С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Защо Юнг е бил притеснен за Пикасо?

Тереза Восканян • 22.02.2018

Според бащата на аналитичната психология художникът е страдал от шизофрения

Смъртта на Касагемас
Смъртта на Касагемас © Musée Picasso Paris

Преди да се отдаде изцяло на кубизма с ярките цветове, строгите линии и карикатурните си жени, Пикасо е минал през няколко значителни периода, които са характерни с монохромните си цветове и единтични символи. Едни от тях е  и "Синият период" на артиста. 

Но защо картините от тази фаза на Пикасо са толкова особени и влиятелни и защо швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг е толкова впечатлен от тях, когато ги вижда? 

СИНИЯТ ЦВЯТ В ИЗКУСТВОТО

От момента, в който синият пигмент става наличен благодарение на пътешествениците, художниците го използват, за да ни транспортират извън нашите собствени светове.

Както в изкуството, така и в дизайна, цветовете се използват, за да предизвикат определено настроение. Като оттенък на небето, в цялата история на изкуството, синьото е тясно свързано с духовния свят.

То е символ на вярата и духовността. Именно и поради тази причина Пабло Пикасо влиза в синята си фаза след смъртта на най-добрия си приятел Карлос Касагемас.

Селестина, 1903
Селестина, 1903 © Picasso


НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МУЗЕЙ НА ПИКАСО ЩЕ БЪДЕ ОТКРИТ ОТ ДЪЩЕРЯ МУ


Тези мрачни образи, обагрени само в монохромните нюанси на синьото и синьозеленото, изобразяват не само загубата на приятеля му, но и грубостта на бедния живот, който Пикасо преживява в Париж.

"Оставям естетическата част на проблема на артистичните критици и ще се огранича до психологията, която е в основата на художественото творчество", казва Юнг в статията си от 1932 година за Пикасо. 

В продължение на многогодишни изследвания на пациентите си, Юнг идентифицира две големи групи на психотипи, които произвеждат два различни типа рисунки. Сравнявайки работата на Пикасо с рисунките на своите пациенти, Юнг определя Пикасо в една от тези групи:

"Между пациентите ми има две групи: невротици и шизофреници. Първата група рисува картини със синтетичен характер с дълбоко и ясно настроение, които са напълно абстрактни и в резултат на това са лишени от сетивния елемент. Те са или очевидно симетрични, или изразяват много категорично значение. Втората група, напротив, създава творби, които незабавно предават своето откъсване от сетивата. Във всички случаи те не изразяват единно и хармонично сетивно настроение, а по-скоро представляват дисонанс на сетивата или пълно отсъствие. От чисто формална гледна точка една от основните характеристики е фрагментацията, която се изразява в така наречените "линейни фракции" - поредица от психически недостатъци (в геоложкия смисъл), които пресичат картината. Работата оставя зрителя безразличен или се тревожи за неговата парадоксалност, безчувственост и гротеска несигурност - към тази група принадлежи Пикасо."


АНТОНИО БАНДЕРАС ЩЕ ИЗИГРАЕ РОЛЯТА НА ПАБЛО ПИКАСО


Старият китарист
Старият китарист © Picasso

За да избегне недуразумения Юнг уточнява в работата си, че не е задължително Пикасо да е шизофреник, а да има характерни за шизофренията симптоми, които в определен момент, могат да бъдат отключени. 

Бащата на психоанализата отново е точен в своите наблюдения.

Има толкова много меланхолия и болка в сините платна на Пикасо. Това не е синият цвят на лукса, на богатството. В неговите картини виждаме сините нюанси на мистерията. На страданието. На отвъдното.

След самоубийството на близкия му приятел Карлос, Пикасо започва да се държи като самия Касагемас. 

Той влиза в неговата индентичност - говори като него, облича се като него, започва авантюра с последната му приятелка. Пикасо дори се мести да живее в апартамента на своя приятел. 

Художникът отново и отново рисува Карлос - в сини монохромни цветове с пресния куршум в слепоочието му.  Една от най-известните работи посветени на приятеля му е алегоричната La Vie (животът) - картина, в която първоначално той рисува себе си, но по-късно сменя с образа с този на Карлос. 

La Vie 1903
La Vie 1903 © Picasso

Пикасо изпада във все по-дълбока депресия и се отдръпва от своите приятели.

Това е и когато Юнг попада на работата му. 

Според гениалния психоаналитик, синьото в картините на Пикасо са идентични с нюансите използвани от древните египтяни, с които те изобразяват Ада. Образите в картините на Пикасо се намират в коридора към света на мъртвите.

В интевю за BBC един от последователите на Юнг психологът Кристиян Гаяр споделя, че великият психоаналитик е бил по-скоро притеснен за Пикасо. Той е виждал страданието и депресията в картините на артиста и е очаквал Пикасо всеки момент да изгуби разсъдъка си. 

Един от най-близките приятели на художника, Сабартес пише: "Пикасо вярваше, че изкуството блика от тъгата и страданието ... тази тъга се превръща в медитация, а страданието е основополагащото за живота ... Ако искаме искреността на художника, трябва да помним, че искреността не трябва да се намира извън сферата на скръбта."

За щастие, испанският артист излиза от клинично депресивното си състояние.

Плавното отминаване на тъгата и скъбта се вижда и в неговите картини.

Синият му цвят започва да се разсейва и той навлиза в една друга фаза, която художествените критици наричат "Розов период". 


В новия брой

Лейди Гага на корицата на новия брой на сп. ELLE