С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Ирина Тенчева: "Срамът е нашата извинителна бележка"

16.12.2015

Телевизионната водеща споделя мъдрости, които имат силата да променят посоката ни на мислене

Ирина Тенчева: "Срамът е нашата извинителна бележка"
 © Костадин Кръстев-Коко

Впечатлени от изследванията върху женските емоции на д-р Брене Браун, в декемврийския брой на списание ELLE България решихме да извадм малко кураж, да се потопим в собствените си страхове и да се мариноваме в уязвимост, за да излезем от "блатото на душата". Ето защо потърсихме личния опит на някои от българските звезди, които имат различно мислене и ни вдъхновяват да правим крачка извън коловоза. 
 

Ето какво сподели Ирина Тенчева за чувството за срам. 

"Сънувам, че съм сред много хора... основно непознати. Не помня как съм попаднала на това публично място. Замъглено и объркано като в сън, но някак спокойно е всичко... До момента, в който се поглеждам отстрани и осъзнавам, че нямам дрехи! Напълно гола съм! Времето и пространството на сънуващия се деформират за части от секундата... Още преди невроните в мозъка да започнат да създават нова асоциативна връзка, картината и реалността в главата вече се е променила до неузнаваемост. Спокойствието преминава в паника, паниката – в ужасен срам.

А това е вътрешният ми диалог, който се случва за около 5 секунди:

- Да си гол сред хора е срамно.

- Защо? Нали се раждаме без дрехи, изглеждаме еднакви?!

- Ами... Гърдите ми се виждат... и други неща... Не е възпитано. Никой не ходи гол.

- Как реагират хората, когато някой прави нещо невъзпитано и не показва, че се притеснява от това?

- Правят всичко възможно да разбере, че поведението му трябва да бъде наказано. С подигравки, ирония, игнориране, с нещо, което да го засрами и да му насади за достатъчно дълго време чувство за вина. Защото така е нормално да се чувства човек, който прави нещо извън нормата.

Няма нужда никой да реагира и да показва отношение към голотата ми. Аз вече се срамувам неистово. Така ли щеше да е, ако бях сънувала, че съм напълно сама и се преобличам? Не, разбира се.

Задължително условие за отключването на срама е наличието на наблюдатели, на оценяващи или такива, които ни се струва, че ни оценяват и наблюдават. Защото, когато сме сами, не се срамуваме нито от голотата си, нито от това, че сме се спънали, че сме пяли фалшиво или че имаме пъпки по лицето си... Срамът е нещо като извинителна бележка, която предварително подаваме на „другите“, за да си гарантираме, че няма да получим възможно най-лошата оценка от тях. Защото с реакцията си сме показали, че самите ние вече сме си я написали. Противно на общото схващане, аз вярвам, че способността да изпиташ срам не е непременно равносилна на това, да бъдеш добре възпитан. Срамът е липса на увереност и ползване на възможната чужда негативна реакция за огледало. Той не е градивно чувство, защото удовлетворение от него може да изпита само публиката. Ако си добре възпитан човек и сбъркаш, правилната реакция е да се извиниш и ако е възможно, да поправиш стореното, а не да се срамуваш. На това уча децата си.

Не мога сложа срама и чувството за вина под един знаменател. Да си срамежлив е особеност на характера, която редом до чувството за вина (което може да подчини и разруши целия ти живот), стои някак невинно.

Чувството за вина е нещо съвсем различно. Много по-вредно. Много по-страшно. Много по-унищожително. То се случва вътре в нас и се самоизхранва с комплексите ни. Външната негативна оценка може само да го потвърди и подсили.

Срамът е за пред другите, чувството за вина – за пред теб. И двете са еднакво вредни и безсмислени. Не ги бъркайте с възпитание, морал и съобразителност!

Според мен, на най-дълбоко ниво чувството за вина е неприемане на настоящето такова, каквото е, но също така и ужасно вреден ресурс, с който подхранваме Егото си. Да, точно така! Толкова сме се вживели в живота и в стойността, която ние му прибавяме, че не можем да си позволим, макар и индиректно, да нямаме „принос“ за всички значими ситуации. Има огромна разлика между това, когато нещо не върви, да потърсиш проблема и в себе си, и това, да обвиниш себе си, превръщайки се в основен генератор на събития. Така отново получаваш главната роля. Макар и на лошия. И тъй като всичко е виртуално, нищо градивно не произтича от филма, в който сам се вкарваш.

Чувството за вина пречи да живеем в настоящето. То ни превръща в причина от миналото, която преповтаряме в мислите си отново и отново. Източните философи казват, че чувството за вина гради карма не по-малка от тази, която трупат престъпниците.

В съвременния свят неувереността и срамежливостта масово се възприемат за обратното на успеха. Затова се счита, че ако се снимаш и постнеш гол, си готин, безсрамен и некомплексиран. Показността и шума се ползват за паравани на комплексите. Примери за това – безброй! Медийната среда ги отглежда като инкубатор.

Питам се, дали ако актуалните момичета сънуват, че са голи, ще ги хване срам? Също така се чудя, защо нито в съня, нито в реалността никой не подава дреха на голия?"


В новия брой

Анджелина Джоли на корицата на новия брой на ELLE България