С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Кои хора окупират личното ни пространство и защо?

Десислава Найденова-Вичева • 21.11.2019

Проучване от тази година на университета в Болоня е достигнало до интересен извод

Кои хора окупират личното ни пространство и защо?
 © iStock

Като казваме „навлизане в личното пространство“, имаме предвид съвсем буквално. Ако ползвате градски транспорт например, със сигурност ви се е случвало някой да окупира мястото до вас заедно с част от вашето – седнали или прави, няма разлика, общото е, че трудно можете дори въздух да си поемете. Това донякъде е разбираемо с оглед на тълпите в пиков час. Но няма ли да се смутите, ако нещо подобно се случи, когато на тротоара разговаряте с някого и около вас има достатъчно място? