С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Как посоката на четене диктува живота ни

Петра Денчева • 21.05.2019

Посоката на всяко движение, което виждаме или извършваме, оказва подсъзнателно влияние върху мисленето ни. Защо се получава така?

Защо четем и пишем от ляво надясно?
Защо четем и пишем от ляво надясно? © iStock

Сух масаж с четка по часовниковата стрелка. Нанасяне на крема за лице с потупващи движения обратно на нея. Завъртане на снимката за Instagram от ляво надясно, за да се разпери полата, а ние да гледаме в посоката, която интуитивно се възприема от зрителите като „правилна“.

Насочеността на всяко движение в нашия живот, дори проследяването само с поглед, има подсъзнателно влияние върху начина, по който се представяме на състезание или по който усвояваме информация, върху усещането ни за безопасност и дори върху въображението ни! Защо се получава така? Нека си сверим часовника!

По часовниковата стрелка

Предшествениците ни, както знаем, нямали механичен такъв. Вместо него, използвали слънчев. Ориентирали се по сянката, която следвала движението на слънцето, и тази перфектна визуализация на времето станала първообраз на съвременния часовник. Тъй като той бил изобретен в северното полукълбо, където сенките се движат от ляво надясно в светлите часове на деня, днес тъкмо нея определяме като „посока на часовниковата стрелка“. Вероятно, ако часовникът бе създаден на юг от екватора, щяхме да имаме часовници с обратно движение на стрелките и кой знае още какво щеше да е различно в резултат на това.

Щяхме, например, да казваме, че олимпийските надбягвания са по, а не както е днес – обратно на часовниковата стрелка. И че спираловидните стълбища в средновековните замъци са строени обратно на нея. Но тъй като нищо от това не се е случило, сега определяме посоката, по която стълбите завиват, като следваща часовниковата стрелка. Тези посоки обаче не зависят от слънцето и нямат нищо общо с часовника.

Надбягване от ляво надясно

Причината лекоатлетите да стартират така, че в хода на състезанието пистите им да завиват наляво, се крие във факта, че повечето хора на планетата са със силни десни крайници. Те са по-бързи, когато правят обиколки обратно на часовниковата стрелка (десният крак прави повече крачки в ляв завой, така че, ако завиваха надясно, левият щеше да ги забави). И тъй като десняците са 85% от световното население и съответно – от спринтьорите и бегачите на дълги разстояния, се е наложила тази посока на тичане в състезанията на стадион.

Спинртьорите десняци звиват по-бързо наляво
Спинртьорите десняци звиват по-бързо наляво © iStock

Специалисти отчитат, че тя е и по-лесна за следене отстрани, защото, когато сме на трибуната като зрители, лекоатлетите ще се движат в пистата пред нас от ляво надясно. Тоест, тъкмо така, както сме свикнали да четем и да виждаме, че се движат стрелките на часовника. Може би това е причината същата посока да бъде възприета и за автомобилните състезания в популярната американска серия NASCAR, макар пилотите там да не използват ръцете си за баланс като спринтьорите.

Закона на джунглата

Това е и посоката при надбягванията с кучета. И те, като нас, а и като останалите животни, се делят на левичари и десняци (т.нар. латерализация), само че не с такъв категоричен превес на вторите над първите. Учените са установили например, че женските котки предпочитат да си служат с дясната предна лапа, когато се опитват да извадят лакомство от буркан, докато мъжките котараци използват лявата.

Най-добрият спорт за вашата зодия

Назад Напред

Латерализацията помага на животните да реагират по-бързо, като по този начин увеличава шансовете им за оцеляване в естествена среда, обясняват изследователите от университета „Маккуари“ в Сидни. Рибите с дясно доминиращо око например разчитат на него, когато се оглеждат за хищници и заобикалят заплахите по часовниковата стрелка. Изцяло „левокраките“ или „деснокраки“ шимпанзета пък са по-ефективни в лова на термити с пръчка, за разлика от шимпанзетата без ясно изразена латерализация.

Тайната на замъците

Същия закон на оцеляването сме приложили и ние, хората, когато сме строили замъци и укрепления в миналото. Забелязали ли сте, че стълбищата, изкачващи се до кули, най-често са извити по посока на часовниковата стрелка? Логиката е, че тъй като те обикновено са много тесни, ако отдолу идва нападател, от когото се криете на върха на кулата, той най-вероятно ще държи своя меч в дясната ръка. Предвид извивката на стената обаче, ще му е много трудно да замахне с него. И обратното – ако слизате надолу, за да се изправите срещу нападателя, имате повече пространство да използвате меча си. Гениално, нали!

Тази логика прилагат днес и режисьорите, когато искат да ни внушат нещо чрез филмовия мизансцен. В общия случай, ако героят бяга от нещо и се движи на екрана от ляво на дясно, вероятността да ви стане симпатичен и да искате да се спаси, както и това наистина да се случи, е по-голяма. Движи ли се от дясно наляво, внушението е, че е обречен. Доказва го и проучване на университета на Кливланд, САЩ, което установява, че страничното движение, което е с посока, обратна на посоката на четене, поражда в хората неприятно усещане. Ето защо, когато кажем, че някой се движи напред, си го представяме в профил, обърнат надясно.

Посоката на четене

„Докато четем книга, очите ни се движат от ляво надясно и от горе надолу“, обяснява писателят и кинодраматург Жан-Клод Кариер в „Това не е краят на книгите“. „Предвид естеството на писмото им арабите, персите и евреите правят точно обратното. Очите им се движат от дясно на ляво. Често съм се питал дали тези движения не влияят и върху движението на камерата в киното. Обикновено в западното кино камерите се движат от ляво на дясно, а в иранскотo – обратно.“

Днес четем и пишем много повече на екран
Днес четем и пишем много повече на екран © iStock

Кариер и друг път е разсъждавал върху влиянието, което посоката на четене оказва върху нашето въображение. Тенденция, която вече голям брой лингвистични проучвания демонстрираха. В културите, където писането се случва от ляво надясно, ние си представяме сцената „Павел дава цвете на Анна“ по следния начин: Павел е от ляво на екрана, докато Ана вероятно е разположена от дясната страна. В арабската култура, където писането е от дясно наляво, картината ще е огледано обърната.

Интуитивен модел

За да разберем откъде идват разликите в посоките на писане, трябва да се върнем по-назад във времето. Във всяка от писменостите целта, докато пишем, е да се вижда вече написаното. Когато това се е случвало със стилус (тънък писец) върху папирус, по-удобната посока е била от ляво надясно. Но в култури като арабската, изписването е наобратно, защото тя възниква въз основа на древновавилонското кленописно писмо. Когато пишем върху камък, служейки си с чук и длето, чукът обикновено е в дясната (по-силна) ръка, а длетото – в лявата (закривайки онова, което е в ляво от чука, но пък написаното в дясно остава видимо).

Е, днес четем доста повече на екран, но дори и там посоката на движение на очите интуитивно следва моделите от миналото. „Когато гледаме текст на екрана на компютъра и го движим нагоре-надолу (т.нар. скрол), няма ли това нещо общо с движенията на хората, които са четели някогашните римски свитъци“, подсеща ни Кариер.

21 книги, които ще ви накарат да се усъмните в себе си и света

Назад Напред


В новия брой

Не сме идеални! Но в това ни е чарът