С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Жени, не бъдете прекалено мили и добри, за да не изтлеете в емоционален бърнаут!

Десислава Найденова-Вичева • 04.04.2019

Знаете ли какво е „комплекс на добрите момичета“?

Жени, не бъдете прекалено мили и добри, за да не изтлеете в емоционален бърнаут!
 © istock

„Денят, в който сестра ми Амилия се озова в болница, започна като всеки друг. Алармата иззвъня в 6:30 ч. След като закуси набързо на крак, тя изхвърча през вратата, за да стигне навреме за работа в 8:00 ч. По онова време Амилия беше на 32. Като асистент на професор по музика в американски университет, нейният десетчасов преподавателски ден не включваше почивка за обяд. Вместо това тя се подготвяше за докторантурата си.

След вечеря с храна за вкъщи, репетиции за предстоящия концерт и кратък разговор със съпруга й за уикенда с трите му дъщери тийнейджърки, тя най-накрая се стовари в леглото напълно изтощена. Докато лежеше в тъмното, Амилия се унесе в сън, беше взела приспивателно преди това. Два часа по-късно се събуди с мъчителни болки. Остри спазми пронизваха корема й, оставяйки я буквално без дъх. Амилия изпадна в паника. Бе откарана в болница, където лекарите откриха, че броят на белите кръвни клетки е пет пъти по-голям, отколкото трябва да бъде – знак, че имунната система е под огромно напрежение. Остана в болницата четири дни. Тестовете обаче не показаха нищо повече и Амилия беше изписана. След още една година тя се върна в болницата, този път с цял списък от болежки и заболявания, включително болки в гърба, астма, тежка депресия и остър апендицит.

Аз съм близначка на Амилия и винаги съм била модел за здраве. За моите 41 години никога не съм била в болница. Защо тогава с Амилия се случи всичко това? Като биолог, въоръжен с десетилетия научни изследвания, вярвам, че имам отговора: бърнаут. Всяка година този феномен засяга половин милион британци, повечето от които жени. Причината не е свързана с някакви фундаментални биологични различия между половете, а с начина, по който мъжките и женските роли са се развили в обществото.“

Това е част от разказа на Емили. Двете сестри издават книга, в която описват преживяванията си. Нещо като автотерапия, но и като наръчник за всички онези жени, позволили на бърнаута да превземе живота им.

ИМУННА СИСТЕМА, КОЯТО КРЕЩИ ЗА ПОМОЩ

Изследвания доказват, че бърнаутът не е свързан само с повишен риск от психични разстройства (тревожност и депресия). Освен чувство на тотално изтощение и безпомощност бърнаутът може да предизвика редица сериозни физически състояния (хронична болка, храносмилателни проблеми, мигрена, дори безплодие). Интензивното освобождаване на стрес хормони води до хронично високо кръвно налягане. Организмът става податлив и към бактериални и вирусни инфекции.

Спомнете си примера с Амилия.

В КАПАНА НА БЕЗКРАЙНИЯ СТРЕС

Бърнаутът се случва, когато тялото и мозъкът са подложени на стрес за продължителен период от време. Целта на стресовия център на мозъка е да ни въоръжи с физиологични средства, за да избягаме или да се бием, когато сме изправени пред смъртна заплаха. Обикновено тялото изпълнява тази функция перфектно.

Проблемът е, че такава крайна реакция се предизвиква от това, което ние самите възприемаме като заплаха. Преди хилядолетия един гладен лъв наистина е бил животозастрашаваща заплаха, докато в днешно време в ролята му е по-вероятно да влезе гневен шеф или купища сметки за плащане. Колкото и странно да звучи, нашето тяло понякога прави същата физическа реакция. Хормонът адреналин избутва кръвта в мускулите и в жизненоважните ни органи, което ни позволява да бягаме по-бързо и да се борим по-успешно. Ендорфините, които се освобождават, намаляват чувствителността към болка, кръвта се втурва в нашия мозък, влизаме в състояние да сме постоянно нащрек. Системите, които не са приоритетни (имунна, храносмилателна и репродуктивна) са потиснати.

Важният момент тук е, че човешкото тяло е пригодено да функционира в това състояние временно. В миналото човекът, избягал от лъва, ще въздъхне с облекчение и ще благодари на боговете, че е останал жив. Дотук със стреса. Какво обаче би се случило, когато лъвът се появява всяка сутрин в офиса? Тялото и мозъкът остават заключени в това състояние. Ден след ден.

ЖЕНИТЕ ПОСТАВЯТ ДРУГИТЕ ПРЕДИ СЕБЕ СИ

Тук се намесва т.нар. синдром на даването (human giver syndrome), при който човек непрекъснато дава на другите (време, емоционална подкрепа, грижа), но не очаква нищо в замяна. В резултат на това се озовава в един стресов цикъл, физически и емоционално. И... бърнаутът не закъснява.

Хиляди жени стават жертва на този синдром, вярвайки, че трябва да запазят негативните си емоции за себе си в опит да подобрят живота на другите. Това се случва, защото момичетата са възпитавани да бъдат мили и добри, внимателни и от полза за всички по всяко време. Представете си едно момиче, което не се вписва в този стереотип. Черна овца в тийнейджърските години, тя може да спаси живота си на по-късен етап. И това изобщо няма да е преувеличено.

Никой няма неограничен капацитет да се грижи за другите, без това да не окаже ефект върху него. Когато преживяваме нечий друг стрес, ние го отхвърляме като „ирационален“ и е малко вероятно да отделим време, за да се справим с подобно емоционално състояние. Това създава претоварване със стрес в емоционалните центрове на мозъка, което намалява емпатията. Психолозите наричат явлението „умора от състрадание“ (compassion fatigue) и го определят като предшественик на бърнаута. Проучвания показват, че половината от всички медицински сестри и лекари проявяват обезпокоителни признаци на умора от състрадание, а засегнатите са предразположени към алкохолизъм, зависимост от наркотици, главоболие и високо кръвно налягане.

ЖЕНИТЕ ЗАДЪРЖАТ ГНЕВА СИ

В психологията съществува понятието „комплекс на добрите момичета“. Точно както момичетата са възпитавани да поставят другите преди себе си, им е казвано и че трябва да бъдат винаги усмихнати и щастливи.

Изследвания показват, че жените могат отлично да разпознават чуждите емоции (за разлика от мъжете), но се справят по-зле от мъжете при изразяването на негативните емоции. Мъжете, от друга страна, са много по-склонни от жените да реагират на страдание с гняв или агресия. Гневните изблици действат като бърз и ефективен начин за приключване цикъла на стрес. Много жени обаче не успяват да отработят гнева правилно, вместо това го трупат вътре в себе си.

Следващия път ще споделим с вас 7 ефективни начина за борба с емоционалния бърнаут.


В новия брой

Лейди Гага на корицата на новия брой на сп. ELLE