С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

По дяволите баланса кариера/живот!

17.12.2014

Няколко лични гледни точки за този „реквизит“ на новото време.

По дяволите баланса кариера/живот!

„НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО БАЛАНС МЕЖДУ РАБОТАТА И ЛИЧНИЯ ЖИВОТ. ВСИЧКО, ЗА КОЕТО СИ СТРУВА ДА СЕ БОРИТЕ, РАЗБАЛАНСИРА ЖИВОТА ВИ.“

Алан де Ботон, философ

Защо през цялото време всички говорят за баланс? За баланса професионален/личен живот. За семейния баланс и възпитанието на децата. За балансираните бракове, диети, графици. Знаете ли какво – вече ми е все тая за баланса!

Няма нищо балансирано в моя живот. И никога не е имало. Единственото, което всички тези разговори за баланс правят, е да подсилват подозрението ми, че съм съвсем неподготвена за съществуването си на тази планета и че всеки ден се провалям поне на един от всички станове, на които тъка едновременно. А истината е, че очакването в някакъв момент нещата да потръгнат като по масло и да успея да балансирам между социалния и професионалния живот, плановете за деца и за развитие, хобитата, приятелите, връзката ми..., са най-голямата заблуда. Животът никога не е балансиран. Той се променя постоянно. Такава е природата.

Отношенията ми с мъжете никога не са били 50/50. Един от нас се е провалял в дадена област, а другият е подавал ръка. Понякога е било 70/30, а понякога 99/1 (да, човек може да изпадне в депресия). Както е и във всяка друга връзка. Кризи на възрастта, офис проблеми, страх от неизвестното, страх от рутината, различни стилове на живот или пък „Да му се не види, няма само аз да готвя!“ Всякаква липса на баланс!

Понякога имам нужда от него. Понякога той има нужда от мен. Но никога не се нуждаем еднакво един от друг. И в такива случаи стремежът към баланс може само да превърне отношенията в адско разиграване с отбелязване на точки. „Изчистих апартамента три пъти. Тя само един. Три на едно за мен. Не я е срам! Аз съм по-добрият партньор.“ Монологът в другата глава: „Крещя ми седем пъти днес. Аз не съм му викала от месеци. Край!“

Ами балансът професионален/личен живот? Мислим си, че имаме малко повече контрол над това, но е факт, че каквото и да правим, твърде често работата контролира живота ни. Все ще има някой зациклил проект или някой шеф, клиент, колега, който ще ни мачка и ще подрива самочувствието ни. Или пък ще преследваме второ висше, нов езиков сертификат, поредния семинар, заради които ще изпускаме важните неща в живота.

Ще пропускаме семейни събития. Това не е баланс. Децата, родителите ни или други близки ще страдат за нас, ще им липсваме. Не мисля, че в такива моменти статии от типа „Как да балансирате между офиса и дома“, циркулиращи в социалните мрежи, помагат. И нека си спестим идеята, че можем да обръщаме еднакво внимание на всичките си близки. Само един пример: бебе в семейството. Майката прекарва повече време с бебето и изпитва вина, че не може да обърне същото внимание на съпруга си или на другото дете. Нещата не са много по-различни, когато децата пораснат. Винаги едно от тях в даден период ще има нужда от повече време, грижи, пари. Никога не е еднакво, никога не е балансирано.

Така че, да се събудим! Да видим какво трябва да бъде направено точно в този момент. Да забравим идеята, че животът трябва да се движи по някакви изчистени, систематично подредени пътечки и че все някога ще успеем да посрещнем всички нужди на всички хора по едно и също време.

Аз спирам да очаквам, че някой ден връзката ми ще бъде абсолютно балансирана, здравето ми – стабилно, фигурата ми – перфектна (балансирана диета, ама друг път!), домът ми – чист и подреден (но не прекалено, защото било обсесия), офис проблемите – забравени в мига, в който изляза от редакцията, а „моето време“ – прекарано винаги с приятелите и любимия човек.

Подобни глупости се случват само във филмите и книгите за самопомощ.

От личен опит знам, че очакването животът ми да е подреден и стабилен завинаги е нищо повече от хлъзгав път към нещастието. Просто защото животът не тече така! Имам нужда от контрол, от проява на здрав разум, от спокойствие, разбира се. Но предпочитам да се отдам на хаоса и безумието. Да изхвърля книгите за самоанализ и мотивация, а заедно с тях – и надеждата, че нещата ще останат стабилни, балансирани, контролирани. Избирам да забравя. Да забравя следващото стъпало в йерархията. Следващия връх в технологиите. Следващия съвет за перфектната връзка.

Нямам контрол. Животът е такъв, какъвто се случва, какъвто трябва да бъде. И единственото, което мога, е да бъда нащрек за това, което предстои, за да му се насладя напълно. Да посрещна с отворени очи и обятия новите приоритети, предизвикателствата на деня, човека, който се нуждае от мен сега. Той се нуждае от мен повече от всякога. Не се нуждаеше от мен вчера и все пак днес му посвещавам цялото си време. Ами това хич не е балансирано! Но си казвам: „По дяволите баланса, нека съм толкова луда, че да не ми пука!“

* Вдъхновено от Жанел, 34-годишна майка от Калифорния, чийто блог ми отвори очите за голямата лъжа, наречена „баланс“

Продължава

Назад

В новия брой

Мария Илиева на корицата на новия брой на ELLE