Преминете към основното съдържание

Супер БИАНКА: „Изкуството е моят лек!“

Същата скица, която помним от малкия екран, но по-силна, по-мъдра и по-решителна. Защото „ракът избра грешната кучка“, а тя не се дава така лесно!
Бианка
Бианка © фотографии IVO STAINOFF, грим KATIE NOVA

По инерция тръгнах да търся името на фризьора в кредитите на екипа, които Бианка ми изпрати. Разплаках се, после се ядосах на себе си, защото напоследък все по инерция я караме – аз и всички около мен. Смятаме, че животът ни е даденост, и се пускаме по течението...

Пак по инерция, няколко дни по-рано, очаквах от Бианка – вечно разсмиващата ни луда глава, която помним като Супер Бианка от шоуто на Иван и Андрей, да е сътворила някоя грандиозна новина в Ню Йорк, където живее и работи като актриса през последните години. Но... статусът й във Фейсбук гласеше:

Животът те удря силно. И ти трябват точно 3 секунди да решиш дали си супергерой или не си. АЗ СЪМ! В края на 2019 година ще бъда горд победител над рака! Благодарна съм да имам толкова много любов и подкрепа от приятелите и семейството си. Обичам ви с цялото си сърце! CANCER PICKED THE WRONG BITCH!

Бианка, как се случи това с рака?

Много неочаквано! Предполагам, никой не очаква, че ще му се случи точно това... И даже в момента, в който научиш новината, си казваш: „Ама защо точно на мен? Нещо грешно ли направих?!“. Когато ми съобщиха диагнозата, бях в разгара на работата си – борех се на голям кастинг за шоу по NBC и имах покана за българския Big Brother. Но докато ние кроим планове за бъдещето, някой друг взема решенията...

Не те видяхме в Big Brother. А с кастинга за NBC какво се случи?

Забравих за всичко в мига, щом научих за рака. Ню Йорк е място, където си заобиколен от най-добрите сред най-добрите, и когато трябва да се откажеш от нещо, до което си стигнал с много борба, е емоционално и болезнено. Сега разбирам всички онези, които казват, че здравето е най-важно. Ако човек е здрав, може да постигне всичко. Била съм на кастинги, където сме се борили 650 момичета за една роля. Но ако си постоянен, търпелив и талантлив, нещата се случват.

Работиш ли в момента или няма как, заради лечението?

Няма как да оцелееш в Манхатън, ако не работиш. Само големите имена в нашата професия могат да си позволят да се издържат от професията си. Първия ден, в който стъпих в Lee Strasberg, професорът ми каза: „Бианка, сигурна ли си, че това искаш? 96% от актьорите в Америка са безработни.“ Когато не ходя на кастинги, работя като Cocktial Specialist във френска бутикова компания за ликьори и скъпи вина. Работата ми е супер и е точно за мен, защото обикалям по различни заведения и създавам техните менюта от коктейли, като дегустирам различни напитки. Нещо като сомелиер на коктейли. Понякога е трудно да съчетавам актьорството с тази работа, но не е невъзможно. В момента съчетавам страничните ефекти на химиотерапията с работата и малко изкуство.

Когато ти казаха, че имаш рак, каква беше първата ти реакция?

Направих си един голям коктейл от тези тройните, във водна чаша без разредител. Сълзите идват след това, като осъзнаеш какво всъщност се е случило. Минаваш през много етапи – ядосваш се на целия свят, отказваш да приемеш, мислиш, че умираш и че това е краят... След време осъзнаваш, че всъщност има по-страшни болести, които са за цял живот и са непреодолими. Не подценявам рака на гърдата, който ми се падна на мен, но това е малкото зло. Без гърди можем, стига да няма разсейки. Има много по-страшни неща по света. Слава на Бога, аз имам страхотен екип зад себе си в лицето на онколога ми д-р Беленков и Елиана Ферера от NYU Langoune Hospital. Изключителни професионалисти с огромни сърца! Толкова ги харесвам, че не знам как ще спра да ходя на химиотерапия. (смее се)

Казваш, че са ти трябвали 3 секунди да решиш дали си супергерой. Какво мина през главата ти в тези 3 секунди?

Или си победител, или си победен. Уморените коне ги убиват, нали?

