С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

30 ли е новото 20?

05.11.2015

Ако го вярвате, рискувате да пропилеете 10 години от живота си

30 ли е новото 20?
 © iStock

От списание ELLE България

Според психолозите декадата между 20 и 30 е най-важната фаза от развитието на сегашното 20+ поколение. Вижте защо!

Може и да не сте на 20+, но със сигурност живеете или работите с 20-годишни, спите с такива или губите съня си заради тях. Във всеки случай, няма начин да не сте се питали: „Какво им има на 20-годишните?“ Или, както го формулира журналистката Робин Хениг от в. „Ню Йорк Таймс“: „Защо на толкова много хора на възраст 20-30 г. им отнема толкова много време да пораснат?“

Удължената младост

„Декадата между 20 и 30 г. е като черна кутия, в която протичат всевъзможни процеси“, казва Хениг. „Една трета от това поколение сменя местожителството си всяка година. 40% се връщат да живеят при родителите си поне веднъж. Смяната на работата в този период се случва средно по седем пъти – повече от при всяка друга възрастова група.“ Заради подобна турбулентност много от 20-годишните нямат никаква идея какво ще правят, къде ще живеят или с кого ще бъдат в следващите две или десет години. Нито кога ще бъдат щастливи или кога ще могат да си плащат сметките. Дали да станат фотографи или адвокати, или пък фрийлансъри? Само няколко срещи или още много години ги делят от първата им смислена връзка? Казано по-просто, не знаят дали от живота им ще излезе нещо и какво да правят с него. Затова все по-често се говори за „отлагане на съзряването“. 20-те са наричани „удължената младост“, 20-годишните – „младите възрастни“, а 30-те, като горна граница на тази специфична декада, са нещо като втори шанс за старт, т.е. „новите 20“.

Зрялост в зародиш

Джефри Дженсън Арнет, професор по психология в Университета Кларк в Масачузетс, дори гледа на 20+ периода като на отделна фаза от живота, която нарича „зрялост в зародиш“. Според Арнет точно както пубертетът си има характерен психологически профил, така и „зрелостта в зародиш“ се характеризира с опознаване на личността, несигурност за бъдещето, съсредоточеност върху себе си, чувство за междинно положение, но и позитивна нагласа, усещане за възможности. Залозите стават все по-високи с наближаването на възрастта, в която опциите започват да се изчерпват и е време за обвързване с отговорности за цял живот – т.нар. от Арнет „срок на 30-годишнината“.

„ЖИВОТЪТ НЕ Е В ТОВА, ДА СЕ НАМЕРИШ, А В ТОВА, ДА СЕ СЪЗДАДЕШ.“ Джордж Бърнард Шоу

Най-важното десетилетие

Означава ли това, че „младите възрастни“ печелят още 10 години младост, за да експериментират със себе си? Според клиничния психолог Мег Джей разликата между експериментирането и протакането може да бъде много тънка. И фатално важна! „Най-определящите за живота на един човек събития се случват преди той да е навършил 35“, казва Джей. „Това означава, че 8 от всеки 10 решения, изживявания и моменти на осъзнаване, които правят живота ни такъв, какъвто е, ще са се случили до средата на 30-те. Взетите между 20 и 30 г. решения и предприетите тогава действия имат дълготрайни последствия. Тогава е времето, когато натрупваме почти всичките си теоретични познания, а също и периодът на приключенията, експериментите, пътуванията и връзките, в които влагаме такава страст, каквато едва ли друг път ще изпитаме.“ Джей обръща внимание и че първите години от кариерата са решаващи за темповете, с които ще печелим в бъдеще. Че половината от нас са женени, живеят със или се срещат с брачния си партньор до своята 30-а година. Че личността се оформя най-много през 20-те в сравнение с който и да е друг период от живота ни. Че пикът на женската плодовитост е на 28 г. и че нещата стават сложни след 35-ата година. Тоест, каквото и да искате да промените в себе си, 20-те са периодът за действие, а не просто още 10 години за пропиляване.

Преди и сега

Интересното е, че значението им доскоро изобщо не беше поставяно на дневен ред. Може би защото не е имало чак такова. Жените от поколението на бейбибумърите през 70-те например са се омъжвали на 21 г., а днешната средната възраст за това при нежния пол е 28 г. Сега на „младите възрастни“ всичко им се случва по-късно (напускането на семейното гнездо, приключването с образованието, започването на работа, раждането на деца). Висшето образование е все повече норма, отколкото изключение – в САЩ близо 70% от гимназистите отиват в университет, докато през 1960 г. процентът им е бил едва 30. Завършването на училище е един от петте основни показателя, с които социолозите измерват „прехода към зрялост“. Останалите четири са: напускането на дома, постигането на финансова независимост, сключването на брак и раждането на дете. През 1960 г. 77% от жените и 65% от мъжете били покрили тези параметри преди 30-ата си година. По данни на американското бюро по труда в началото на сегашното хилядолетие едва половината от жените и една трета от мъжете са приключили с всичките пет „задачи“.

Школата на 20-те

Алекс е типичен представител на тази извадка. Когато за пръв път влиза в кабинета на психоложката Мег Джей, била на 26 г. „Беше първата ми клиентка. Обясни, че е дошла да говорим за любовни проблеми“, спомня си Джей. „За мен беше лесно да кимам с глава, докато тя отлагаше разрешаването на дилемите си с оправданието „30 са новото 20“. Работата се случва по-късно, децата идват по-късно, дори смъртта ни спохожда по-късно. Неща, за които и Алекс, и аз имахме достатъчно време. Моят супервайзор обаче ме пришпорваше да притисна Алекс. „Е, да, спи с един гадняр, но едва ли ще се омъжи за него“, казвах аз. Само че супервайзорът отвръщаше: „Все още не. Но може да се омъжи за следващия такъв. Освен това най-доброто време за Алекс да поработи върху брака си е преди самият брак.“ Тогава Джей осъзнала – макар хората да улягат по-късно, това не прави 20-те им по-малко важен период. Напротив! Прави ги най-удачният период за работа върху себе си. Никой не става зрял човек, преди да е минал през школата на 20-те.

Искам всичко!

Защо обаче 20+ поколението се бави толкова със „задачите“ в тази школа? Както и в математиката, причината е, че те са с повишена трудност. Днес „младите възрастни“ имат твърде високи очаквания към кариерата, брака, живота. Професията им не трябва само да ги издържа финансово, но и да ги удовлетворява. Връзката им – да е не само щастлива и спокойна, но и страстна и оживена. С две думи, това поколение иска всичко! Което е голяма лъжица за много от 20-годишните. С тяхната фобия от обвързване, да тъпчат по една и съща пътека в кариерата и любовта е като да се откажат от толкова други опции. Този комплекс е наричан още „синдромът на отворената врата“, при който огромното разнообразие от „вариант Б“ (дори когато нямат намерение да го ползват) ги парализира. Психологът Бари Шварц описва това като „парадокс на избора“: „Ако се придържаме плътно към всички налични опции, правим лоши избори и страдаме от напрежение, стрес и неудовлетворение.“

„ЗА ВЕЛИКИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ ТРЯБВАТ ДВЕ НЕЩА – ДОБЪР ПЛАН И НЕДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ.“ Леонард Бърнстийн

„Хеликоптерните“ родители

Вина за този парадокс донякъде имат и самите родители. Ако вашите са ви казвали, че можете да бъдете „всичко, което поискате“, грешили са! Не сте Барби или Кен. Не можете да имате всякакви бляскави кариери. Можете да изберете една или две. Но докато отказвате да го направите, от страх да не затворите вратата към някоя от останалите N на брой, получавате съчувствена въздишка от културата ала „30 са новото 20“. Запленени от нея твърде често са не само младите, но и техните родители – например защото съжаляват, че самите те са избързали с брака или избора си на професия. И се надяват поне децата им да могат да обмислят по-добре своите стъпки. Ако пък са като „хеликоптерните“ родители (силно вманиачени, кръжащи над децата си, за да могат светкавично да се спуснат и да вземат нещата в свои ръце), ще продължат да решават проблемите на своите наследници още дълго след момента, в който младите би трябвало да могат сами да се справят. Подобно поведение също задържа високо летвата на зрелостта.

Криза на идентичността

Какво мислите, че се случва, когато потупате утешително по рамото някой 20-годишен и му кажете, че има още две години, за да започне живота си? Именно – нищо! „Обирате този човек от неговата амбициозност и абсолютно нищо не се случва“, потвърждава и Мег Джей, в чийто кабинет влизат все повече 20-годишни с истории като: „Знам, че приятелят ми не е за мен, но тази връзка и без това не се брои, просто убивам време.“ Или: „Всички смятат, че и да не съм напреднала с работата до 30 г., няма проблем.“ По-нататък обаче започват да звучат така: „20-те ми почти изтекоха, а аз нямам нищо, с което да се похваля. CV-то ми сега звучи по-зле от това, което имах в деня на дипломирането ми.“ А накрая се стига до кризата на средната възраст, която в новото хилядолетие вече не е свързана с купуването на червена спортна кола, а с болезнената криза на идентичността. С осъзнаването, че е късно да имате кариерата, която ви се иска вече да бяхте постигнали, че не можете да имате детето, което сега желаете... Твърде много хора на 30+ и 40+ се поглеждат в огледалото и се питат: „Какво правех на 20, какво си въобразявах?“

