С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Надникваме в офисите на три поколения: вижте разликите

07.10.2015

Кажи ми на колко си, за да ти кажа как работиш!

Надникваме в офисите на три поколения: вижте разликите

От списание ELLE България

Ангажираността на служителите във всяка професионална сфера зависи до голяма степен от възрастта им . ELLE надниква в офисите на три поколения, за да открие разликите!

Доволни сте от работата си? Дали обаче сте истински ангажирани с нея? Зависи най-вече от това на колко години сте и дали офис средата ви стимулира точно вашето поколение да полага допълнителни усилия за успеха на компанията и да работи по-ефективно. Ново международно проучване по темата открива съществени разлики между мотивацията на служителите от различни сектори и на различни възрасти, като ги разделя в три основни групи: 25-35 г., 35-55 г. и над 55 г.

Поколението Y

Това са хората, родени между 1979 и 1997 г. Според данните на консултантската компания Aon Hewitt, чието проучване за „Най-добър работодател“ бе проведено в България за осми път, служителите от поколението Y са силно ангажирани, когато получават подкрепата на топ мениджърите, когато имат автономност при изпълняването на задачите си или когато са подобаващо възнаградени. Особено ценени на тази възраст са допълните придобивки, предоставени от работодателя. За разлика от другите възрастови групи, тази на най-младите се управлява по-трудно, тъй като все още е на кръстопът – и в професионално отношение, и по отношение на създаването на семейство.

Поколението Y се управлява по-трудно, тъй като все още е на кръстопът.

Поколението на прехода

Те са на възраст 35-55 г. и като цяло са адаптивни. Това е най-разнородната категория от трите поколения, тъй като индивидуалните избори за приспособяване към конкретни фирмени или бизнес условия са твърде различни. Свикнали са с постоянната промяна и конкуренцията. Характерни за служителите на 35+ са търпението и екипният подход, а също и това, че ценят шансовете за израстване в йерархията, защото т.нар. „поколение на прехода“ приема упоритата работа като необходима за преминаването към следващото ниво на успех.

Характерни за служителите на 35+ са търпението и екипният подход.

Поколението 55+

Наричано още и „поколението на традиционалистите“. Служителите над тази възраст в България и Румъния са най-ангажирани към своя работодател спрямо колегите си в региона на Централна и Източна Европа, сочи проучването на Aon Hewitt. Нивото на ангажираност е 68% за България, като най-малко ангажирани във въпросната група са служителите от Полша и Словакия. За българите над 55 г. са особено важни отношенията с колегите и с прекия ръководител, както и работните задачи. Разбира се, високата ангажираност се дължи и на факта, че за тези служители сегашното им работно място вероятно е последното преди приключването на кариерата им, отбелязват експерти. Затова и поколението 55+ се стреми да задържи постигнатото и съпреживява успехите на работодателя като свои.

За българите над 55 г. са особено важни отношенията с колегите.

Парите преди всичко

Интересното е как ангажираността на служителите от всички поколения се е променила заради световната икономическа криза от 2007 г. Допреди това сред най-важните фактори, особено за най-възрастните хора, са били отношенията с шефовете и кариерните възможности. В наши дни с най-голяма тежест са чувството на удовлетвореност, сигурност в компанията, откритата комуникация с топ мениджъмнта и не на последно място – признанието за свършената работа. В България, където кризата се усети особено силно две-три години по-късно, най-важни от изброените фактори са заплащането, допълнителните придобивки, подкрепата от шефовете и опциите за растеж в йерархията. На заден план остават възможностите за обучения и репутацията на компанията.

Топ 10 на професиите

В класацията за 2014 г., направена от американското издание US News, попадат предимно позиции от IT и здравния сектор. На първо място – не само в САЩ, но и за България, е работата на програмистите. Следваща по ред е класирана тази на системния анализатор, следвана от зъболекарската професия. Позициите нататък са съответно за медицинска сестра, фармацевт, физиотерапевт и лекар терапевт. На предпоследно място е професията уеб дизайнер, а десетката е за денталния хигиенист. Изключително голям е интересът и към сфери като психология, социални дейности, право и публична администрация, сочи справка с най-търсените специалности тази година в СУ „Св. Климент Охридски“. Там също има наплив и за компютърните науки и софтуерното инженерство. Според данни на Националната агенция за професионално образование и обучение пък за последните 12 месеца най-много българи са се обучавали за шофьори, охранители, монтьори. При дамите най-често записваните курсове са по фризьорство и козметика.

Текст Петра Денчева


В новия брой

Мария Илиева на корицата на новия брой на ELLE