С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Може ли един мъж да разбере изцяло какво е да си жена?

Петра Денчева • 02.11.2018

Питаме един от най-добрите български писатели – Галин Никифоров. В неговия нов роман – „Тяло под роклята“, главният герой сменя пола си, за да изкупи своята вина

Може ли един мъж да разбере изцяло какво е да си жена?
 © Ciela

Авторът на „Лисицата“, „Лятото на неудачниците“, „Къщата на клоуните“ и още, и още отличени от критиката заглавия, заради които изглежда сякаш е абониран за всички литературни награди у нас, пише „Тяло под роклята“ далеч преди скандалите с Истанбулската конвенция. Историята на героя му Борис е за лимитите, които човешкият дух може да надскочи (Борис сменя пола си, за да изкупи вината си пред своята изпаднала в кома сестра близначка).

„В моите романи темата винаги е за човешката душа“, казва самият Галин, който вае сюжетите с такова внимание към детайла, че след излизането на романа „Доброто момче“ го мислели за асансьорен техник, а след „Фотографът: Obscura Reperta“ – за фотограф. А той всъщност е инженер-химик и икономист, поне по образование. По призвание се оказва писател и преди години напуска работата си, за да му се посвети напълно.

Така днес в своя роден Добрич авторът създава едни от най-вълнуващите истории в литературата ни, а „Тяло под роклята“ е просто поредното доказателство.

"Хората трябва да се чувстват свободни да бъдат себе си"

Галин, какво ви провокира да пишете за герой, който сменя пола си?

За мен смяната на пола е чудовищна промяна, която едва се побира в границите на човешкото въображение, а аз винаги съм харесвал граничните състояния и решения на героите си. Така всичко е по-драматично и по-ефектно – особено ако можеш да видиш литературната красота в една подобна човешка съдба.


"ЖЕНАТА НА 30 ГОДИНИ" Е... КЛАСИКА!


Освен това, причината моя герой да е такъв, не е обичайната, той не е „жена в мъжко тяло“, а мъж, развил чувствителността и характера си чрез ужасните грешки, които е допуснал, мъж, който търси изкупление и начин да продължи да живее със себе си.

Предвид хронологията на написването на „Тяло под роклята“ и това, че се подготвяте много детайлно за всяка ваша книга, чувствахте ли се по-запознат с проблемите, които засяга Истанбулската конвенция?

Не, не бях запознат с тези проблеми, дори не знаех какво точно значи „джендър“. Но отношението към моите герои е същото, както и отношението ми към хората: всеки може да прави с тялото си каквото намери за добре, както и да живее, с когото иска, да работи каквото иска и да се облича както иска.

Галин Никифоров
Галин Никифоров © Личен архив

Хората трябва да се чувстват свободни да бъдат себе си – като човек на изкуството смятам, че това е най-свещеният дар на нашето време. И съм толкова сигурен в това си твърдение, че не изпитвам необходимост нито да чета за него, нито да говоря за него, нито да убеждавам някого в него. Затова и в романа ми тези неща са даденост, а не са търсени като конфликт.

Как всъщност подходихте при подготовката ви за този роман?

Помня, че първите ми проучвания бяха за това, как се отглеждат екзотични птици, след това се разрових и за медицинските принципи при пластичната хирургия. За птиците ми беше интересно, но за естетичната хирургия – не. После помолих дъщеря си да ми подари всичките си списания, купих си и ръководството на стилист Капанов за фризьорското изкуство и една книга за класическата мода и седнах да чета.

"Когато започвах романа, половите ориентации бяха 29, а докато го свърша, бяха станали 33"

Сега мога да кажа на вашите читателки, че ако моливът им за очи не хваща добре, причината е, че вероятно прекаляват с околоочния крем. Четох и за тигрите, гледах и няколко научно-популярни филма за „новите“ полове и сексуални ориентации. Едно от нещата, които ме изненадаха, бе, че когато започвах романа, половите ориентации бяха 29, а докато го свърша, бяха станали 33.

След „Лисицата“ бяхте казал, че искате да обмислите следващия си роман по-внимателно.

Аз това всеки път си го повтарям като мантра: да бъда по-последователен и по-внимателен. И после никога не го спазвам… Вече два месеца работя по новия си роман и някак започнах да „събирам“ героите, да виждам някои сцени, да се вълнувам от определени факти.

Не знам дали ще влезе в книгата, но за една от второстепенните героини ми се провидя идеята за момиче, което винаги с усмивка вкарва хората в грях. Знаете за такива хора – всички ги харесват, но ако ги приютиш в къщата си, след седмица ще са научили баба ти да пуши, а майка ти ще започне да излиза на разходка без сутиен… Иска ми се да пиша за нея, не за главния си герой, а при това положение няма как да бъда последователен!

Нови български книги

Назад Напред

Колко време работихте по „Тяло под роклята“?

Около три години и половина, написването беше нормално, но редактирането беше възможно най-трудното, което съм правил, и продължи почти година. Стилът е много специфичен и не търпеше никакви излишества. Трябваше да съм възможно най-прецизен.

Ако трябва да си представите един ваш ден в женските обувки, как би изглеждал той?

