След като е прекарала в почивка последните два месеца в България с най-близките си хора, светът е готов да я поеме в обятията си – може би Маями, Ню Йорк или Лондон. Дестинации, които Кристина изминава непрекъснато. И така вече 10 години, откакто приема първия си ангажимент като модел в Милано. Не знае кога ще спре, но знае къде би се връщала многократно – Доминикана. Едно от местата, които са пленили сърцето й. Може би с този, който го държи в момента.
Любов след раздяла
Извън обектива името на Кристина няколко години се движеше по повърхността на светската шумотевица. Първо заради връзката й с актьора Деян Донков, а след това и заради известния италиански фотограф Симоне Фалчета, който в последствие се озова в прегръдките на нейната колежка Ива Янкулова. А Милева? „Затвори портите на личния си живот и каза, че дума няма да обели“, споделя с усмивка самата тя, макар и в трето лице. Защото еуфорията от любовта понякога се оказва твърде болезнена, дори и за тези, които я изживяват. След като връзките й станаха публична тайна с поредния опит за дисекция от страна на недоброжелателите, Кристина вече е станала по-предпазлива. „Колкото повече изкарваш наяве неща от личния си живот, толкова хората спекулират с него и стават проблеми, което не е готино“, прошепва тихо тя. Признава единствено, че има човек до себе си и с него изживява най-голяма си любов. „Абсолютно сериозно“, убедителна е красавицата и с това затваря тази страница от настоящето си за интересуващите се от въпросния абзац в него.
За най-тежка и драматична досега приема раздялата си с Деян. Но не защото е имало скандали. Просто самата тя била малка, а връзката им силна и много бурна. „Разбира се, всяка следваща любов е по... Никога не знаеш какво ще ти изскочи“, връща се назад Милева. От тогава много неща са се променили. „Животът ме завъртя по хиляди начини. Пораснах със сигурност, това е едното. Станах доста по-спокойна и улегнала. И обиколих доста по-голяма част от света. Дотогава не бях пътувала чак толкова много.“ За Симоне също не иска да говори много, за Ива също. „Там хем беше спокойно, хем стана голямата драма на финала“, казва единствено тя. „Случват се такива неща в живота. Хората се разделят, събират, такъв е животът, нито има история, скарване, пикантерия или драма – в никакъв случай. Аз съм в добри отношения и с нея, и с него. Има един такъв момент, че като прекратиш с някого взаимоотношения, го виждаш след година-две и си казваш: „Добре, аз какво съм правила с този човек. Не с лошо, но ти се струва непознат.“ И все пак, всяка връзка оставя белег.
„Променя те, изгражда те, после си правиш равносметка – какво спечелих, какво изгубих. Оставяш частица от себе си някъде в миналото и продължаваш напред. Въпросът е, че човек трябва да бъде достатъчно силен, независимо кой е взел решението. Хората трябва да са щастливи заедно. Ако не са щастливи, няма никакъв смисъл. С Деян, например, беше много драматично. Казвахме си: „Хайде да опитаме пак“. За какво да опитваме, като то е ясно, че няма да стане.“ Сега поддържа страхотни отношения – и с него, и с Радина. „Те са щастливи, и аз съм щастлива, и така трябва да бъде. Не може да го изтриеш от живота си и да кажеш: „Аз този човек не го познавам“. В началото винаги е трудно, но в един момент идва от само себе си. И при нас така стана. Ние не се бяхме виждали година и половина и след това всичко вече беше ок.“
Въпреки че два пъти е била сгодена, но без да стига до олтара, Кристина никога не се е страхувала от брака. Като модел, не й е чужда и ролята на булка, така че това със сигурност не е на дневен ред при нея. Предпочита да живее тук и сега. „Човек, ако тръгне да мисли много за бъдещето и за това какво може да се случи утре, по-добре да не излиза от къщи, защото може трамваят да го блъсне. Трябва да живее за момента и да го изживява такъв, какъвто е – и с хубавото, и с лошото. Това не означава, че трябва да сме напълно безотговорни, просто да се насладим на това, което ни се случва.“
Приятелите преди всичко
Именно защото няма брат или сестра, за Кристина приятелите са всичко или нищо. Независимо, че няколко пъти са я предавали, никога не подхожда към новите с едно наум. „Явно такъв е животът – париш се, продължаваш напред и ако пак се опариш, пак продължаваш. Не може да си наполовина приятел.“ С приятелите й разделите са далеч по-драматични, отколкото с любовта. Защото за тях е готова наистина на всичко. „Няма гаджета, няма семейство, ако имам приятел в нужда, отивам веднага. Но и тук се научих. Станала съм по-резервирана към компромиси. Не правя вече.
Ако някой ме предаде или направи нещо, гледам да не се занимавам. Трябва да са ми истински приятели, всичко друго е някакъв фалш, от който човек няма нужда в живота си“, споделя Милева, готова да разруши клишето, че красивите жени нямат приятелки с думите:
„Красивите жени имат приятелки, които също са красиви.“
Казва го с очарователната си усмивка и веднага допълва, че красотата не е фактор, а това какво се крие вътре в нас. Има и мъже приятели, дори на моменти повече отколкото жени, и тайната й формула в успеха тук е доколко допускаш хората до себе си и как подхождаш в ситуацията.
10 години не стигат
Мнозина се питат какво работят моделите, когато светлините на прожекторите угаснат за тях. За Кристина Милева отговорът е ясен отдавана – интериорен дизайн, който записва като специалност преди няколко години в Нов български университет. Ходела редовно на лекции, взела отлично всички изпити, но дипломната работа вече отлага година и половина. Надява се до края на тази да успее да отметне и това задължение. „Иначе започнах да работя, помагам на майка ми, която се занимава с това. В един момент, като те завърти въртележката, не ти е до това да се връщаш в университета. Но ще го свърша“, не се отказва красавицата. Тази година стават 10 години, откакто работи като модел, и не знае кога ще спре.
„Всяка година си казвам, че това е за последно, последен сезон и после винаги излиза нещо. По теорията на гадостта, както казва моят букер, винаги се появява нещо, което те връща обратно. Моделството вече е относително – може да работиш и до 100 години, много се изкривиха нещата. Както има момичета на по 11-12 години, така има и на по 30, които продължават да работят. Така че, докато има търсене, аз нямам проблем да работя“, споделя Кристина.
Все по-трудно й е обаче да пребивава в един апартамент с няколко момичета, които са на по 15 години, затова си организира пребивавания из различните места при приятели, за да се чувства по-уютно. Но не само това е негативната страна на нейната иначе на пръв поглед бляскава професия. „Ползват те като закачалка и всичките ти нужди и потребности, състояния, в които си, не ги зачитат. Винаги трябва да си в перфектно състояние, независимо какво ти е на главата. Никой не го интересува това. Лошото е и предубеждението на хората – тази е модел, значи е абсолютно малоумна. Но има доста плюсове от друга страна.“ И ако в чужбина тази предубеденост вече се е променила, то в България все още се усеща твърде осезаемо. „Това зависи и от тези, които сме тук, и от агенциите – да се наложи някакъв принцип какво е модел, да се изгради, да се знае, а не всеки втори да е модел. Те даже не са модели, а манекенки.“ Самата тя си спомня за първите пътувания, които са и някои от най-трудните й моменти. „Бяха най-тежки, защото си абсолютно сам, не знаеш точно какво се случва, не знаеш много добре езика, не си подготвен за тази въртележка, но аз съм Близнаци и контактувам лесно с хората. Не съм имала много драми, а бях само на 15 години“, спомня си тя. Ако тогава не е имало възможност да си събере багажа и да се върне у дома, то през последните пет години неведнъж е била на косъм да зареже всичко. „Буквално си събирам багажа, заминавам за уикенда и изобщо не ме интересува. След което се успокоявам, всичко ми минава и се връщам обратно. Но в този бизнес няма как – изпадаш в истерия в даден момент. Качват ти се на главата, колкото и да си търпелив.“ Кое обаче е най-трудно взетото решение?
„Аз много се чудя обикновено, но реша ли нещо, не се връщам назад. Не съжалявам за решенията си. Имало е много пъти колебания – дали да замина, дали да уча тук, дали да остана в България. По едно време записах в Италия, от там се отказах в последствие. Това са били по-тежки решения. Оставянето на гаджето, защото гаджето е тук, а аз съм някъде – пак поредната драма. Но като свикнеш, нещата са много по-лесни – може да пътуваш, да го съчетаваш с обучението. Сега има много по-големи възможности.“
Светът в краката й
Последната година Кристина определя като луда, силна, изпълнена с много пътувания. Надява се работата да я „отвее“ на още нови и различни места, защото иска да обиколи света. Дори има малък тефтер, в който записва онези, които вече е посетила. Мястото обаче, на което би се върнала и би живяла, е Доминикана. „Много вълшебно място, колкото и да е примитивно от една страна, толкова е истинско. Там късаш лентата и забравяш за всичко“, с трепет в гласа разказва тя. Засега „домът“ е относително понятие за момиче като нея, въпреки че където и да се намира, когато й се обадят и я попитат къде е, тя казва „вкъщи“. „Но все пак вкъщи винаги ще ми е тук в София, където е семейството ми, където са приятелите ми. Когато човек е свикнал да си събира куфарите и да заминава нанякъде, гледа максимално да си създаде среда навсякъде, за да може да се чувства комфортно.“ Няма обаче още отговор на въпроса какво може да я задържи на едно място, защото досега не й се е случвало. „Подхождам с голям ентусиазъм към местата – и към Ню Йорк, и Милано, но след 3-4 месеца си казвам: „Не мога повече тук“. Не си представям да остана фиксирана на едно място. Сигурно в един момент, когато имам дете... Но вече може да пътуваме толкова свободно, че няма нужда да се установяваш на едно място. Особено ако човек е пътувал много, невъзможно е.“ Да, Кристина прекрачва границите с небрежността, с която позира пред камерата и не пропуска нещата покрай себе си, а ги изживява. С усмивката, която понякога трябва да крие. Не заради друго, а защото е модел. Иначе мечтае за обикновени неща – семейство, деца и да скочи с бънджи, после с парашут. Това е. Зад маската на най-търсените и известни лица често се крият обикновени мечти.
