Откакто се помни, работата за нея е въпрос на съчетаване. „Започнах още на 18 г., докато бях студентка, на половин работен ден в международна фирма, извършваща маркетингови проучвания на фармацевтичния пазар в България“, спомня си Радост. „Там научих много – най-вече да работя по международни стандарти в голяма компания.“ Но парите не стигали. Затова Радост решава да припечелва допълнително и с търговия на едро. „Наехме склад, като през останалата половина на деня се занимавах с продажба на хранителни стоки и напитки. Беше много смешно, имам уникални истории от склададжийския период“, смее се водещата на „Мармалад“, която оставила всичко описано дотук, щом завършила право и започнала работа като юрист. „Винаги съм обичала много работата си в Столична община, имам уникални колеги. Едновременно с това се появи и възможността за телевизията през уикендите.“ И така, ето че днес, в рамките на една и съща седмица, можете да видите Радост както на малкия екран – в ефира на bTV, така и в общината.
Как успяваш да не се изгубваш сред различните приоритети, Радост?
Всяка работа ми носи различни емоции и различни позитиви. Напълно наясно съм, когато се захващам с нещо, защо го правя – за да се забавлявам, за да печеля пари или за да трупам знания и опит в конкретна област, която намирам за перспективна. Никъде не съм намерила всичко това накуп, поради което винаги работя повече от една работа. Но когато съм посветена на конкретна работа, съм фокусирана само върху причината, поради която я работя.
Какви са твоите трикове за добра организация?
Преди всичко, аз имам един основен приоритет – да бъда майка на невероятно момиченце. Това е работа без отпуск, изискваща да съм на разположение по всяко време на денонощието. Всичко в моя ден е съобразено с нуждите на моята Бела – тя започва училище в 8.30 и свършва в 15.30. Така че до 15.30 трябва да съм свършила цялата си работа (освен когато татко й не го прави). След това трябва да обърна внимание на домашните и това, от което Бела има нужда. Ако имам работа за довършване, върша я след като тя заспи. Забелязала съм, че съм изключително организирана, когато съм притисната от времето.
Как успяваш да превключваш между телевизията и правото?
Не ги смесвам, защото нямат общо. Просто заставаш на едното място и си само водещ. И обратното. Но юридическата подготовка ми помага във всичко останало, с което се занимавам.
Имам уникални истории от склададжийския период.
Случвало ли се е да забравиш за задачите в едната работа заради другата?
Случва се непрекъснато. Затова си правя списъци. За моя радост, вече като си напишеш списъка на едно електронно устройство, той се синхронизира и се появява навсякъде – в телефона, в компютъра, на айпада, в календара! И няма шанс да пропусна нещо. Един път приятелка случайно видя календара на компютъра ми и се ужаси – целият е в точки и бележки. Издава звуци и сигнализира непрестанно.
Сред твоя приятелски и професионален кръг има ли много жени с втора, че и с трета работа?
Зависи от нагласата им в конкретен период и до голяма степен от семейството – имам приятелки, които работят по един начин, когато са обвързани, и по съвсем различен, когато поради някаква причина са без половинка. Но забелязвам, че жените са изключително адаптивни и съумяват да намерят решение, независимо колко трудна е ситуацията.
Дали този мултипрофесионализъм е само по финансови причини, или жените просто сме си мултифункционални?
Вероятно и двата фактора имат значение. Не си представям, че една жена може да се интересува само от йога и от нищо друго. А да успяваме да превърнем уменията и хобитата си във възможност за изкарване на пари – това е чудесно.
Налагало ли се е някога да избираш между различните ти професионални пътеки?
Не. Винаги много съм искала всяко нещо, с което съм се захващала, и затова съм съумявала да подредя нещата така, че взаимно да не си пречат различните ми занимания.
текст ПЕТРА ДЕНЧЕВА
фотографии ИВАН ВАСИЛЕВ или фотографии АРХИВ
