Считан днес за един от най-добрите играчи в света, Роналдо е 5-кратен носител на „Златната топка“ (футболната награда на ФИФА) и е първият футболист, печелил за четвърти път в историята „Златната обувка“ (европейската награда за най-много отбелязани голове в първенство на държава от континента).
Заплатата му е 30 милиона евро, стана ясно след преминаването му в „Ювентус“.
Със златни букви
Суперзвездата жъне успехи и извън терена със собствената си марка CR7. Комбинация от инициалите и номера на футболната му фланелка, името на бранда краси парфюм, афтършейв, душ-гел, дезодоранти.
CR7 бе изписано със златни букви и на модел футболни обувки, създадени от световна компания специално „за най-добрия“. И докато те не са произведени за продаване, има друга колекция, наречена CR7 Footwear, която е разработена от Роналдо съвместно с екип на Portugal Footwear и предлага на мъже и момчета луксозни и основни модели ботуши, обувки и шити на ръка мокасини.
Кварталът на бедняците
Роналдо обаче невинаги е имал всичко. Дори напротив. Ражда се в мизерия и детството му преминава в немотия.
РОНАЛДО ЩЕ СНИМА СЕРИАЛ ЗА ЖЕНСКИЯ ФУТБОЛ
Майка му Долорес даже е опитвала да абортира, тъй като това щяло да е четвъртото й дете, а другите три изхранвала с мъка като готвачка и чистачка в родния град на Кристиано – Фуншал (столица на португалския остров Мадейра). Бащата Динис вече се е пропил след завръщането си от фронта (гражданската война в Мозамбик) и изпива всичко, което изкарва като градинар и домакин на детския футболен отбор във Фушнал – „Андориня“.
Въпреки нежеланата бременност, Роналдо се появява на бял свят на брега на Атлантическия океан – в покритата с ламарина барака на бедняшкия квартал Санто Антонио във Фуншал.
Със старите обувки
Никой в този дом не подозира какво означава това раждане за историята на футбола. Не подозира и самият Роналдо. Когато е на 8 г., „Андориня“, където тренира от 6-годишен, губи всички мачове.
„Баща ми работеше там и не спираше да ме кара да играя за дублиращия отбор“, спомня си след десетилетия футболистът в свое интервю пред съотборника си Рио Фърдинанд за The Players' Tribune. „Знаех, че ще се гордее, затова отидох. В първия ден имаше куп правила, които не разбирах, но се впечатлих. Запали ме организацията и чувството да победиш. Тогава нямахме много пари. Животът не беше лек на Мадейра. Играех със старите обувки на брат ми и ги приемах като подарък.“
„Бях много хилав“
И макар след тренировките да е измъквал пияния си баща от баровете на Фуншал, тежкото за Роналдо тепърва предстояло. Едва 11-годишен, той взима решението да напусне семейството си и да пропътува разстоянието от острова до португалската столица Лисабон, за да отиде в академията на местния отбор „Спортинг“.
Заживява в общежитие и казва, че това е бил най-трудният етап в живота му: „Бях много хилав. Нямах мускули. Знаех, че съм по-талантлив от другите. Започнах да бягам от общежитието през нощта, за да тренирам във фитнеса на основния състав. Станах по-силен и по-бърз. А тези, които ми бяха казвали, че съм дребен, ме гледаха с почуда.“
Прякорът Ревльото
Момчетата го подиграват и за акцента му от Мадейра. „На два пъти се прибираше вкъщи разплакан и не искаше да ходи повече в Лисабон“, казва кръстникът на звездата – Фернандо Соуза. „Но аз му казах, че бъдещето му не е на този остров и трябва да се върне.“
ПРИЯТЕЛКАТА НА РОНАЛДО СТАНА ПРОФЕСИОНАЛЕН МОДЕЛ
Имал е и прякор – Ревльото, който го преследва още от острова. „Беше много скромно момче. Като не получаваше топката, плачеше. Когато съотборниците му се биеха, пак плачеше. Обичаше да печели и когато това не се случваше, отново плачеше. Толкова много плачеше, че накрая му измислихме този прякор“, признава бившият съотборник на Кристиано от „Андориня“ – Рикардо Сантош.