В празните полета

Не е нужно да се стига до там. Ема, на 25 г., например успява да премине през кризата на идентичността така... Искала да работи в сферата на изкуството, вместо това била сервитьорка. Тъй като й излизало по-изгодно, живеела с приятеля й, който проявявал повече лошия си нрав, отколкото загрижеността си. Един ден Ема си купила нов тефтер и попълвала първата страница със своите данни. Оставила празно полето, в което трябвало да посочи човек, с когото да се свържат, ако й се случи нещо. „Кой ще дойде, ако катастрофирам? Кой ще се грижи за мен, ако се разболея от рак?“ Вместо да се предава обаче, Ема прегледала внимателно контактите си и открила сред тях свой братовчед, който работел в галерия в друг град. Благодарение на него получила предложение за работа надалеч и това се превърнало в повод да напусне ужасния си приятел. Пет години по-късно, вече на 30 г., Ема е мениджър събития на галерия, омъжена е за човек, когото съзнателно е избрала и който обича новата й кариера и новото им семейство. А празното поле за контакт при спешни случаи й се струва твърде малко.

НИКОЙ НЕ СТАВА ЗРЯЛ ЧОВЕК, ПРЕДИ ДА Е МИНАЛ ПРЕЗ ШКОЛАТА НА 20-ТЕ.

реме за експерименти

Историята на Ема лесно стига до хепиенд, но точно това им е хубавото на 20-годишните! Както отбелязва психологът Мег Джей, „те са като самолет, който се отправя някъде на запад от Ел Ей, и точно след излитането е моментът, когато съвсем малка промяна в посоката, може да определи къде ще е кацането – дали в Аляска, или Фиджи“. На 21, 25 или дори 29 г., един добър разговор може да окаже огромно влияние върху всеки на 20+, когото познавате. Защото е голяма разликата между това, да имаш живот, когато си на 30, и това, да го започваш тогава. 20-те са за експерименти, разбира се, но не само с ваканциите, субстанциите и философиите. 20-те са най-добрият шанс да експериментирате с работата и връзките. Това не означава да се взимате твърде на сериозно – животът е маратон, не спринт. Фокусирайте се върху нещата, които ще ви направят щастливи в бягането на дълги разстояния, дори отдавна да не сте нито на „старите“, нито на „новите“ 20. Важното е изстрелът да е даден на стартовата права, а не просто за убиване на време!

ДИЛЕМАТА: Кариера или семейство?

„Някои жени са убедени, че 30 е новото 20 и в любовта, и отлагат сериозните връзки в името на кариерата, разчитайки, че ще имат достатъчно време да се обвържат по-нататък“, казва Джанет Онг Цимерман, която изследва къде фокусираме енергията си в живота и докъде ни водят изборите, които правим. Жените често се заблуждават, че могат да имат всичко – и кариера, и любов – когато пожелаят. Реалността зад тази заблуда обаче е следната: любовта не се случва, когато поискаме, а когато сме готови за нея. „Ако се концентрирате върху кариерата си, вероятно не сте особено подготвени за любовта. Ще ви привличат и ще се срещате с мъже, които не са подходящите за вас, и ще изгубите време в грешните връзки“, обяснява Цимерман.

Загриженото поколение

86% от родителите помагат на децата си – със съвети, пари или помощ в ежедневни задачи. Данните са от проучване на Карън Фингърман, психолог от Университета Пердю. Може би ви се струва странно, как така процентите не са 100, но само преди 25 години помощта, която децата са получавали от родителите си, е била двойно по-малко! „Днешните родители остават свързани с порасналите си деца и мисля, че и двете страни се възползват от тези взаимоотношения“, казва психоложката. Близостта със синовете и дъщерите например се оказва решаваща за самоопределянето на родителите като щастливи. Неслучайно старите хора казват, че човек е толкова щастлив колкото най-нещастното си дете. Но очакванията родителите да ударят по едно рамо, ако се наложи, само задълбочават проблема с порастването на 20+ поколението. Което допълнително натоварва възрастните, които се тревожат за собствените си работни места, грижат се или страдат за своите отиващи си родители и изживяват кризата на пенсионирането.

Текст Петра Денчева


В новия брой

Корицата на ELLE България с ексклузивна сесия и интервю в броя със Селин Дион