С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Никола Борисов: МОЕТО МЯСТО е Кейптаун!

Никола Борисов • 12.04.2017

„Този град ми е като дом, дори когато куфарът ми не е там“, признава фотографът в новата рубрика на elle.bg за местата, на които си струва човек да се върне отново, и отново

Никола Борисов
Никола Борисов © Личен архив

Имам си мое място, въпреки че съм дърво без корен.

От 1999 до 2009 живях в Италия, след това реших да видя света и започнах да живея по пътя - къде ли не. От Лондон до Хонг Конг, през Париж, Шанхай, Барселона, Банкок и т.н. Обикновено оставам по 3 месеца, по-рядко 6, след това минавам за няколко дни през София или Милано да си сменя дрехите и пак поемам нанякъде.

Харесва ми този абсолютен хаос, никога не знаеш къде ще си след месец-два, държи те буден, гладен, адекватен и отворен към света. Допотопно е човек да се обвързва физически за постоянно с родното си място, а да влага и емоция в това е повече от вулгарно в 21 век. Води до духовна нищета, клеясване на мозъка, патриотизъм и прочее неприятни неща. Светът е огромен и прекрасен и никога не знаеш кое точно е твоето място, докато не попаднеш там (което далеч не означава, че трябва да се закотвяш в него).

Кейптаун в подножието на планината, а в далечината е нос Добра надежда
Кейптаун в подножието на планината, а в далечината е нос Добра надежда © Личен архив

За мен това е Кейптаун - чувствам го като дом, дори когато куфарът ми не е там. Беше любов от пръв поглед преди осем години. Още докато слизах по стълбите от самолета за няколко секунди, почувствах, че принадлежа на това място. Оттогава прекарвам тук месеците от януари до април, когато в южното полукълбо е лято и мирише на цветя, земя и Африка.

Няма друг толкова красив град – комбинацията от планина, океан, палми и бели плажове е несравнима, неслучайно огромна част от фото- и видеопродукциите от Европа и Азия се изнасят тук през зимата. През активния сезон целия град е като кино сет – всеки ден виждаш някоя голяма продукция, било то сериали, филми или реклами от цял свят. И покрай тази кипяща индустрия градът е пълен с креативни хора от цял свят, много от които решават да останат за постоянно.

Camps Bay и Lion's Head от върха на Тейбъл Маунтин
Camps Bay и Lion's Head от върха на Тейбъл Маунтин © Личен архив

И това е страхотно – всеки ден общувам с хора от най-различни краища на света. В този аспект много прилича на Лондон или Ню Йорк, само дето международната тълпа не е от отегчителни излъскани богаташи и сиви бизнес хора, банкери и подобни, а от готини креативни типажи с истории за разказване. Но не е само природната красота и хората, има някаква почти неуловима магия, едно странно усещане за безкрайност, за „Новия свят“, за „края на света“ – стоиш си на плажа, а следващата земя напред е Антарктида. Особено силно се усеща на нос Добра надежда, който е на около час от града – там е любимият ми плаж, Диаз бийч, последният плаж на Африка, точно преди самия нос. Винаги е абсолютно празен (всъщност последния път имаше стадо бабуини и един ме издебна точно, докато си обувах банския; любопитно усещане е да те зяпа агресивна маймуна от метър и нещо докато си au naturel), и там това усещане за края на света те халосва жестоко, онемяваш.

Фотографът на Диаз бийч, Южна Африка
Фотографът на Диаз бийч, Южна Африка © Личен архив

Има още няколко такива места тук, на които буквално оглупяваш от възхищение – върхът на Тейбъл Маунтин с неописуемата гледка към океана, града, платото и Дванайсетте апостола; пътят Чапман‘с Пийк с онова място за пикник, което гледа към Хот бей; огромният (7км на 1.5км) плаж Нордхуук; залезът гледан от Сигнал Хил; искрящобелите пясъчни дюни в Атлантис, и още много... Но най-вече върхът на Лайън‘с Хед, малката планинка в самия град. Стига се само пеша, на места скалата е вертикална и когато стигнеш горе (и си спомниш как да дишаш отново), имаш усещането че летиш. Върхът е много малък, може би 20-30 квадратни метра, с неописуема гледка на 360 градуса към града, Тейбъл Маунтийн, предградията по крайбрежието и най-вече океана. Това е моето специално място, винаги ще се връщам. Докато пиша това, чувам прибоя на Атлантическия океан и вятърът клати палмите над масата. Животът на края на света е прекрасен.

P.S. И правят най-хубавите вина!

Кейптаун през погледа на фотографа Никола Борисов

Назад Напред


В новия брой

Корицата на новия брой на сп. ELLE