С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Реставраторката, която опитомява времето

Петра Денчева • 04.08.2017

Приключенската ѝ професия я отвежда до далечни точки на света и до още по-далечни епохи. Събира я с любовта на живота ѝ. И я учи да се справя с белезите на времето!

Илинка Чергарова работи по реставрацията на мащабна фигура на Буда.
Илинка Чергарова работи по реставрацията на мащабна фигура на Буда.

Откакто се помни, Илинка Чергарова е заобиколена от изкуство. Баща ѝ е художник, а майка ѝ – историк, затова бъдещата реставраторка се движи от малка между ателието и музея. Днес в работата си съчетава и двете.

Когато не се труди над някое произведение на изкуството в ателието на Софийска градска художествена галерия (СГХГ), работи по различни реставрационни проекти, свързани с други галерии, музеи и частни колекции и църкви. Част от лятото ѝ най-често е свързано с работа по реставрацията на църкви, а именно – стенописни украси, иконостаси, икони...

И ако след цялото това изброяване си представяте една уморена или изнервена жена, Илинка ще ви изненада със свежо излъчване и зареждаща усмивка. Сякаш освен да реставрира обектите, по които работи, има дарбата да спасява и себе си от следите на времето.

Нейната тайна за опитомяване на времето

Има 17-годишна дъщеря и не крие възрастта си – тази година ще навърши 40 г., но никога не бихте ѝ ги дали! Каква е тайната ѝ за опитомяване на времето – посещаваме Илинка в ателието на СГХГ, за да попитаме самата нея.

Илинка със съпруга си и дъщеря им.
Илинка със съпруга си и дъщеря им.

Илинка, имаш страхотна професия! Какво ти харесва най-много в нея?

Нашата работа е като приключение. Докосваш се до невероятни произведения, оцелели векове наред. Допринасяш за опазването на историята. Трябва да си достатъчно компетентен и отговорен, за да взимаш правилните решения за всеки конкретен случай. Да съхраниш дадената творба така, че тя да може да продължи да съществува за бъдните поколения. Редуваш периоди на много контакти с такива на вглъбяване, търпение и време, което да посветиш само на даден обект. И накрая, когато минеш през целия реставрационен процес и видиш финалния резултат, удоволствието е неописуемо.

Как минава един твой обичаен ден? Като те слушам, май е трудно да се каже.

Наистина, работата ми е много динамична. Понякога се струпват доста обекти наведнъж, като сегашния период. От три месеца работя доста динамично, дори в събота и неделя! От друга страна, ми е толкова приятно, че не ми тежи.

"Като видиш финалния резултат, удоволствието е неописуемо."

(Към момента на интервюто в галерията развалят приключваща външна изложба и Илинка контролира безопасното опаковането на произведенията и подготовката им за отпътуване. След това работи над картина, която реставрира. И към 17 ч. отива в другата галерия – „Ателие – колекция“ на Светлин Русев, за да работи по скулптура на Буда – б.а.).

Казваш, че скулптурата на Буда съчетава всякакви предизвикателства за теб.

Точно така. Датира от около XV-XVI век, династията Мин. Била е в екстериорна среда в манастирски комплекс. И съответно, има много работа по нея. Вече 4 месеца с моята колежка се занимаваме с нея. Фигурата е доста мащабна – над 2 м е. Идва от района на Съчуан, Китай. В България до момента не е имало произведение на азиатското изкуство с подобни размери и монументално звучене.

Аварийна реставрация на Египетската стела от Лувъра при гостуването ѝ в пловдивския Археологически музей.
Аварийна реставрация на Египетската стела от Лувъра при гостуването ѝ в пловдивския Археологически музей.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ти?

Когато видя нещо, което е безкрайно разрушено. Например, митрополитският храм във Видин, чиято реставрация започнахме преди 9 години. Стенописите му бяха подложени на всевъзможни разрушения – влага, замърсявания, мазнини. Имаше изпадала мазилка. В доста участъци стените изглеждаха буквално като юфка. С големи липси... Много тежко състояние.

"Възстановяваш и съхраняваш, за да знаят поколенията след теб откъде идваме"

Обемът на самата църква също беше внушителен – куполът ѝ е на 18-20 м и беше изпитание да работим на такава височина. Минахме сантиметър по сантиметър декари стенопис. Като започвахме, не знаех как и кога ще му се види краят. Но когато приключихме и видях църквата в тотално различен облик и цялост, беше такова удоволствие и удовлетворение! В това е смисълът: възстановяваш и съхраняваш творби, за да може те да продължат да съществуват за поколенията след теб. За да знаят те кои сме, откъде идваме.

Илинка работи по картината „Родопска сватба“ в екип със съпруга си и колегите им Ф. Атанасова и Д. Попова.
Илинка работи по картината „Родопска сватба“ в екип със съпруга си и колегите им Ф. Атанасова и Д. Попова.

Звучи като борба с времето. Или може би спасяваш времето?

По-скоро го чувствам като спасяване. Обичам предизвикателствата и може би затова изглежда и като борба, но в позитивен, мотивиращ смисъл.

А предизвикателство ли е да съчетаваш работата с личния си живот?

Съдбата ми даде шанс да мина по най-лесния начин през това съчетаване. Срещнах съпруга си в Художествената академия и двамата имаме една и съща професия. Когато се налага да пътуваме по работа, обикновено работим съвместно – като при църквата във Видин. Помагам му и по възстановяването на двореца Врана.

"Срещнах любовта в Художествената академия"

Сигурно е от значение и че родих доста рано – на 23 г., тъкмо бях завършила. Тогава имахме работа, но не толкова, колкото сега. Дъщеря ми израсна в този период, в който не беше чак така динамично. Помагали са ни и родителите ни. Или пък е пътувала с нас. Сега е вече на 17 г. и е доста самостоятелна.

Модата, както знаем, се повтаря. Какво е твоето отношение към нея като човек, чиято работа е да „пътува“ из епохите?

Модата винаги ме е вълнувала. Страшно харесвам нейната непреходност. Нямам никакви притеснения дали дрехата, което ми харесва, е извън тенденциите. Забавно ми е и дори се чувствам добре, когато съм по-различна.

Илинка и колегите ѝ в подготовка за изложбата на Жул Паскин в СГХГ.
Илинка и колегите ѝ в подготовка за изложбата на Жул Паскин в СГХГ.

Имала ли си порив да „реставрираш“ стара рокля?

Разбира се. Дори съм го правила в ученическите и студентските години основно. И до ден-днешен имам дрехи от гардероба на майка ми и на баба ми, които съм преправяла, за да са подходящи за мен.

А човешките отношения подлежат ли на реставрация?

Оптимист съм до мозъка на костите си. И смятам, че могат! Не непременно като заличим нещо, което се е случило. Не като забравим. А напротив – като приемем, като простим, ако има какво, или пък не. Всеки може да направи грешки, важното е да ги осъзнава и да върви напред.


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE