С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

ELLE чете: „Усмихни се, човече!“ на Георги Мамалев

Велина Василева • 06.06.2018

Забавни истории „зад кадър“ ни е подготвил големият български актьор в автобиографичната си книга

ELLE чете: „Усмихни се, човече!“ на Георги Мамалев
 © "Книгомания"

Толкова много роли, толкова много забавни истории – животът на Георги Мамалев е също толкова забавен, колкото сме очаквали. Актьорът има какво да разкаже и го прави с характерното си чувство за хумор и любов към професията. Очакват ви истории „зад кадър“ от десетте му години на екран с „Клуб НЛО“ и десетките роли във филми и спектакли, в които участват Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и още много други обичани артисти. В „Усмихни се, човече!“ Мамалев споделя и весели случки от детството си, от училището, от казармата, дори от семейната кухня. Ще научите как преди да се наложи като актьор е бил метеоролог и главен градинар. А също кой бивш министър му е правил гипсов бюст, как е партнирал на мечка, лъв и две магарета, както и защо винаги ще свързва раздялата със социализма със стриптийз.

Георги Мамалев в култовия "Оркестър без име"
Георги Мамалев в култовия "Оркестър без име" © "Книгомания"

„Усмихни се, човече!“ е написана в съавторство с Весел Цанков и излиза като част от поредицата „Любимци на публиката“ на издателство „Книгомания“. Дали обаче това е класическа автобиография? Ето какво казва самият актьор в предговора към книгата: „Аз нямам литературни претенции; тази книга не е нито роман за моя живот и творчество, нито хронология на срещите ми с велики хора. Просто искам да ви разкажа истории, случили се зад кадър, извън сцената – на местата, където публиката не може да надникне. Те не са заснети, не са и изиграни – истински са. За мен няма по-голяма радост от това непознат да ме погледне и да се усмихне. Ами че това е истинска благодат! Затова искам да ви разкажа тези истории. И ако в процеса на четенето на вашето лице се появи усмивка, знайте – онова, което съм искал най-много, се е случило.“ И за да ви докажем, че трябва да имате „Усмихни се, човече!“ в личната ви библиотека, ви представяме кратък откъс от книгата.

© "Книгомания"

Из „Весели и поучителни истории с Георги Парцалев”

Както споменах вече, снимахме „Тринайсетата годеница на принца“ (1986) в Германия, и то в замъци в Кемниц. През 80-те градът се падаше в „нашата“ част – ГДР, и се казваше Карлмарксщат.

Аз играех принц и затова ми направиха няколко портрета. Единият от тях беше двуметров, на него ме изобразиха с меч в ръката и с кон наблизо. Ще трябва да го потърся в Киноцентъра, дано да го пазят. Мисля да го сложа в Народния театър на стената срещу вратата на асансьора.

Боряна Пунчева ми беше годеница във филма, по-късно тя стана режисьор на телевизионното шоу „Клуб НЛО“ и правеше много хубави клипове на песните ни, чудесни предавания. Зрителите още се забавляват, когато ги повтарят.

Част от актьорите, ангажирани за филма, спяхме в стария хотел на Кемниц, открит през 1936 година – импозантен, с дебели каменни стени. Останалите бяха отседнали в нова сграда, типово строителство, имаше ги във всеки окръжен град и у нас. Бате Георги Парцалев, с когото се познавахме добре покрай участията ни в концерти, турнета, филми, телевизионен театър и предаванията в БНР, нямаше късмет с настаняването.

В „Тринайсетата годеница на принца“ той играеше баща ми – краля, и понякога идваше да ни навести в стария хотел. Един ден Парцалев пак дойде и ни завари да си говорим във фоайето – аз, Велко Кънев, Иван Григоров и Павката Поппандов. Поинтересува се как сме и продължи:

– В моя хотел не е особено интересно. Един от организаторите донесъл от България щайга домати и сега всички са се събрали да ядат. Викнаха и мен: „Другарю Парцалев, елате!“. Как не! Ще седна аз да ям домати! Вие защо не бяхте на моя рожден ден?

Седмица преди това той беше станал на 60. Обяснихме му, че по това време сме били на снимки и затова не сме могли да го уважим.

– Ааа, добре, значи ще трябва да почерпя!

Бате Жоро умираше да гощава другите и се обиждаше, ако някой поиска да плати сметката. Беше известен в това отношение – много ларж, готин човек.

Вечерта наистина седнахме на неговата трапеза, а на другия ден продължихме да снимаме. Изведнъж видях Парцалев да сърба бульонче от тези, които се приготвят с вряла вода.

– Бате Жоро, ти нещо на диета ли си?

– Ами, диета. Нали почерпих и отидоха командировъчните, та сега гледам по-лекичко да минавам.

А ние четиримата смятахме, че той, като е Парцалев, са му дали повече и няма проблем да плаща сметките. Сега какво да направим?!

Помислихме си, че ако просто съберем пари и му ги дадем, бате Жоро ще ни вдигне огромен скандал. Дали да не помолим друг човек да му ги предаде? Но кой? Решихме, че ни трябва помощта на режисьорката Иванка Гръбчева – ще съберем пари, двамата с директора на продукцията хер Вайс ще извикат Парцалев и ще му кажат, че му отпускат допълнителни командировъчни. Ваня обаче каза:

– Вие пък като че ли имате много пари…

Не знам какво говориха с хер Вайс, но след няколко дни бате Жоро цъфна пред нашия хотел.

– Получихте ли вторите командировъчни? Какво правите, къде са останалите?

Казах му, че чакам разговор с България, и се скрих в стаята. Другите също си намериха оправдания – кой болен, кой има нещо да върши, кой се забързал за среща с приятели. Парцалев се разочарова.

– Еее, ми нищо не става от вас! Тъкмо дойдох да почерпя! Ще ви дадат и на вас допълнителни командировъчни, да знаете, но започнаха от по-известните.

Велик!

© "Книгомания"

Можете да научите повече за книгата, както и да я поръчате оттук.

 


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE