С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Абортите и гласът на жените

Десислава Найденова-Вичева • 25.06.2019

Тогава си мислех колко е далеч Алабама от България...

Абортите и гласът на жените
 © iStock

Не съм била жертва на изнасилване, не съм била жертва на кръвосмешение, не съм носила плод с малформации в утробата си. Но има жени, които са. И са наказани да живеят с този ад завинаги.

През май тази година един американски щат – Алабама, прие закон за забрана на абортите (единственото изключение, което се допуска, е в случай че здравето на жената е под сериозен риск). Куп световноизвестни личности използваха и продължават да използват трибуната си, за да изразят възмущение, да отправят послание и призив. И те не са само жени, сред тях има и много мъже, включи се дори самият Капитан Америка – или поне актьорът, който го играе. Крис Евънс използва израза „absolutely unbelievable“. Постът на Риана в Туитър беше може би най-силен, защото тя показа лицата на хората, гласували с „да“ за този закон. Сред тях няма нито една жена.

Тогава си мислех колко е далеч Алабама от България. Някак успокояващо е да знаеш, че нещо такова се случва на безопасно разстояние от теб и твоята дъщеря. Вчера обаче се оказа, че това не е съвсем така. Един позабравен български политик реши да се завърне в публичното пространство, все пак задават се избори наесен. И той избра абортите като инструмент за това – нищо неочаквано всъщност. Аз не гледам телевизия, но горе-долу следя какво се случва у нас. Няколко статии в различни онлайн издания прочетох от вчера насам, а темата тепърва предстои да се коментира, да се преекспонира. Чичковци ще излизат все по-често по телевизията и ще обясняват как жените трябва да раждат и като цяло... анатема на абортите.


ЗДРАВЕЙ, УТРОБА, ТИ ЗНАЕШЕ ЛИ, ЧЕ НЕ СИ МОЯ?


Снощи гледах трети епизод от втория сезон на „Големите малки лъжи“. Мери Луиз (Мерил Стрийп) зададе няколко интересни, но много показателни въпроса на Джейн (Шайлийн Удли), която има дете от сина й в резултат на брутално изнасилване: „От теб ли дойде инициативата? А може би той погрешно е изтълкувал сигналите ти?...“. Отговорът на Джейн беше: „Докато той го правеше, аз крещях да ме пусне.“ Толкова за сигналите и за тълкуването им. Но да погледнем по-широко на проблема.

От 1956 г. е легален абортът по желание в България. Най-любимо ми е как хората се хващат за израза „по желание“. Защото... „беше ти хубаво, нали?“ или „всяка жена трябва да знае кога й е овулацията“. Забременяла ли си, искаш, не искаш, готова или не, трябва да родиш. Аз примерно знаех кога ми е овулацията. Но година и половина не можех да забременея. Шест месеца правех секс по график – има много удобни календарчета и калкулатори за овулация. Накрая се отказах от всичко и оставих нещата да се случват... когато – тогава (междувременно живеех с чувство за вина, защото в първата година след сватбата не исках дете, колкото и скандално да е това – защото, нали знаете: омъжваш се, забременяваш, раждаш, после раждаш второ). Има жени, на които не им се случва никога. Има и хора, според които ин витро процедурите (да не споменаваме сурогатното майчинство, което слава богу, го няма у нас) са антихристиянско нещо. И тях ли ще забраним някой ден? Може би. Та исках да кажа, че монетата обикновено има две страни. Понякога и повече.


ПОДСЪЗНАТЕЛНО ПРЕЗИРАМЕ ХОРАТА БЕЗ ПОКОЛЕНИЕ


И понеже явно съм на вълна филми... Ако не сте гледали „Пътят на промените“ с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, гледайте го. С други думи, има много тясна причинно-следствена връзка между забраната на абортите, нелегалните аборти и женската смъртност.

„Нямам търпение да оставя децата и да изляза. Аз съм ужасна майка!“ Това ми сподели преди години една моя приятелка, която имаше вече две деца с разлика във възрастта от две години, когато аз още и едно нямах. И не я разбирах тогава. Няколко години по-късно я разбрах. И не, тя не е лоша майка. Нито пък аз. Имам и приятелка, която на 22 направи аборт, защото човекът, с когото имаше връзка, не пожела това бебе. Тя отиде сама, звънна ми от болницата. Не знам дали хората си дават сметка каква психическа травма всъщност е абортът за една жена. Имам и приятелка, която мечтае за деца, но не може да има. И всеки път, когато някой й каже „хайде, време ти е, какво още чакаш?“, я боли, много я боли. Повечето ми приятелки, разбира се, имат вече по две деца, защото всички ние сме израснали в семейства с по две деца. Някак няма да си си изпълнил нормата иначе. Аз пък имам едно и съм решила да спра дотук. Решението е изцяло мое, не е емоционално и с цялата си отговорност заставам зад него. И знаете ли, никоя жена не е длъжна да обяснява и да се оправдава защо е направила един или друг избор, особено такива, които се отнасят до тялото и живота й.

7 жени в Холивуд, избрали да нямат деца

Назад Напред

Нека си го кажем: сериозен процент от мъжете в България са убедени, че жената трябва да си гледа децата, докато главата на семейството изкарва прехраната. Защото е майка. А от майката това се очаква. Не, не съм луда мъжемразка или фенимистка, нито се боря за еманципация. Просто освен че съм жена, съм и човек, а в 2019 г. да си припомняме и обясняваме изконните човешки права и свободи, е тъжно. Макар че теми като равенство между половете се предъвкват още и още в XXI век.

Кога една жена взима решение да роди дете? Когато се чувства сигурна и спокойна. В себе си, в партньора си, на мястото, където живее. Когато знае, че като отиде да ражда, няма да й бият шамари и да й скачат по корема; че като си разхожда бебето в количката, няма да й трябват гуми за офроуд, нито ще я гонят коли по пешеходните пътеки; че няма да отглежда това дете с мисълта един ден да го прати да учи и да живее в чужбина.

Ще завърша с думите на една звезда от другата страна на океана, с която предстои да ви срещнем. Защото картината далеч не е само локална, но и глобална. А ние рядко мислим по този начин.

„Правили сме точно това с нея (планетата), което и с жените. Само взимаме и взимаме и очакваме тя да продължава да ни дава. А тя е изтощена. Не може да дава живот повече. Затънала е в боклук тази планета и аз отказвам да дам този боклук в ръцете на детето си. Докато не се уверя, че моето дете ще живее на планета с риба във водата, няма да създам нов човек, който да трябва да се справя с всичко това.“


В новия брой

Анджелина Джоли на корицата на новия брой на ELLE България