С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Децата и нашето „Не“

Десислава Найденова-Вичева • 20.08.2019

Многото нюанси на „Не“

Децата и нашето „Не“
 © istock

Когато говорим за отношенията деца-родители, може би първо трябва да откроим основните стилове родителство, класифицирани от психолозите. После да се замислим по колко пъти на ден казваме на децата си „Не“ в отговор на техни въпроси, желания, поведения. И може би да се поставим на тяхно място – в крайна сметка на кого би му било приятно да чува и получава само „Не“?

Категорията „родителски стил“ е въведена в психологията от Диана Баумринд, клиничен и развитиен психолог. Според Баумринд съществуват три основни стила. Всеки от тях се характеризира с определен модел на поведение. Лесно е да се досетим при кой от тях детето чува постоянно откази и забрани, при кой никога не получава „Не“ за отговор и кой всъщност е златната среда.

3 родителски стила

  • авторитетен – с фокус върху създаване на ясни и предсказуеми граници, демонстриране на силна подкрепа спрямо детето, даване на възможност на детето да проявява воля;
  • позволяващ – липса на правила и насоки, често характеризиращ се с неспособност да се каже „Не“;
  • авторитарен – липса на топлина, използване на сила, контрол, отхвърляне.

Д-р Глен Гехер, който е професор по психология, говори за т.нар. подкрепящо родителство и за подхода на многото нюанси на „Не“. С други думи, има много начини да откажем нещо на детето, без да използваме отрицателната частица. А защо трябва да я избягваме ли? За да можем да наречем родителството подкрещящо, но без да пресичаме тънката линия между авторитетния и позволяващия стил. И защото, както е установено чрез редица изследвания, когато децата получават само откази и изобщо обратна връзка под формата на „Не...“, се наблюдават редица негативни последствия, сред които поведенчески проблеми, детска престъпност, високи нива на депресия и тревожност, ADHD (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), ниски резултати в училище.


ВЪЗПИТАТЕЛНИЯТ МЕТОД МОНТЕСОРИ – ЕДИН СВЕТОВЕН УСПЕХ


Многото нюанси на „Не“

  • Не съм сигурен.
  • Нека поговорим за това утре.
  • Ще ти дам може би.
  • Нека да видим какво ще се случи.
  • Това може да не се получи.
  • Нека говоря с мама.
  • Нека говоря с татко.
  • Трябва да помисля.

Красотата на този подход се свързва най-вече с това, че чрез него можем да постигнем баланс, за да не залитаме нито към прекалено позволяващия, нито към авторитарния стил. Макар евфемистичните откази като „Не съм сигурен, нека поговорим за това по-късно“ да изглеждат неясни, подходът изпраща много ясно послание. Той казва (а) „Аз съм родител и поставям нужните граници“ и същевременно (б) „Обичам те, подкрепям те, на твоя страна съм“.


10 ПРАВИЛА НА ФРЕНСКИТЕ РАБОТЕЩИ МАЙКИ


 


В новия брой

Мария Илиева на корицата на новия брой на ELLE