ми стане по-добре.

А освен Тайланд, работила ли си някъде другаде в чужбина като модел?

В Турция и Гърция съм пътувала, но за кратко. В Тайланд си беше истинската школовка. А и моят външен вид винаги e бил от тези, които се търсят в азиатския свят, т.е. аз не съм била от моделите, които могат да имат успех в Италия или Франция. И затова никога не съм искала да пробвам там. Трябва да знаеш с какво разполагаш.

Поли в ролята на модел
Поли в ролята на модел © Личен архив

Т.е. не си имала големи амбиции за световната модна сцена?

Не, никога.

Как тогава започна да се занимаваш с мода?

Клишето „съвсем случайно“. Винаги съм била слаба и висока и като дете всички казваха: „Я, виж колко си слаба, висока и хубава, защо не станеш манекенка“. И аз взех, че станах. Но историята е, че когато бях на 19 г., непосредствено след бала, се обяви конкурс за „Мис България“. Тогава мой съученик и много близък приятел до днес ми каза: „Защо не отидеш да се запишеш?“ За мен това беше абсурдно, особено след като след абитуриентския си бал претърпях голяма метаморфоза – подстригах дългата си руса коса късо. В този период слушах хаус музика, бях бунтарски настроена и му казах: „Как ще се явя на конкурса с тази къса коса? „Мис България“ трябва да бъде красива, с букли, усмихната, като кукла Барби. Всъщност той ме накара и аз взех, че станах трета, за моя голяма изненада. Случи се през 2009 г., когато спечели Антония Петрова. Тогава конкурсът се излъчваше като риалити формат и големият късмет, който имах в него, беше запознанството ми с Карбовски. Тогава 10-те финалистки имаха за ментори 10 популярни мъже и когато ме попитаха кого бих избрала, веднага казах неговото име. От малка мечтата ми е била да се занимавам с това, което правя сега и за мен той беше добър пример за професията на журналист.

Какви още позитиви ти донесе работата в модните среди?

Това, че имам финансова независимост, винаги е било на преден план, както и опитът в една среда, в която очевидно съм искала да работя. В момента имам хубави познанства и приятелства, които съм задържала през годините. А и работата в тази сфера наистина ми е донесла много позитивни емоции. Участвах в няколко телевизионни предавания – била съм част от „Най-хубавите години от нашия живот“ по БНТ, „Модерно“ с Радост Драганова, в сериали, включително „Стъклен дом“, филми, реклами. Всички тези неща ми дадоха опита: да не се притеснявам, да имам достатъчно самочувствие, да мога да се държа естествено пред камера и да знам въобще как се работи в телевизия.

Учила ли си за това?

Завършила съм Библиотекознание, това е бакалавърската ми степен, а магистърската ми е Журналистика и медии в Софийския университет, като все още не съм се дипломирала, но завърших семестриално.

Спомена, че от малка си мечтаела да бъдеш журналист. Защо?

Причината, да искам да се занимавам с журналистика и да съм репортер, е моята преподавателка по български език и литература Ирина Денчева, която ми преподаваше от 8-и до 12-и клас. Винаги съм била добра в литературата и умеех по-добре да пиша по-добре, отколкото да говоря. Когато ми се налага да говоря, винаги леко се притеснявам, но когато пиша, нещата си идват с лекота, мисълта ми върви гладко. Един ден, бях може би 8-и или 9-и клас, тя ми каза: „Ти трябва да се занимаваш с журналистика.“ Тогава се замислих по-сериозно. Но помня и когато тръгна bTV през 2000 г. година, те бяха иноваторите и изглеждаха по-различно от това, което бяхме свикнали да гледаме по телевизията. Всичко изглеждаше толкова интересно. Няма да забравя, бях на село, защото аз съм пораснала на село, моите родители са от две врачански села и летата, като всяко едно дете с родители от село, прекарвах там. И точно това лято гледах телевизия, не си спомням кой е водел новините, но тогава си казах: „Искам някой ден аз да съм там, искам да работя точно в тази телевизия.“ И много се радвам, че сега това се случва и правя точно това, за което съм си мечтала като дете. След това моята преподавателка беше нещо като орисница. Така че аз буквално си изживявам детската мечта и съм много щастлива. Всеки ден идвам с огромно удоволствие на работа.

Сега модата изцяло ли е зад гърба ти?

Не, бих снимала, но много зависи какво. А и това е професия до едно време, освен ако не приемеш, че е призванието ти и не отидеш в чужбина, за да се развиваш по-сериозно. Аз никога не съм го приемала като нещо, с което ще се занимавам цял живот. Не съм се приемала и толкова на сериозно като модел. Журналистиката винаги е била на първо място. Модата е била някакъв отрязък за около пет години, през които аз съм взела всичко, което съм могла за себе си. Всичко, което съм искала да ми се случи, се е случило.

Не съм се приемала толкова на сериозно като модел. Журналистиката винаги е била на първо място. 

Коя е следващата стъпка?

Мисля, че имам нужда да натрупам още опит като репортер. Имам нужда да науча още много неща. Ако ми е писано да ми се случат по-различни неща, ще направя всичко възможно да се справя и да се представя добре.

А би ли сменила посоката, да правиш нещо различно от лайфтайл журналистика?

На този етап моят бекграунд и опит са ме довели точно до този момент и така е трябвало да се стекат обстоятелствата. Първата една година, когато дойдох в телевизията, всячески се опитвах да избягам от имиджа на моделката, която е станала репортерка. В един момент установих, че няма как да избягам от това, защото това съм аз. Приех, че лайфтсайл журналистиката е моето нещо и се надявам, че се справям добре с този ресор и че правя хубави неща. Старая се.

Сблъскала си се с предразсъдъци?

С много.

Коя е най-вълнуващата ти среща досега?

Миналогодишната ми среща с Armin Van Buuren. Специално бяхме поканени в Амстердам за началото на турнето му Armin Only Embrace. Той се държа прекрасно и това, което ми прави впечатление за многото срещи през тези три години със световноизвестни личности, е, че всички те са супер земни и сърцати хора. Уви, това невинаги може да се каже за нашите родни звезди, някои от които имат повече самочувствие отколкото покритие. Впечатли ме и Райън Тедър, вокалистът на One Republic. Беше дошъл в България по-рано и в деня на интервюто с него ми разказа как е излязъл от хотела, тръгнал е по улиците да се разхожда сам и да разглежда забележителностите на София. Тогава го попитах: „Защо го правиш, ти всяка седмица си на ново място, откъде намираш желанието да обикаляш, да опознаваш тези култури?“ Отговори, че за да има вдъхновение да пише музика и тя да е смислена във всяка държава се опитва да разбере максимално за бита, културата и хората т.е. така той показва уважение към страната, в която гостува. И вечерта на концерта излезе с българското знаме. Беше един от най-запомнящите се концерти в живота ми. Последно ме впечатли певецът Алекс Клер, за който се знае, че е ортодоксален евреин. Когато му подадох ръка да се запознаем, той не подаде своята и каза: „Съжалявам, аз докосвам само жена си.“ И аз се втрещих. След това в интервюто го попитах защо е така и тогава ми обясни, че за него дори елементарният допир като ръкостискането, е вид интимност, и го приема като неуважение към своята съпруга, която безкрайно обича. И си говорихме за младото поколение, което е консуматорски настроено, което няма уважение към ценностите като брак, семейство.

А за теб как е?

За мен е по същият начин, но невинаги е било така. Просто с времето човек пораства и започва да мисли по различен начин.

Личният ти свят промени ли си от това, че си популярно лице от екрана?

Не бих казала. Или позволяваш да ти се отрази по някакъв начин, или не. Аз не съм позволила, не съм се променила като човек, като възприятия, като отношение към другите. И другите не са се променили към мен. Освен съседите ми, които невинаги ме поздравяваха в асансьора, а изведнъж рязко започнаха да ме поглеждат усмихнати и да ме питат как съм. Когато си на екран, хората ти се усмихват повече, разпознават те и е приятно.

Свободно ли сърцето ти?

Не. заето е. Сериозно заето.

Какво е за теб любовта?

Любовта е нещо, без което не мога да си представя, че мога да съществувам. Непрекъснато съм влюбена т.е. винаги има обект на моята любов. Може да не е мъж, може да е нещо, свързано с работата, но трябва да има обект на тази любов, защото аз съм зодия Стерелец, което е огън, емоционалност, експресивност. Обичам да давам любов, но обичам и да получавам. А ако не я получавам, лампичката светва и имам чувството, че нещо не е наред. Любовта е движещата сила, бензинът в кръвта и няма как да се усмихваш, да правиш каквото и да било в ежедневието си, ако не си щастлив и спокоен вътрешно. Аз съм щастлива и много спокойна.

Любовта е движещата сила, бензинът в кръвта и няма как да се усмихваш, да правиш каквото и да било в ежедневието си, ако не си щастлив и спокоен вътрешно. Аз съм щастлива и много спокойна.

Какво друго ти дава бензин?

Може би вдъхновението за работа, любопитството – това е едно от нещата, които не искам никога да губя. Пътуванията са нещо, без което не мога. Това да изляза от тази среда, в която съм, е нещо, което се стремя да правя често и всичките си спестявания харча за пътувания и концерти. Никога не съм била от момичетата, които непрекъснато си купуват обувки и обикалят моловете. Не, това не съм аз. Пътуванията зареждат, откривам много нови неща, които да разказвам след това. Както правим в „Тази събота и неделя“ – разказваме любопитни истории на хора пътешественици, на хора, които са постигнали нещо благодарение на собствените си сили, всякакви позитивно настроени истории, които носят смисъл и вдъхновение. И ако ти сам не си удовлетворен от ежедневието си, от живота си, няма как да го пренесеш това през екрана на хората, които те гледат. За мен ме е огромно удоволствие, че чрез предаванията „COOL...T“ и „Тази събота и неделя“ през уикенда още от сутринта зареждам хората с нещо позитивно, това ме удовлетворява и много ми харесва.

За концерта разбрах кой е любимият, но кое е пътуването?

А колкото до пътуванията, съвсем скоро с приятеля ми бяхме в Мароко. Пътувахме основно с раници и с най-необходимото. Сбъднах голяма моя мечта – да видя пустинята Сахара. Спахме една нощ под открито небе в бедуинско селище, яздихме камили на изгрев и на залез – беше вълшебно приключение. Най-любимото ми място засега обаче остава Флоренция. Град, събрал в себе си история и изкуство, любов и красота – нямам търпение да се върна отново. Духът на Италия е нещо, което не намираш на друго място. И понеже обожавам музеи и галерии миналата година поставих персонален рекорд – над 20 музея за 7 дни в Амстердам. Ето – една манекенка в музей. (И избухваме в смях, поредния!)

Любимите моменти на Поли Гергушева

Назад Напред


В новия брой

Анджелина Джоли грее на корицата на мартенския брой на сп. ELLE