С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Редно ли е да нараняваме чувствата на другите, за да преуспеем в кариерата?

Велина Василева • 20.04.2019

Това е един от въпросите, на който Маркъс Уикс отговаря в книгата „Какво би направил Ницше? Как великите философи биха разрешили ежедневните ви проблеми?“

Редно ли е да нараняваме чувствата на другите, за да преуспеем в кариерата?
 © iStock

Интересна книга е „Какво би направил Ницше?“. В нея авторът Маркъс Уикс представя теориите на най-популярните мислители в историята като Аристотел, Платон, Сократ и Жан-Жак Русо, но не за сложните философски въпроси, а за съвсем обикновените ни съвременни проблеми. Представяме ви откъс от книгата на издателство „Книгомания“, който отговаря на въпроса „Редно ли е да наранявам чувствата на другите, за да преуспея в кариерата?“.

© "Книгомания"

Не сте доволни от работата си и чувствате, че сте способни да постигнете повече. Открива се възможност за по-висок пост и смятате, че вие сте най-подходящият човек. Не става дума само за лична амбиция и дори за пари; може да предложите много – ще бъде от полза и за вас, и за фирмата. Но там е в сила законът на джунглата и за да получите поста, трябва да действате безпощадно. Оправдано ли е да провалите кариерата на колегите си по пътя към върха?

Проблемът се състои в следното – макар да мислите, че повишението ви се полага, инстинктивно чувствате, че е неправилно да наранявате другите. Това чувство – че да нараняваш другите е неморално – е дълбоко вкоренено у всички нас и е в сърцевината на моралната философия. Произтича от способността ни да се поставяме на мястото на другите, да осъзнаваме, че и те както нас изпитват страдание. Идеята за реципрочност е в основата на максимата, често наричана „златно правило“: постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб.


КНИГА НИ УЧИ КАК ДА ТЪЛКУВАМЕ ДРЕСКОДА НА ОКОЛНИТЕ


Ако търсите морална насока по пътя към повишението, това правилно я обобщава. То е признато от почти всяка религия по света, под една или друга форма, и от немалко морални философи. Дори Конфуций (551–479 г.пр.Хр.), чиято философия касае не толкова теоретичните религиозни догми за правилно и неправилно, колкото практичната тема как се управлява империя, формулира правилото така: „не причинявай на другите това, което не искаш да причиняват на теб“.

По-късно Джон Стюарт Мил се застъпва пламенно за свободата на човека да прави каквото иска, преследвайки щастието, но включва златното правило, добавяйки условието „стига да не вреди на другите или да им пречи да постигнат желаното“.

Правила или насоки?

Философът, определян най-често като „законодател“ в областта на морала, е Имануел Кант. Според него, ако нещо е морално грешно, няма измъкване – то винаги е грешно. Това, казва той, е категорически императив. Фундаментална в моралната му философия е идеята, че всеки от нас трябва да бъде третиран като цел, никога като средство за постигане на цел. Смисълът на бомбастичната му заръка е никога да не използваме другите, за да постигнем каквото искаме, и в този случай е погрешно да се отнасяте към тях като към стъпала, отвеждащи ви до върха.

Николо Макиавели (1469–1527) би се съгласил. Той създава доста суматоха със скромния си наръчник за владетели „Принцът“, в който обяснява, че моралните закони на Църквата невинаги са приложими. Често, казва Макиавели, сме принудени да заобикаляме и дори да нарушаваме правилата, за да направим нещо, и това е оправдано, ако целта ни е по-значимо добро. Косвените щети са възможни, но крайният резултат е благоприятен.

© iStock

Основен философски въпрос

Макар и не толкова безпощадни като Макиавели, мнозина философи приемат възгледа му, че вместо да търсим и да живеем съгласно ненарушими морални правила, трябва да обмисляме резултата от действията си. Утилитарният подход, въведен от Джереми Бентъм, е основан върху този нов поглед към морала. Според него моралната стойност на действието се състои от произтеклото количество щастие; морално правилно е действието, носещо най-много щастие (или най-малка вреда) на най-много хора.


ПО-УСПЕШНИ ЛИ СА ЖЕНИТЕ, КОИТО НОСЯТ ГРИМ?


Ако чувствате, че стремежът към повишението е със съмнителен морал, вероятно ще предпочетете съвета на Фридрих Ницше, според когото всички религиозни и морални писания са овехтели и безпредметни. Той се интересува от волята на човека да живее пълноценно и да постигне потенциала си. За целта е необходима „воля за власт“, надмогваща всякакви препятствия, вкл. другите хора и особено собствената съвест. Затова, ако нямате воля да предприемете морално съмнителните действия по пътя към повишението, и съвестта ви гложди и възпира, навярно всъщност не сте подходящи за тази работа. Оцеляват най-силните.

Решението

Конфуций, Мил и основните религии ни казват да „постъпваме с другите така, както искаме да постъпват с нас“. Запитайте се как бихте се почувствали на мястото на колегите си. Кант би отишъл по-далеч с твърдението, че щом е грешно да се нараняват другите, това винаги е грешно. Макиавели и Бентъм обаче ви съветват да обмислите резултата (най-доброто за всички в крайна сметка), а Ницше би настоял да пренебрегнете съвестта, за да постигнете потенциала си.

Офис мания 2019-та

Назад Напред

 


В новия брой

Не сме идеални! Но в това ни е чарът