Но още тогава е било ясно, че Роналдо е страхотен футболист. По-бърз от останалите и със страхотен дрибъл. Затова често го наричали и „малката пчеличка“, бил навсякъде по терена.
Далеч от дома
На него е дори извън тренировките – за да подава топките отстрани по време на мачовете на мъжкия отбор на „Спортинг“. Така си докарва по допълнителни 5 евро на месец. Които харчи за телефонни ваучери, за да може да се чува със семейството си 2-3 пъти седмично. Скромните му все още успехи крепели всички там, у дома.
Месечната му заплата нараства от 50 на 280 евро. Не е зле за 14-годишно хлапе, ще си кажете. Само че, докато той пътува с метро и живее в хостел заедно с други таланти от Спортинг, брат му Уго, който не успява да пробие във футбола, се пристрастява към наркотиците.
Смело сърце
„Платих да изпратят Уго в клиника за лечение“, разказва майката Долорес, която тогава все още е чистачка. Налага й се да вземе заем и въпреки това синът й не успява да се изчисти. „Две години по-късно отново се наложи да влезе в клиника. Кристиано вече бе станал на 16. Печелеше повече, по хиляда евро, и той плати за лечението на брат си. Неговите пари спасиха Уго.“
През това време Роналдо се изправя сам пред собствено изпитание – диагностициран е с аритмия, която може да сложи край на кариерата му като футболист. Подлага се на лазерна операция. Лечението минава добре и той се връща към тренировките. С коригирано сърцебиене и с жажда за победи.
London calling
И те съвсем скоро идват! Забелязан е от „Манчестър Юнайтед“ в приятелски контролен мач със „Спортинг“. По време на играта десният защитник, който трябвало да пази 18-годишния Роналдо, получил световъртеж след първото полувреме и поискал медицинска помощ.
РОНАЛДО Е НАЙ-ПЕЧЕЛИВШИЯТ СПОРТИСТ
Това бил последният мач на Кристиано с португалския клуб, преди да отлети за нов остров, този път – Великобритания. След няколко години младокът вече ще е сред най-скъпо платените играчи на всички времена.
Преди това ще трябва да се раздели с баща си. Но не заради големите разстояния (семейството е неотлъчно със своята звезда и се мести заедно с нея в Лондон, напускайки бедняшката барака в Мадейра).
Семейна сметка
Денис, заради когото някога Роналдо заиграва футбол, си отива заради своите алкохолни подвизи. Парите вече не могат да му помогнат. „Динис бе много млад, когато умря, само на 52. Пиеше от ранни зори, което Кристиано понасяше тежко“, казва майката Долорес.
„Много го обичах, но ние нито веднъж не си поговорихме като баща и син. Никога!“, съжалява днес Роналдо, който днес се опитва да не повтаря същата грешка със своите деца – Кристиано-джуниър, близнаците Ева и Матео, чиито майки са сурогатни, и малката Алана Мартина от сегашната му половинка Джорджина Родригес.
„Синът ми видя какво може да направят алкохолът и дрогата с хората. Това е една от причините, които го изградиха такъв, какъвто е в момента, и обяснява защо няма пороци“, смята майката на Роналдо. Преди той да навърши 18, тъкмо тя се грижи за парите му. Дори сега обаче те отиват в обща семейна сметка.
Баща мечта
„Винаги съм мечтал да стана баща“, признава футболистът. Сбъдва и това свое желание. Когато е 25-годишен, на бял свят идва първият му син – Кристиано-джуниър.
Кристиано-старши се отнася към новта си роля абсолютно отговорно. „С всичките пари, които имам, може би е лесно синът ми да тръгне по лош път и затова искам да го предпазя. Той спи в страхотно легло, всяка сутрин яде йогурт с плодове, има най-модерните дрехи. Не това обаче е най-важно.
Наскоро ме попита дали мога да му купя най-новия смартфон. Попитах го – с кого иска да говори по него. Отговори: „С теб, татко.“ Тогава му казах, че ако иска да ме чуе, ще трябва да ползва телефона на баба си. Отказах просто защото няма нужда от такъв телефон. Невъзможно е да контролирам всичко, но смятам, че ще му дам най-ценното – образование и възпитание.“
