Преминете към основното съдържание

Захари Карабашлиев: „Времето е най-ценното, което притежаваме, но и най-лесното за пилеене“

Каква е реалната история зад новата книга на писателя – „Жажда“, и за какво е жаден самият той? Отговорите черпим с пълни шепи от... извора
Захари Карабашлиев
Захари Карабашлиев © Костадин Кръстев-Коко

Една необичайна премиера в края на миналата година ни накара да се замислим за любовта, но погледната под различен ъгъл. Погледната, без да може да бъде видяна. Само усетена. В тъмнината на театралния салон, на фона на звуци от плискащи се вълни и чайки. И на един глас, който казва: „На 18 години, 3 месеца и 2 дни загубих зрението си“. Гласът е на актьора Владо Пенев, а историята – на Спас Карафезов, реалната личност, вдъхновила Захари Карабашлиев за главния герой в книгата „Жажда“.

Незрящият, но неуморен пътешественик в света на виждащите гостува на представянето ѝ, за да открадне сърцата на публиката с разказите си за Националното читалище „Луи Брайл“, на което е председател, за живота в тъмнина на хората в България, за прекъснатите житейски пътеки, които светлината причинява. И за да се обърне към всички от голямата сцена на Младежки театър „Николай Бинев“: „Пазете очите си, хора! Радвайте им се и никога не утолявайте жаждата си за живот“.

Жажда за любов

Жаждата е водеща нишка в едноименната повест на Захари Карабашлиев, придружена от акварелните илюстрации на Дамян Дамянов, които ще ви накарат да попивате с поглед тази история. Но не я разбирайте само в буквалния смисъл! Героите тук не са жадни само за вода. Те ще ви напомнят за жаждата на всички нас за живота, любовта, свободата. И не само.

© Дамян Дамянов/Ciela, "Жажда"

Авторът – Захари Карабашлиев, няма нужда от представяне. Книгите му вече са любими на четящите българи (които според писателя са все повече), а заглавията са познати дори на нечетящите. Все пак, романът „18% сиво“, награждаван с редица литературни отличия, е преиздаван 25 пъти у нас и се нареди сред 100-те любими книги на родните читатели в кампанията „Голямото четене“. А самият Захари бе включен в престижната американска антология „Най-добрата европейска проза“ за 2018 година – същата, през която романът „Хавра“ получи наградата „Христо Г. Данов“ за българска художествена литература. Същата, в която се навършват пет години, откакто писателят се завърна в родината след дълги години, в които живееше в Калифорния.

Често се чувстваме по-свободни сред непознати“

И там, и тук, той никога не е спирал да пише. Не помня да сме говорили кога и как е започнал, но по-важното е, че го прави на български. Езикът, който така обича и за който толкова е жадувал оттатък Океана, днес е инструментът, с който Захари си вади хляба – и като писател, и като главен редактор в издателство „Ciela“.

И единствената по-хубаво от новината, че някой прави това, което обича, на място, където е обичал и е бил обичан за пръв път, е... възможността да се насладиш на най-новия плод на тази негова любов.

Захари, героите в „Жажда“ намират общи теми като любовта, омразата, красотата... Според теб, защо ни е лесно да говорим за любовта дори с непознати? Или, може би, най-вече с тях?

Често се чувстваме по-свободни сред непознати. С тях можем да си позволим едновременно да сме по-искрени, но също и да „играем“ нещо по-различно от това, което сме. С близките и познатите ни е трудно, защото те мислят, че ни познават, мислят, че не можем да ги изненадаме.

Каква е реалната история, която стои зад повестта?

В повестта е вплетена историята на реална личност. Човек, който губи зрението си на 18 годишна възраст и трябва да започне всичко отначало, да се учи да живее по нови правила, силно ограничен от съдбата....

Технологиите са най-големият консуматор на време“

Защо „Жажда“? За какво сме жадни всички ние днес?

За истинските неща – любов, истина, свобода.

Нито толкова обемно, нито толкова заплетено е новото ти произведение. Заглавието също е кратко. Като при „Хавра“, „Симетрия“, „Откат“, „18% сиво“. Дори „Кратка история на самолета“ съдържа идеята за краткост в заглавието си. Каква е ролята на краткостта в новото време на технологиите?

Технологиите само създават илюзия, че служат на краткостта. Всъщност, те са най-големият консуматор на време. Помислете колко често влизате в интернет просто за да проверите нещо и се опомняте 2 часа по-късно, гледайки снимки на кучета, деца и салати в профила на някоя приятелка. Времето е най-ценното, което притежаваме, но и най-лесното за пилеене.

© Дамян Дамянов/Ciela, Илюстрация на Дамян Дамянов за "Жажда"

Променили ли са те четенето или по-точно – нагласата на читателите?

Има различни видове четене, когато четем различи неща. Когато четем на смартфон, е едно, на лаптоп – друго, на хартия – различно, а пък страници на художествена литература е съвсем друга работа. В момента се чете много повече, отколкото допреди десетина години – това е сигурно.

Как се роди идеята за акварелите на Дамян Дамянов за „Жажда“?

Сънувах нещо. И когато се събудих знаех, че искам книгата да има илюстрации. Обърнах се към Дамян, защото харесвам работата му. Обсъдихме го, той прие и започнахме.

Темата за жаждата и корицата напомнят за водата, за морето, за родната ти Варна. Това търсен ефект ли е?

Да. Художникът Дамян Дамянов ме познава достатъчно добре, за да влезе „под кожата“ на тази история.

Липсваше ми българският език“

В едни твои мисли за отдавна минала предновогодишна нощ пишеш, че зад всеки твой успех стои поне по един сериозен неуспех. Възможно ли е човек да обича неуспехите?

Няма нищо привлекателно в неуспехите, няма защо да бъдат обичани. Но уроците, които си вадиш от тях, са безценни. От един успех понякога не можеш да израснеш. А един сериозен провал може да те направи много по-силен боец в каузата, която си избрал, може да те надъха, да те зареди с гняв, но и с енергия. Не мога да обичам неуспехите си, не ги търся, но пък и не ги мразя. Те ме правят това, което съм.

Когато преди пет години се завърна в България, беше споделил, че най-много ти е липсвал езикът ни.

Да, липсваше ми българският език – той е моя среда, мой инструмент, с него мога да вадя хляба си.

Сега работиш тъкмо с него. Какво е усещането?

Сега ми липсва повече свободното време, в което да работя с него.

© Костадин Кръстев-Коко , Захари Карабашлиев

Понеже говорим за любов – може ли да се каже, че твоята към българския език е споделена?

Обичам го и се надявам той (езикът) да няма нищо против. (Смее се.)

Какво ти липсва към момента от предишния ти живот, оттатък Океана?

Липсват ми близостта до голямата вода, шумът на вълните, прибоят, чайките, палмите, слънцето, разрешеният завой надясно, когато си на червено, липсва ми мексиканската храна, приятелите, залезите над Океана. Но това, което имам тук, е много повече от това, което ми липсва.

За какво ще останеш винаги жаден самият ти?

За повече време, прекарано с обичаните от мен хора.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser