Уикендът преди Св. Валентин четем: ТЯ И ТОЙ от Марк Леви (откъс)

Те са Мия и Пол.

Събира ги сайт за запознанства, но не стават любовници, а приятели.

И смятат да останат само приятели… 

Тя е актриса. Той – писател. Тя е англичанка. Той – американец. Тя се крие в Монмартр. Той живее в квартал „Льо Маре“. Тя има много успехи. Неговите са съмнителни. Тя дори е звезда. Но Пол не го знае. Усеща само, че се чувства самотна. Защото и той се чувства самотен. Минали грешки я принуждават да бъде внимателна… Но Марк Леви ще я въвлече в една неустоима и абсолютно непредвидима любовна история. На въпроса защо се връща към персонажите от първия си роман, авторът отговаря така: „Те ми липсваха. Може да звучи налудничаво, но героите, които един писател измисля, рано или късно стават част от живота му“.

ОТКЪС ОТ "ТЯ И ТОЙ"

 След като излезе от Крестън, Мия взе такси и отиде на „Оксфорд Стрийт“. Когато ѝ ставаше тъжно, а в последните седмици това беше по-често, тя се разхождаше по тази оживена търговска улица.

Докато вървеше из коридорите на голям магазин, тя беше опитала да се свърже с Дейвид, но все попадаше на гласовата поща.

С какво ли беше зает в края на този следобед? Къде беше два дена? Два дена и две нощи, без друга вест, освен едно съобщение, оставено на телефонния секретар в апартамента им. Лаконично съобщение, което казваше, че е заминал на почивка на село и че тя не бивало да се безпокои. Тя обаче се безпокоеше.

Като се върна вкъщи, Мия реши да се вземе в ръце. Когато Дейвид се върнеше, тя в никакъв случай не биваше да показва каквото и да е безпокойство. Да запази достойнство и самообладание, да не му позволи да сметне и за миг, че ѝ е било скучно без него и най-вече да не задава никакви въпроси.

Тя отговори на обаждането на приятелка, която я умоляваше да я придружи на откриването на ресторант и Мия реши да се покаже в пълния си блясък. Тя също беше способна да накара Дейвид да ревнува. А и щеше да се чувства по-добре заобиколена от непознати, вместо да седи сама вкъщи и да страда. 

Ресторантът беше огромен, музиката прекалено силна, салонът – претъпкан, невъзможно беше да говориш с когото и да е или да направиш стъпка, без да се отъркаш в другите. Кой би изпи­тал удоволствие от такава вечер? – помисли си тя, като се готвеше да се сблъска с този човешки поток.

Светкавиците проблясваха на входа. Ето защо приятелката ѝ държеше толкова на нейната компания. С надеждата да се появи на светските страници на някое списание. Мимолетно чувство за слава. По дяволите, Дейвид, защо ме караш да се шляя сама на подобни места? Ще си пла­тиш за това „Господин имам нужда да се въз­становя“. Телефонът ѝ звънна (обаждане от скрит номер), по това време сигурно беше той. Как да го чуе в тази олелия? Ако бях снайперист, щях да застре­лям диджея – помисли тя. Огледа се, беше точно между входа и кухнята. Тълпата я тласкаше навътре, но тя реши да върви в обратна посока. Вдигна телефона и изкрещя:

– Не затваряй! За човек, който се закле да оста­не спокоен, добре започваш, мила моя. Да си пробие път, да бутне някоя палавница на високи токчета и дървеняка, който я ухажва, да строши краката на тази върлина от кожа и кости, която се увива като змиорка, и да заобиколи надутия красавец, който я наблюдава като плячка – ще се забавляваш, драги, изглежда ще намерите общ език. Само още десет крачки до вратата.

– Остани на линия, Дейвид!

Млъкни, идиотке. Отправи умоляващ поглед към охранителя да ѝ помогне да излезе оттук. Най-сетне навън, на чист въздух, в относителното спокойствие на улицата. По-далече от струпаните хора, които чакат да нахлуят в този ад.

– Дейвид?

– Къде си?

– На прием... Как може да си толкова нахален да задаваш такъв въпрос?

– Забавляваш ли се, любов моя?

– Лицемер! Да, много е забавно... Откъде го из­мисли!

– А ти, тъпако, къде си... от два дена?

– На път към къщи. Скоро ли се връщаш?

– В таксито съм... Да взема такси, бързо, такси.

– Мислех, че си на прием?

– Излизах оттам, когато ми се обади.

– Сигурно ще се върнеш преди мене, ако си уморена, не ме чакай, има задръствания дори по това време. Лондон наистина е станал невъзможен!

Ти си станал невъзможен, как смееш да ми казваш да не те чакам? Вече два дена правя само това – чакам те.

– Ще оставя запалена лампа в спалнята.

– Чудесно, целувам те, доскоро.

Тротоар, изпъстрен с двойки под чадъри...

... а аз сама като глупачка. А утре – филм или не, променям живота си. Не утре, тази вечер!