С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Четиво в чевъртък: „Три целувки“ от Катрин Панкол

14.06.2018

След шумния успех на трилогията „Жълтите очи на крокодилите“, „Бавният валс на костенурките“ и „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“, Катрин Панкол отново ни среща със своите герои

Четиво в чевъртък: „Три целувки“ от Катрин Панкол

„Три целувки“ предлага окончателна развръзка на добре познатата ни увлекателна и кипяща от живот сага.

Съдбите на героите се вият, преплитат се, белязани от заговори, предателства, измами, полуистини, семейни тайни, ала също от надежди, споделени чувства и малки, но тъй важни победи. Стела се съмнява в любовта на Адриан, който става все по-непроницаем. Елена готви своето отмъщение. Сянката на Рей Валенти още тегне над Сен Шалан. Свръхнадареният Младши разгръща способностите си. Ортанс е на път да осъществи мечтата си във висшата мода. Тук са Жозефин, Зое, Калипсо, Том и редом с тях нови персонажи, чиято роля за развоя на събитията е абсолютно непредвидима.

ОТКЪС ОТ ТРИ ЦЕЛУВКИ

– Каква е ползата от теб, петел нещастен? Просто си стоял и не си направил нищо! Гледал си как ги душат една по една и дори не си гъкнал. Да ти кажа честно, повръща ми се от теб.

Можеш само да ги гониш по двора! Пъзльо, който знае само да се перчи! Типичен мъжкар!

Последните думи на Стела, които долитат през широко отворения прозорец на кухнята, карат Адриан и Том да трепнат.

– Ядосана е – казва Том, сякаш дава прогноза за времето.

– Не е ядосана – поправя го Адриан. – Тъжна е.

– Не виждам разликата.

– Не ѝ се бъркай. Това си е нейна работа.

– Вярно, само че ние го отнасяме.

– Подай ми хляба, синко!

– В нимание! Идва. Сега ще гърми.

Стела блъсва вратата с крак и нахлува в кухнята.

– Тази нощ в курника се е вмъкнала лисица. Може да са били и две. Същинска касапница! Навсякъде кръв и перушина! Вдигнали са всички кокошки, издушили са всички пилета.

Кървавите следи стигат чак до гората. Кой забрави снощи да затвори вратата?

– Не съм аз! – възкликват в един глас Адриан и Том.

– Сигурни ли сте? – крясва им Стела.

– Сигурни – отвръщат все така едновременно двамата.

Стела ги пронизва с поглед. Адриан и Том дори не мигват.

– Трябва да е била Сюзон... – изстрелва на един дъх тя. –

Забравила е да провери. Вече не знае какви ги върши! Съвсем е изкуфяла!

Том отваря уста да защити Сюзон, вече е стара, не може да се сеща за всичко, толкова грижи е полагала, готви ни такива вкусни ястия, грижи се за животните, за зеленчуците, сутрин рано пали печката в кухнята, за да ни е топло, когато станем... Позволено ѝ е веднъж да забрави да затвори вратата на курника.

Ала не казва нито дума.

На моменти майка му го плаши.

Стела се тръшва на един стол. Приглажда косите си. След смъртта на Рей ги е оставила да растат на воля. Сега те падат на непокорни, светлоруси, почти бели кичури от двете страни на лицето ѝ. Напомнят разрошена корона от пера на индиански вожд. За да ги укроти, тя използва тайно гела на Том.

След смъртта на Рей носи малка огърлица от разноцветни перли.

След смъртта на Рей често впива пръсти във веждите си и скубе косъмчета.

– Престани! Накрая ще останеш съвсем без вежди – казва ѝ Том.

– А на тебе пука ли ти въобще, че останахме без кокошки и пилета?

– Все пак остават онези, които отделихме до блатото...

Те също имат пилета – на свой ред се осмелява да се обади Адриан.

– Две кокошки и три пилета! На теб, изглежда, и толкова ти стигат! Вас двамата изобщо не ви е еня за фермата.

Том забива нос в купата с шоколад и в кухнята възцарява заплашителна тишина. Дочува се бълбукане откъм котлето, което се задъхва и накрая изпъшква мъчително.

– Това пък какво е? – наостря уши Стела.

– Котлето... Изглежда спря – отвръща Адриан и се намръщва.

– Само това липсваше! А зимата едва сега започва. Ако се наложи да го сменяме, ще ни струва куп пари.

Млъква и накрая добавя с въздишка:

– Всъщност така и така пари нямаме...

– Може пак да тръгне – обажда се Том и среща втренчения поглед на баща си.

Веднага разбира мисълта му. Адриан се чувства безполезен, защото не може да плати за котлето. Безполезен и посрамен. Един глава на семейство би трябвало да може да плати за ново котле.

– Приключвай със закуската, че ще закъснееш! – сопва му се Стела.

Том отново се надвесва над купата и облизва полепналото по ръба мляко.

– И не яж като прасе. Поднасяй купата към устните си, а не си пъхай устата в нея. Омръзнало ми е да ти напомням. Готови ли са ти нещата? Можем ли да тръгваме?

– Мммда...

– ДА, МАМО! Не мучи като крава, а говори нормално!

Том става, измива купата, избърсва ръце в кърпата, провесена на дръжката на фурната и се качва в стаята да си вземе чантата. Адриан раздига масата.

– Днес трябва да прескоча до Париж.

– Напоследък често ходиш в Париж. Надявам се, че имаш основателни причини за това.

Той застава зад гърба на Стела, прегръща я, шепне на ухото ѝ, не се ядосвай, кажи ми нещо, не мога да отгатвам всичко, подскажи ми поне.

– Добре съм, добре! – опитва да се откопчи тя.

Притиска я по-силно.

– Не ме лъжи!

Долепя устни до шията ѝ. Стела се разтреперва. Кръстосва ръце пред корема си, за да се овладее. Притваря очи. Затаява дъх.

– Ще ми мине...

Навежда глава. Стърже пода с върха на ботушите. Черни, неугледни, груби работни ботуши. Иде ѝ да крещи, но знае, че това едва ли ще прогони нещастието. То е мръсно животно. Ако имаше как да го стъпче. Опитва да се усмихне.

– Какво ще правиш днес? – пита я Адриан.

– Ще закарам Том на училище, а после отивам във „Ферай“.

Трябва да натоваря оттам две големи пратки. Жюли знае ли, че ще ходиш в Париж?

Той кимва с глава зад гърба ѝ.

Мълчаливо я полюлява. Поставя длан върху сърцето ѝ, за да го накара да престане да се блъска в гърдите ѝ.

– Хайде, всичко ще бъде наред...

Какво беше това обаждане на нотариуса?

Защо настоява да ги види по спешност?

Пак ли някой номер на Рей?

Някой мръсен номер на Рей Валенти?

Домашният кът за четене: от хюга уюта до месинг модата

Назад Напред


В новия брой

Колко е лесно да бъдем щастливи през есента!