18 юни. Франция чества официално годишнина от Призива на Генерал дьо Гол за съпротива, направен от Лондон на 18 юни 1940 на вълните на BBC. Традицията повелява събитието да бъде уважено от държавния глава. Присъствието на Франсоа Оланд не изненадва никого. Медийното внимание обаче е съсредоточено върху друго едно присъствие. Отделно от Франсоа Оланд се появява жената, с която са заедно. Официално Жюли Гайе придружава своя дядо, ветеран от войната. Според всички медийни и маркетинг експерти обаче тази едновременно дискретна и впечатляваща поява има една едничка цел - французите да привикнат по-лесно с наличието на актрисата до Оланд.
Франсоа Оланд нямаше как да не стигне до извода, че личният му живот няма как да си остане личен. Докато Саркози се появява на всеки концерт на Карла Бруни, а целувката между Манюел Валс и съпругата му грее от корицата на Paris Match, шансовете му за нов мандат се топят. Настоящият президент трябва да се примири с новите реалности в отношенията политици - медии - избиратели и да позволи на французите да надникнат ако не в спалнята, то поне в хола му. И вместо да се бори със слухове, клюки и папараци, Оланд очевидно е взел решение "контролирано да изпуска" информация.
Журналистката Кристин Клер смята, че именно тук е най-очевидната разлика между Митеран и Оланд. "Митеран успя да запази личния си живот в тайна, защото всяваше страх у журналистите, което опредлено не може да се каже за Оланд."
"Епохата вече не е същата", допълва Марсело Весфред от L'Express. "Социалните мрежи няма как да бъдат спрени, а светските списания отдавна са поле за изява на политиците, чиято поява на корицата на Paris Match, Gala и ELLE отдавна не прави впечатление"
Става дума за новото неписано правило в политическата комуникация: "Давай достатъчно информация, за да задоволиш любопитството на читателите, за да не се налага да опровергаваш слухове". 18 юни беше подходящ повод за появата на двамата на едно място.
Междувременно PR екипът на президента оставя нотка мистерия около ситуацията. Появата на Сеголен Роаял, бивша спътница в живота и майка на четирите му деца, понастоящем министър на екологията, до Франсоа Оланд на няколко официални събития кара част от избирателите да се питат дали двамата няма отново да се съберат заедно. И докато французите се чудят Жюли Гайе или Сеголен Роаял "готви мусака" на Франсоа Оланд, почти никой не си спомня за Валери Трирвильор и нейния бестселър. Официалната поява на Жюли Гайе до Франсоа Оланд със сигурност ще се случи с началото на президентската кампания. Ако социологическите проучвания покажат, че французите изпитват симпатия към любовта на двойката, това може да се случи и по-рано. Не трябва у народа да остава впечатление, че президентът отделя повече внимание на личното си щастие, отколкото на покупателната способност на хората, както това се случи със Саркози и Карла Бруни.
Междувременно Валери Трирвильор пусна и джобен формат на книгата си, но новината бе приета по-скоро с досада, отколкото с нова доза симпатия. Оланд и екипът му успяха прогресивно да изпратят тази тема в килера, пипайки съвсем внимателно, за разлика от рязкото и силно медиатизирано навлизане на Карла Бруни в политическия живот на страната през 2008. Всъщност разликата между двете е само една, но е съществена. Оланд беше "виновният" в ситуацията и то за втори път. Първият път при раздялата със Сеголен това му струва вътрешните избори за президентската кандидатура. Сега в негов интерес бе ситуацията да се забрави без много шум. Саркози от друга страна бе публично унижен. Сесилия, която французите неизменно свързват с политическия му възход, бе тази, която сложи край на връзката им. Трябваше спешно ексклузивна новина, която да измести този факт от публичното пространство. Появата на Карла Бруни, разходката в Дисниленд, меденият месец в Египет, следвани от тълпа фотографи успешно се справиха с това. Но не можеш да направиш омлет без да счупиш няколко яйца. Саркози подцени ефекта от прекаленото медиатизиране на личния си живот.
Франсоа Оланд има и друг проблем. Той вече беше правил това веднъж. Когато Сеголен Роаял обяви, че двамата не са вече заедно, тя го направи по всички възможни начини - книга, радио предаване, телевизионно интервю и най-вече голям материал в списанието, където жената, която бе отнела Франсоа, бе работила дълги години - Paris Match. Франсоа Оланд се бе оттеглил от поста главен секретар на партията след загубата на изборите и за да остане в активната политика, му трябваше спасителна сламка. Връзката му с Валери Трирвильор бе повече от афиширана, а снимки на двамата влюбени заляха булевардната преса. Да направиш същото само няколко години по-късно е проява на лош вкус. А французите са джентълмени дори в изневерите.
Затова Оланд залага на операция "Дискретност". Вмъкването на Жюли Гайе става на малки дози, а след всяка крачка следва сондиране на общественото мнение. Ако то одобрява - "продължаваме напред".
Важна подробност: държавен глава ерген все още е табу. Досега президент или премиер без жена до себе си не е имало, защото"това внася нотка френска елегантност" на международната сцена. Бернадет Ширак на моменти бе по-активна от съпруга си, Сесилия спечели изборите на Саркози, а Карла Бруни му осигури завръщане в политиката, Манюел Валс парадира с красивата си съпруга, Еманюел Макрон плени французите с любовната си история в последните дни, дори Ален Жюпе се снима с жена си за Vsd. "Зад всеки успял мъж се крие по една жена", все още е валидно за Франция. Дали скоро жените ще спрат да се крият и ще се появят на предни позиции, както Ангела Меркел в Германия, тепърва предстои да разберем. Засега традицията повелява, но все пак традициите не са това, което бяха...
Александър Николов е редактор в chronicle.bg.
