С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Мира Добрева: ​Жената от живота

17.06.2016

Всеки месец лицето на предаването „Отблизо с Мира“ по БНТ е на страниците на ЕLLE с моментите от всекидневието и живота, които ни вълнуват

Мира Добрева: ​Жената от живота
 © ВАЛЕНТИН ИВАНОВ-SVALIO

От списание ELLE България

Защо МИРА ДОБРЕВА въобще не вярва в „измислицата за красивата и добра жена, която сутрин, освен закуската на мъжа си, слага приветлива усмивка, косата й е нежно сресана в елегантен кок, роклята е свежо изпрана и прясно изгладена, а тя, подпряла глава на рамката на вратата, докато изпраща мъжа си на работа, с любов произнася: „Приятен ден, скъпи! Ще те чакам довечера“

Едни седят и пишат, други седят и четат, трети седят и говорят за рецептата да бъдем щастливи. Не вярвам в нея! Животът не е таблица, в която се наместват модулите на казаното, прочетеното или дочутото от някого. Щастието не е някакво сложно баене, четене на лигави текстове за това, как сутрин човек трябва да се събуди с усмивка, а вечер да легне, прегърнат от топлите чувства на човека до себе си. Най ме е яд на тези, които пишат книги, с които изкарват купища пари на фона на вечно търсещите рецепти за щастие хора.

Наскоро един фотограф, който снима голи момичета, на въпроса ми „Ама наистина ли са толкова перфектни?“, ми отговори: „Мира, ние продаваме мечти. Моята работа е да направя така, че хората да си купят лъжата.“ Авторите на книгите за щастие също продават мечти. Да, тези книги изглеждат точно като рецепти! И е доста неприятно, като забравиш да изпълниш някое от предписанията. Чувството за вина, че не следваш стриктно дозировката, е гарантирано! Но вместо широкоспектърни антибиотици и витамини на рецептата пише:

Сутрин на гладно – една блага усмивка.

По обед – бяла рокля на ситни цветчета.

Следобед – медитация.

17:00 ч. – разходка с кучето и прибиране на децата от училище.

Брането на цветя от градината, красивото им аранжиране, благоуханните горски ягоди в стъклен буркан и домашното кисело мляко доодекоряват картинката на щастие, която би трябвало да изтече от рецептата. Въобще не вярвам в измислицата (създадена, за да може монахът да става все повече милионер) за красивата и добра жена, която сутрин, освен закуската на мъжа си, слага приветлива усмивка, косата й е нежно сресана в елегантен кок, роклята е свежо изпрана и прясно изгладена, а тя, подпряла глава на рамката на вратата, докато изпраща мъжа си на работа, с любов произнася: „Приятен ден, скъпи! Ще те чакам довечера“. Картинката е от филмите. Не от живота. В живота на Жената често е обратното. Тя обикновено става рано, къде с рана, къде с опъната струна в сърцето. Това е време за нея, което не е описано в книгите за щастие. Предписал го е собственият й ритъм на живот, който освен за сън, стене и за собствено време за кафе, закуска, фитнес, тичане или каквото-там-прави, когато иска да направи нещо за себе си. Освен че й се спи, има да премисли за десетките други неща, които чакат да бъдат свършени този ден. Няма да ги изреждам, защото повечето от вас ги знаят, непонятни са само за кифлите, чиито задачки се свеждат до: да отида на маникюр, да се видя със Сашка, да си направя масаж... Основният въпрос, който ги занимава през деня, е: „Уф, къде да ходим тая вечер?“ Но този текст не е за кифлите. Те няма и да го дочетат, особено ако го пусна във Фейсбук. Дълъг е за късите им мисли. Те разбират предимно от снимки: а) на салата от рукола, киноа и гриловани скариди; б) на бебета или дечица във всякакви чупки и стойки; в) на собствените им, най-често яко фотошопирани физиономии, на чиято хубост просто не могат да се нарадват.

Този текст е за Жената от живота. По обяд (между служебните ангажименти, задачите, обажданията на децата и съпруга) тя обикновено измъква малко минутки за себе си. Това време е тръпнещо и бързащо, малко нервно и много виновно, че е време за нея, време за нещо важно с училището на децата, а не е време, посветено на вездесъщия работодател, фирмата и всички, които очакват тя жертвоготовно да поднася своите минути на тях, вместо на себе си. Иначе минутите до края на работния ден се изнизват като млада невеста от погледа на лоша свекърва. Пътят към дома обикновено минава през автобуса или метрото, където Жената от живота прави бърза ретроспекция на отминаващия ден, бърза преценка какво да сготви тази вечер, откъде да напазарува, хвърля един бърз поглед на Фейсбук, оставя по една пренебрежителна усмивка на досадните, вечно обясняващи състоянието си мъже и жени, минават й няколко бързи мисли за това, има ли си любовница мъжът й, и с бързи крачки се отправя към дома. Там я чакат деца. И евентуално съпруг, ако не гледа мач с приятели, не играе тенис, не е на служебна вечеря или не е при майка си. И започва една бърза вечер за Жената от живота. Тотално забравила за рецептата за щастие, между раниците, тетрадките, мръсните маратонки и анцузи, вечерята, салатите, чиниите, есемесите за имения й ден (Боже, та днес е именият й ден!)... Току през главата й минават някакви бързи мисли за утрешния ден, почивката през лятото, работата до края на годината и... безмислието на живота.


В новия брой

Мария Илиева на корицата на новия брой на ELLE