С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Какво жените знаят по-добре за бизнеса?

19.08.2015

Твърдят го дори и мъжете: типичните за жените качества ще променят света из основи и към по-добро

Какво жените знаят по-добре за бизнеса?
 © iStock

От списание ELLE България

Съпричастност, чувствителност, тактичност... Типичните за жените качества ще променят света из основи и към по-добро. Твърдят го дори и мъжете! А някои го и доказват

Светът се феминизира. Но колкото и да звучи невероятно, мъжете също имат полза от това. Доказателството е една млада и очарователно отдадена на работата си японка. В Страната на изгряващото слънце познават Ерико Ямагучи повече от добре. Нейната марка луксозни, ръчно изработени чанти Motherhouse стартира със справка в Google. Ямагучи търсела най-бедната страна в Азия, за да направи от бизнес идеята си кауза. Попада на фабрика за пазарски чанти в Бангладеш и насочва усилията си към това, да научи мъже там да шият висококачествени дамски чанти. Новите умения повишили самочувствието на работниците, а японката издала на всеки от тях карта с името и снимката му и направила заплатите двойно по-високи от средните за Бангладеш. Тези имена и лица вече значели нещо. Били част от партньорство. Оттогава фабриката на Ямагучи се разраснала три пъти, а в Токио има седем нейни магазина.

Доктрината Атина

Успехът на този бизнес модел е знак, че икономиката еволюира благодарение на нови качества като доверие, сътрудничество, емпатия. Такива типично женски ценности са новото лице на бизнеса, или „операционната система на XXI век“, както казва Джон Герзема. Американският специалист по консуматорско поведение и посткризистна икономика смята, че жените и мъжете, които мислят като тях, ще определят бъдещето. Герзема развива тезата си в своята книга „Доктрината Атина“ в съавторство с друг много успешен автор – носителя на „Пулицър“ Майкъл Д'Антонио. Тя се застъпва за нов начин на разрешаване на проблеми не само в бизнеса, но и в образованието, държавното управление и други социални сфери, посочвайки примери от реалния живот на 64 хиляди души от различни точки на глобуса.

Край с мачо стила

Герзема интервюира представители на корпорации от „Форчън Глобал 500“ (рейтинг за 500-те най-големи компании в света) и установява, че и двата пола в тях са единодушни – светът би бил по-добро място, ако мъжете мислеха повече като жени. Анкетираните определят като важни за бизнеса черти, които обикновено се асоциират с нежния пол: загриженост, съдействие, изслушване и споделяне. И това го казват 63% от мъжете! Недоволството от лидерството на силния пол в различни професионални области бележи глобално оттегляне от мачо стила, за който са характерни егоцентризмът, бутането с лакти, конкурентното мислене, непреклонността и стратегии като „Победителят взима всичко“. Герзема заключва, че тъкмо мъжкаранското поведение е „разболяло“ бизнеса, и затова кръщава доктрината си Атина – на древногръцката богиня, като препратка към мъдростта, а също и към матриархата.

Повечето мъже предпочитат да измерват приходите и да не говорят за емоциите, подценявайки силната връзка между двете.

Червен картон

Определянето на едно качество като типично мъжко или женско е хлъзгава територия. Затова и американският експерт оставя на самите представители на бизнеса да поставят етикетите. Те попълвали два отделни въпросника – в единия разпределяли ценностите на мъжки, женски и неутрални, а в другия, без да използват тези полови категории, се позовавали на характеристиките, за да опишат идеалния лидер, идеалната работна среда, идеалното бъдеще. В категорията „типично мъжки“ най-често попадали съобразителността, агресивността, упорството, контролът, конкурентното мислене, арогантността. Според интервюираните повечето от изброените трябвало да бъдат „дисквалифицирани“ като вредни за съвременната икономика. Герзема доразвива впечатленията, натрупани от тези разговори, като прилага теорията на практика с примери с много дами – като японската дизайнерка на чанти, но също и с мъже.

Жените знаят по-добре

Не съм сигурна дали Тони Шварц е един от тях, но основателят и изпълнителен директор на консултантска компания за по-добро представяне в бизнеса определено заслужава внимание. Като известен автор по темата (една от книгите си пише съвместно с Доналд Тръмп), Шварц смята, че има много неща, които жените знаят за бизнеса по-добре от мъжете. „Пред мен, като ръководител, не е имало по-голямо предизвикателство от това, да се грижа по-добре за хората, които ръководя, и да им създам условия на подкрепа, в които да се развиват. Като повечето мъже, които познавам, израснах с минимално понятие за емпатия. Съчувствието се оказваше особено трудно за мен в моменти на изпитание. Инстинктивната ми реакция беше да свързвам агресията с безопасността, а чувствителността – с уязвимост и слабост.“

Емоциите като приходи

Едва след години Шварц е наясно, че е точно обратното. Колкото повече признава собствените си страхове, толкова по-близък го чувстват другите и толкова по-ефективно работят. „Добрият съвременен лидер трябва да има бленда от качества – както стратегически, аналитични и креативни, така и емоционални. Т.е. да е завършена, пълноценна личност. В работата повече пъти съм срещал жени с такава бленда, отколкото мъже, особено що се отнася до емоционална и социална интелигентност. До известна степен това се дължи на културата, която налага стереотипи за силния пол – да са силни, уверени и надделяващи над другите. Повечето мъже на ръководни постове, които съм срещал през последните десет години, имат точно такива ограничения. Те предпочитат да измерват приходите и да не говорят за емоциите, подценявайки силната връзка между двете.“

Добрият съвременен лидер трябва да има бленда от качества.

Финансовият елит

Нищо чудно, че компаниите от „Форчън Глобал 500“ , в чиито бордове участват между 19 и 44% жени, имат с 16% по-висока възвращаемост на продажбите в сравнение с компании без нито една жена в управителния съвет. Разбира се, това може да се дължи и на факта, че големите корпорации с по-големи бордове по-лесно могат да включат жени тях. Но не всички статистики по темата могат да бъдат оборени с подобни обяснения. Друго проучване например анализира представянето на над 7 хиляди лидери от цял свят. Тя трябвало да бъдат оценени от свои колеги и клиенти, а крайният резултат е категоричен: жените са класирани по-високо в 12 от общо 16 ключови категории! Данните карат социолозите да вярват, че само след десет години нежният пол ще диктува правилата в икономическата сфера. Жените във финансовия елит на Великобритания вече са 47%, броят на студентките в развитите страни отдавна е надвишил броя на студентите, от осем милиона работни места, открити в ЕС от началото на XXI век, шест милиона са заети от жени, докато последната вълна от уволнения заради кризата е засегнала основно мъжете (трима от четирима съкратени служители в САЩ били мъже).

Жените и мъжете, които мислят като тях, ще определят бъдещето.

В морето от бизнес акули

Значи бъдещето принадлежи на жените? Така излиза и от коментарите на авторитетни компании, като Data Monitor, Deloitte, Barclays Wealth Management, че настъпва ерата на матриархата. Те не обясняват квотите за жени в бизнеса с успеха на феминизма и страха от обвинения в сексизъм. Напротив – уважават именно личните заслуги на дамите, защото в бизнеса всичко се свързва с прословутата женска интуиция и женските качества, всяко от които заслужава отделна спасителна лодка в морето от бизнес акули. Може пък при потъването на „Титаник“ или която и да е друга екстремна ситуация жените да се ползват от предимство (заедно с децата) не само защото са продължителки на човешкия род. Или пък тъкмо като такива, да им е генетично заложено да взимат по-добри дългосрочни решения. Психолозите имат друго, по-модерно обяснение на матриархалната тенденция: „Сред днешните подрастващи мъжете са по-инфантилни и по-малко готови да поемат отговорност. Жените, от друга страна, са все по-активни“, казва руският експерт Ираклий Пожариски.

Мъжкаранското поведение е „разболяло“ бизнеса.

Мирът между X и Y

Ако се върнем обаче на Джон Герзема и неговата „Доктрина Атина“, ще видим, че нейната идея изобщо не е да поляризира темата мъже-жени, а да помири двата й лагера. Един от примерите на Герзема е тъкмо за това, че човек се нуждае и от „малко мъжкарска енергия, за да доведе нещата докрай“. Д-р Айд Медиш от Берилн е виролог, който заедно с двама свои колеги основава researchgate.net – социална мрежа за учени от цял свят. Отначало тя се базирала на научни и недотам женствени принципи – липсвали споделянето, активното участие, любопитството да се погледне от различни перспективи, подкрепата. Д-р Медиш виждал, че проектът му е зациклил, но когато помолил колегите си за помощ, осъзнал, че в научните среди е табу да искаш съвет. Съчетаването на XX- и XY-качествата му изглеждало плашещо. С типичното за мъжете упорство обаче д-р Медиш продължава да чопли по въпроса, какво липсва в проекта му „Рисърчгейт“ и не се отказва, докато не го превръща в силен мотор на приятелствата в науката.

Поуката от науката

Каква е поуката ли? Светът ще се промени към по-добро само ако и ние, жените, вземем назаем от другия пол по нещо типично мъжко – целеустремеността, непоколебимостта, смелостта да победим страховете си и да продължим, независимо от мнението на другите. Постиндурстриалната икономика може и да е безразлична към мачо меренето на размери и сила, но всичко, което можем да направим, не е непостижимо и за мъжете, адаптиращи се към промяната в бизнес ценностите. Така че няма нужда да сме чувствителни към темата мъже-жени. Очевидно вече не сме подценяваният пол, щом все по-често чуваме, че бъдещето зависи от възхитителните ни плюсове. И че идва на токчета.


В новия брой

Мария Илиева на корицата на новия брой на ELLE