Кога съобщи на най-близките си?

Няма да забравя лицата на мама и татко, когато им се обадих по Skype. Беше точно преди Коледа. Очакваха друга новина, не тази. Татко остана безмълвен, беше съкрушен, майка се опита да прикрие сълзите си... Има една приказка на Ангел Каралийчев – „Майчина сълза“. Само една майка знае колко болка може да прикрие в сърцето си. А аз имам най-уникалните родители в целия свят. Обичам ги безкрайно!

Стане ли дума за рак, хората се натъжават. Смятат болестта за неизбежен край. Когато прочетох твоя статус във Фейсбук, аз първо изпитах гордост, че те познавам. А после се разплаках... Откъде намираш толкова сили и увереност?

За съжаление, много хора смятат, че щом имаш рак, ще умреш. Възможно е, но не е задължително. Има една уникална сила, която винаги ми е помагала – изкуството! След някоя хубава постановка или филм винаги си казвам: „И това ще мине!“. Докато съм на химиотерапия, всеки път си мисля, че умирам, и след това тичам до Бродуей да се заредя. Изкуството е моят лек! Толкова е хубаво да си на сцена или пред камерата... Няма нищо по-прекрасно от това да създаваш и да оставяш след себе си.

Кога ти беше най-трудно, най-тежко?

Все още ми е трудно и тежко, защото съм едва на половината път към успеха. Всяка седмица, когато трябва да отида и да седна на стола за химиотерапия, умирам от страх и плача много. Както и всеки път, щом страничните ефекти ме ударят и нямам сила да изляза от къщи. Физическата болка не е толкова страшна. Страшно е, когато в чакалнята на онколога си говоря с 10-годишно момиченце, болно от рак. Тогава ми е най-тежко. Колко много щастие и мъка има, събрани на една толкова малка планета!

Има ли моменти, в които ти се иска да се предадеш, в които се чувстваш слаба и уязвима?

Аз съм дъщеря на боец, не се предавам! Татко е най-големият патриот, когото познавам. Наскоро издаде нова книга – „Книга на българите“. Той е подвижна енциклопедия, пълна с мъдрост и любов. Винаги знае правилния отговор и подход. Той ми е истинско другарче. Дори когато сбъркам, знам, че ще намери начин да ми посочи правилния път. Мама е акушерка с много опит и на Бабинден е страшен купон вкъщи. Родена и израснала в такова семейство, няма как да не съм боец!

Сутрин като станеш, какво си казваш? Заставаш ли като американците пред огледалото в минутка за позитивизъм и самоувереност?

Не. Явно ми трябват още няколко години в Америка и ще започна да се хиля сама пред огледалото... (смее се)

А като си лягаш, с какви мисли заспиваш?

Днес беше един добър ден. Утре ще е супер!

Какво е лечението ти в момента?

Имам много дълга химиотерапия, тъй като ракът ми е доста агресивен. После операция, реконструкция и отново химиотерапия. Накрая ще съм с едни чисто нови гърди напред!

Липсва ли ти косата? Не че някога си била суетна, но все пак...

Ами суетна съм или поне доколкото суетна може да бъде една куклена актриса, скрита зад параван. Много плаках за косата. Падна изведнъж, което беше шокиращо. Вчера уплаших един човек във фитнеса. Но всъщност химиотерапията има и своите добри страни. Обезкосмяването върви за цялото тяло. Мисля, че мога да стана рекламно лице на самобръсначки!

Ти си безкраен извор на позитивизъм! Пък и на мен ми харесваш без коса, честно. Има някакъв особен чар в лицето ти. Не вярвам, че си уплашила някого...

Всички около мен ми правят комплименти и много ме подкрепят, но друго си е някой да те дръпне за косата!

Ей, момиче, само ти можеш да ме разсмееш и разплачеш едновременно! Как го правиш?

Със суперсили най-вероятно... (смее се)

Знаеш ли, усмивката ти също е променена. Преди се хилеше като безгрижно хлапе, сега се усеща много зрялост, сякаш се смееш с пълно гърло. Нещо като „ще го живея този живот на всяка цена и ще му се кефя на макс“. Или греша?

Ами не си далеч от истината. Преди много се впечатлявах кой какво ще каже и защо го е казал. Исках всички да ме харесват и обичат. Сега, честно казано, знам, че съм звезда в моя филм, и ако някой не го харесва, просто да смени канала!

