Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

Да се учим от децата си

24.12.2017

Само мъдрият родител е способен!

Да се учим от децата си
 © iStock

Всеки родител учи детето си на много неща – някои извънредно полезни, но някои остарели и доста безполезни. Обаче само мъдрият родител е способен да взима уроци от собственото си дете. А то наистина може да ни научи на много неща. Ето 10-те най-важни детски уроци:

Да забравяме лошото.

Детето може лесно да се разстрои заради някаква глупост. Но то също толкова лесно забравя за това: лошото му настроение продължава няколко минути. Възрастните преживяват своите обиди и разочарования с дни, месеци и дори с години. Ако се поучим от детето си да забравяме тези състояния, животът ни ще стане много по-лесен.

Да не се плашим от рутината.

Детето е способно да повтаря рутинни действия по сто пъти на ден: да слуша една и съща приказка, да облича и съблича куклата, да строи кула от кубчета, която след това да разрушава, и т.н. Възрастните се чудят как не му омръзва. За детето повтарянето на едно и също действие не е рутина, а израз на истински възторг от определена дейност. Ако и ние се отнасяме по този начин към ежедневната еднообразна работа, тя ще получи друго измерение и ще започнем да я приемаме по различен начин.

© iStock

Да усещаме умората си.

Детето може да заспи на масата до полупразната чиния или веднага щом си свали обувките. Ако е уморено, то просто ляга на земята и въобще не се замисля, че трябва да стигне до леглото си. Детето знае кога силите му свършват и веднага започва да си почива. Възрастните са изгубили способност да забелязват умората си и не умеят да се съобразяват с нея. Затова вслушвайте се в сигналите на тялото си.

Да разбираме потребностите на организма.

За да накараме детето да изяде нещо, което не обича, трябва да приложим неимоверни усилия на педагог, клоун и актьор, а понякога прибягваме дори до наказания. Струва ли си да хабим толкова сили? Възрастните често ядат неща, които не обичат, но в името на някаква цел: диета или укрепване на здравето. Това не продължава дълго. Неприятната храна не е най-удачният стимул. По-добре да подражаваме на детето и да ядем само това, което ни харесва.


                ДА СЕ НАУЧИМ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ


Да не бързаме.

Малкото дете упорито се бори и съпротивлява на дневния режим, а това е голям проблем за вечно бързащия родител, който трябва да успее “веднага” и във “всичко”. Тези мъчения са неизбежни: ние учим детето да се подчинява на режима и часовете. Детето не мисли за времето, когато се занимава с нещо интересно, а това премахва стреса и развива способностите му. Възрастните бързат дори когато няма закъде да бързат. Понякога на човека просто му е необходимо да си изгуби времето за любимо занимание, за някаква глупост, за нещо безцелно – това не е лукс, а просто начин да се почувстваш наистина човек.

Да живеем, играейки.

Детето умее да превърне всяко скучно и досадно занимание в игра. То си измисля допълнителни правила, поставя рекорди или си въобразява, че е някой друг. Всичко това му позволява да запази интереса към дейността. Ако ние се научим по този начин да се занимаваме с почистването на дома и с другата рутинна работа, животът ни ще бъде по-щастлив, а и деловите ни качества няма да пострадат от това.

© iStock

Да задаваме и ние въпроси.

“Защо котката не ходи на задните си лапи? Защо слънцето не пада? Защо не ни донесеш повече пари?”. Тези “глупави” детски въпроси поставят родителите в неловка ситуация. “Когато пораснеш, ще разбереш” не е най-добрият отговор. Тези въпроси не са банални, те просто не ни идват в главата. Трудно можете да отговорите на тях, но ако вложите сили и се постараете, с времето ще развиете интелекта си. И да си задавате повече въпроси.

Да виждаме нещата по нов начин.

Често започваме с интерес да гледаме до болка познат филм заедно с детето, защото вече го гледаме през неговите очи и откриваме нещо ново. Така ние си възвръщаме способността да възприемаме света с всички негови краски и абсурди и да забелязваме нови неща, които са ни убягнали при “пръв прочит”.


                12 СТЪПКИ КЪМ ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ


Да правим глупости и да се смеем.

Някои възрастни посещават психологични тренинги, например “психодрама”, на които ги карат да пълзят по пода, да мяукат, да си представят, че са Пепеляшка или Терминатора. Тази игра е терапевтична, но тя се заплаща. Ако играете на това с детето си, "терапията" ще ви излезе напълно безплатно. Вие играете, а това означава, че можете да правите глупости и да се смеете. Играта не е само удоволствие, а емоционално разтоварване, изследване на самия себе си, начин за възстановяване на вътрешното равновесие. Затова не я пренебрегвайте.

Да бъдем активни.

Обикновено детето е енергично и подвижно. То няма да седне на стола, ако може да седне на пода. То няма да върви спокойно, ако може да тича. Ако вие му подражавате и сте по-активни, ще станете по-енергични, а животът ви ще бъде по-разнообразен.

© iStock

Освободете детето в себе си

Всеки от нас е бил дете. Постепенно, в процеса на възпитанието, детето става организирано, склонно към самоограничения, недостатъчно щастливо, дори да постига успехи. То се е скрило някъде в нас и често скучае в самота, защото е отвикнало да играе. "Детето във вас" таи своята енергия, творчество и радост. Вашите собствени деца могат да ви помогнат да освободите това вътрешно дете. Така вашият син или дъщеря могат да станат вашият учител или малък психотерапевт и самите те да бъдат по-щастливи, като ви направят "по-жив" родител.


В новия брой

Систин, красивата дъщеря на Силвестър Сталоун, се снима за ELLE България