Със сигурност вечерта глезените ще ме болят! Помня, че докато правех проучванията си, разбрах, че най-големия проблем на трансжените и травестите са точно обувките – мъжките крака са по-големи и по-широки и е много трудно да се намерят не само удобни, но и подходящи за дрехите обувки. А втората трудност е вървенето с тях…

"Не е възможно един мъж да разбере изцяло какво е да си жена"

Според мен не е възможно един мъж да разбере изцяло какво е да си жена, да усети душата ѝ, да се слее напълно с природата ѝ; същото е и ако една жена се опитва да проумее напълно какво е да си мъж. Дори моят герой Борис не го достига, въпреки че може би е много по-близо от всеки друг мъж заради близначката си Бориса. Природата обича да бъде неразгадаема и мисля, че никога не отстъпва от творенията си безусловно и напълно.


ДЕНИЦА ДИЛОВА ЗА ИЗНЕВЯРАТА КАТО СПАСЕНИЕ


Вашата книга, освен преоткриването на себе си извън познатите физически ограничения, засяга много по-духовните теми за вината, за изкуплението и за силата на любовта.

В моите романи темата винаги е за човешката душа, за човешката природа. Обичам героите ми да намират трудния път към собственото си развитие, смирение и покой, да израстват – в „Къщата на Клоуните“, „Добро момче“ и в „Тяло под роклята“ това е особено силно изразено.

Вие самият за какво сте се чувствал виновен в живота си и успявал ли сте да си простите?

В живота си съм се чувствал виновен винаги когато съм разбирал, че съм наранил някого. Аз обичам хората, спокоен човек съм и гледам да се отнасям много добре с тях, за мен това е важно. Но се е случвало да греша и в такива случаи се опитвам най-искрено да се извиня и да оправя нещата. Добронамерен съм, знам го със сигурност, затова и лесно прощавам на себе си и на другите.

12 книги за различните страни на живота

Назад Напред

Какво мислите за унифицирането между половете в модата? Вече се шият колекции, за които не можем да определим дали са за мъжкия или за женския гардероб.

Като писател съм длъжен да „обличам“ героите си по определен начин, но, честно казано, никога не ми е минавала идеята да ги облека унисекс. От психологическа гледна точка си мисля, че една жена рядко би облякла нещо, което би стояло добре и на мъж.

За мъжете не знам – метросексуалните мъже може би са по-склонни на това. Иначе от литературна гледна точка ми харесва идеята жена да ходи с боксерките или фланелката на приятеля си, защото ѝ липсва. Жените правят такива неща, когато са сами.

"Вече почти няма само мъжка или само женска работа"

Помага ли ни да сме по-добри хора все по-честата размяна на ролите?

Не става въпрос за роли. Просто, ако живеете заедно с някого, трябва да си помагате от време на време, това е един от начини да покажете, че държите на другия човек. А и вкъщи – казвам го като отдавна женен мъж, почти вече няма само мъжка или само женска работа.

Странното е, че някои дейности са „унисекс“ и с годините те се разпределят от само себе си. Винаги аз купувам храна за котарака, макар че може да го прави и жена ми. Но пък тя винаги проверява пощата, макар че мога да го правя и аз.


ЛЕСНО ЛИ СЕ ПИШЕ ЗА СТРАСТТА И ЖИВОТА?


Определят „Тяло под роклята“ като роман за силата на жената. Има ли конкретни силни жени, вдъхновили ви за него?

В последните ми три романа женските образи ставаха все по-плътни и по-пълнокръвни – жените са по-вълнуващи създания, по-цветни, по-психологически, а и това, че съм мъж и писател, обяснява любопитството ми и предпочитанието ми към тях.

Разбира се, създадох и две женски чудовища, но това също го има в литературата. Мога да кажа, че бяха доста по-елегантни и манипулативни от обичайните. В „Тяло под роклята“ дори мисля, че леля Лео „открадва шоуто“ за кратко от Борис. Такива герои са необичайни и неконтролируеми, и стоят много добре във всеки текст.

42 креативни идеи за домашната библиотека

Назад Напред

Казват и че романът е приказка за клетката на реалността, която всеки от нас изгражда с изборите си. Но вие преди години избирате да напуснете работата си като инженер, за да пишете, и сега сте писател на свободна практика. Свобода или клетка се оказа този избор?

Мисля, че от една клетка влязох в друга клетка – след време винаги така се оказва. Но поне тази клетка сам съм си я избрал и тя е доста по-голяма и по-красива от предишната. Мисля, че човек, колкото и да копнее да бъде напълно свободен, не е в състояние да го постигне, защото винаги ще има нужда от определени отношения и определени неща, от привързаности, т.е. от клетка. Но може и да греша.

Възможно ли е човек да се издържа като писател в България?

Да, но много трудно и с някои малки финансови чудеса от време на време, които не са свързани с литературата.

Кои са малките неща от живота, на които се насладихте с напускането на работата?

Сега имам повече време за гледане на филми, за четене на книги и за разходки. Обичам да живея спокойно и да си говоря с жена си, която много ценя.


В новия брой

Алекс Петканова с малкия Габриел на корицата на новия брой на ELLE