Какво друго се промени у теб през последните години? Не само заради рака, заради Америка, заради новите хоризонти...?

Завърших двугодишния курс на Лий Страсбърг. Още докато бях в НАТФИЗ, мечтаех да уча Method Acting. Гледах филм с Робърт Де Ниро и си казах: „Ей, колко искам да уча там, откъдето и той е минал!“. Година по-късно се запознах с Де Ниро на вечеря, на която той беше гост. Страхотен човек! Помоли ме да го наричам просто Боб и се ухили до уши само както той си може... Театралната академия в България ми даде изключителни знания, които ми помогнаха в курса на Страсбърг. Проф. Боньо Лунгов ме научи на занаят, Лий Страсбърг – как да го продавам.

Защо стегна куфарите за Америка?

Защото се влюбих.

В Америка? Или в момче?

Влюбих се в свободата. Свободата да обичаш и да не трябва да позираш със или без половинката си за таблоиди. Влюбих се в това да мога да дишам и когато се возя в метрото, да бъда просто Бианка, която се е качила на метрото. Докато работех за Иван и Андрей в България, един прекрасен период от моя живот, карах старо очукано като войнишко канче Рено. Отидох до пазара с майка ми да помогна за покупките и спрях близо до сергиите. Двама продавачи започнаха да ме обсъждат: „Абе, това не е ли Бианка на Иван и Андрей?“. „Ти луд ли си, бе, виж в каква таратайка е. Онази се вози по лимузини...“. Така се влюбих в свободата, която другите хора заменят, за да бъдат звезди. А звезди няма. Аз съм обикновено момиче с големи мечти и огромни сини очи...

Колко години минаха оттогава?

Седем.

Малко или много са 7 години в Америка?

Нали си гледала „Седем години в Тибет“? Аз съм един Брад Пит. Ню Йорк е изключителен връх за покоряване. Влюбих се от първия път. Поискаш ли да си тръгнеш, не можеш – нещо те дърпа обратно. Връзката с Ню Йорк е като връзка с мъж. Влюбваш се, обичаш го и дори да се дразниш от недостатъците му, никога не подаваш молбата за развод.

Знаеш ли, винаги съм си мислела, че хората като теб, веселяците, могат да виреят само на Балканите, където животът може и да не е уау, но е купон, от душа и сърце... Намери ли същите весели компании в Америка или ти просто улегна и стана нов човек?

Америка ме направи много по-организирана, по-отговорна. Улегнах, за добро или лошо. А относно забавленията, тук има от всичко по много. Но нищо не може да се замени с работата при Иван и Андрей. Там беше истинският купон! Наистина беше удоволствие да бъда част от този екип. Хем научаваш много, хем се забавляваш. Благодарение на добрия редакторски екип имах свободата да правя каквото поискам, а Иван и Андрей ми се доверяваха.

С какво се занимаваш през последните години в Америка?

За 7 години поставих 5 спектакъла, участвах в няколко филма и постановки, станах част от Съюза на артистите тук (SAG AFTRA), преподавах и асистирах на един от най-добрите преподаватели в Lee Strasberg. И с днешна дата се боря с рака. Определено не си губя времето... (смее се)

Кое от България ти липсва?

Мама и татко, племенницата ми, телевизията и драгалевския лифт в неделя сутрин.

Вярваш ли още в американската мечта, след толкова години там?

Вярвам в моята си мечта.

Коя е тя?

Има два типа жени, които оставят нещо след себе си. Едните правят деца и това е техният принос за следващите поколения. Другите правят изкуство. Винаги съм мечтала да направя нещо значимо, което да помага на много хора. Онзи готин пич Томас Едисън ми сви идеята, така че остават един милион други... (смее се)

Забавен ли е наистина животът ти в Америка?

Да, страшен купон е!

Ако сега можеше да върнеш времето назад, би ли променила нещо от твоя живот?

Не, животът ми е супер! Всеки ден научавам нещо ново и уникално. Нямам търпение да видя какво ще стане по-нататък.

Ще му докажеш на рака, че е избрал грешната кучка, нали? Обещай ми!

Обещавам, само стой и гледай!

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser