С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Устремени напред

23.06.2015

Устремени напред I


* * *

ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ

писател и главен редактор на издателство Ciela

„И до ден днешен се образовам“

Поло шърт GIORGIO ARMANI, 1460 лв., сако GIORGIO ARMANI, 2560 лв., всичко от бутик ETIQUETTE
Поло шърт GIORGIO ARMANI, 1460 лв., сако GIORGIO ARMANI, 2560 лв., всичко от бутик ETIQUETTE © КОСТАДИН КРЪСТЕВ-КОКО

Познаваме се със Захари задочно – от телефонните разговори и имейлите през годините, в които живееше в Калифорния, а от ELLE от време на време го търсехме по работа. Днес, за пръв път откакто се завърна в България, се срещаме на живо и за миг, като на лента, през ума ми минават миговете, които бележат, поне публично, пътят му към успеха. Публикациите му в родни вестници и списания. Заминаването му през 1997 г. за Щатите, където се занимава професионално със снимане. Пиесите му, отличени у нас с престижни театрални награди. Първата му книга – „18% сиво“, наредила се сред 100-те любими книги на българите в „Голямото четене“. И още по-дълбокото му потапяне в литературата като главен редактор в издателство.

Ако трябваше да запишеш видео като за кампанията с твоята мотивираща история, какво щеше да кажеш?

Вместо да „кажа“ каквото и да е мотивиращо, бих „показал“ неговия ефект. Понякога един детайл, един жест, един крупен план, един поглед или усмивка казват много повече, отколкото хиляда думи.

Най-трудното за теб начало?

В Щатите. Там започнах съвсем отначало. Бях с жена, дете... И с краен срок, който сам си бях сложил – до десетия ден след пристигането ми да съм си намерил работа. Не говорех английски и тогава видях как, ако не говориш езика, си за никъде. Успях да си намеря работа на деветия ден. Нещо като камериер в хотел. После напуснах, намерих си друга работа. И хайде пак ново начало.

Човекът, който те е мотивирал най-силно в труден момент?

В 90-те години, когато завърших университета, започнах какви ли не предприятия, бизнеси, строителства. Времената бяха такива, че в едно успяваш, в друго се загубваш – абсолютен хаос! В едно от начинанията загубих много пари. Представи си да продадеш семеен имот и да загубиш две трети от стойността му. Тогава говорих с майка ми. Бях като на дъното, а тя ми каза: „Понякога се случват такива неща. Спокойно. Стегни се, ще успееш.“ И беше права. Тя повярва в мен. Няма да забравя този разговор на терасата.

„Посоката избираш ти...“ е за млади хора над 15 г. Какво си спомняш за себе си, когато ти беше на 15?

Трябва да съм бил някъде девети клас. Проблематично време, поне за мен. Тъкмо бях минал от основното училище в гимназия. По онова време много исках да съм моряк, за да пътувам по света. Кандидатствах в едно учебно заведение за корабоплаване, но в крайна сметка се озовах в училище, където всички бяха като мен – попаднали там, защото не са приети на желаните от тях места. Дисциплината беше не кой знае колко добра. Най-лесният начин да се докажеш в такава среда е да си лош.

Кога разбра, че това, с което се занимаваш, е твоята посока?

Винаги съм знаел коя е моята посока. Знаех, че да пиша, е това, което искам да правя. Но не съм вярвал в нея. Не е имало кой да ми каже, че мога, не съм бил окуражаван. Напротив. Твърде често хора от моето поколение сме се сблъсквали с нагласата „То не е така, както си го мислиш“. Чак на 22 г. участвах в един конкурс за разказ. И спечелих първо място! Следващата година спечелих и друг конкурс. Видях, че хората оценяват това, което правя, и че мога да правя нещо различно от останалите. Лека-полека започнах да придобивам повече увереност в себе си. Късите разкази станаха по-дълги, после – пиеси, сборник с разкази, роман...

Каква е ролята на образованието за теб? Спомена значението на това, да говориш чужд език.

Човек трябва да продължава образованието си дори когато вече работи. Самият аз работя от 14-годишен, но продължих да уча и след като заминах за Щатите. И до ден днешен се образовам – като се захвана с нещо, захващам и някоя книга да видя как се прави.

Какво би те впечатлило в участниците в конкурс като този?

Нестандартното им разказване. Бих искал да науча нещо. Нещо забавно, нещо ново, нещо да ме изненада.

Твоят лайтмотив?

Не губи самообладание. Продължавай!


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE