С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

„Надеждата умира последна, а надеждата на унижените и оскърбените не умира никога“

Мария Георгиева • 10.09.2017

И още от критика Митко Новков и поета Роберт Леви за сборника на Деян Енев „Клането на петела“

„Надеждата умира последна, а надеждата на унижените и оскърбените не умира никога“

„Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме“, пише поетът Роберт Леви за сборника с разкази на Деян Енев „Клането на петела“, преиздаден отново от изд. „Рива“. „Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад – тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев. Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното; придърпваха читателя в подмолите на тихия ужас, завладял българина. Това са разкази, пълни с предчувствия.

Припомних си тази книга с удоволствие и ужас, и болка. И завиждам на читателя, комуто предстои да изживее същото“, пише още Роберт Леви.

Думите, с които литературният критик Митко Новков представя сборника на Деян Енев, са: „...те искат да омилостивят живота (ни), да му принесат такава жертва, че той да се умили, да се смекчи, да се разведри. И заради това са и вътре пародиращите живота разкази от двата цикъла „Екзотични очерци” и „Порнографски балади”: те са карнавални травестирания на жестокия и гаден живот, преобръщане на характеристиките му, засилване на ужасиите му до гротесковост, защото единствено и само с помощта на гротеската и иронията той може да се понесе, да се издържи, да се живее. „Клането на петела” е ритуал, който проси милост; жертвоприношение, което се надява на милост. Едно докосване до светлината в мрака на живеенето, което, ако и без кой знае каква вяра, все пак му се иска да мисли, че ето – още само едно-две усилия, още само мъничко напъване и всичко ще се оправи, всичко ще се уреди.

Нужни са единствено търпение и постоянство, другото идва от себе си.

Надеждата умира последна, а надеждата на унижените и оскърбените не умира никога.“

Деян Енев
Деян Енев

Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършва английска гимназия, а след това Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е журналист във вестниците „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и „Монитор“. Автор е на над 2000 журналистически публикации и 17 книги, сред които няколко сборника с разкази. Носител е на награди – за дебютна книга „Южна пролет“, Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП, Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“, Национална литературна награда „Милош Зяпков“. 


В новия брой

Корицата на новия брой на сп. ELLE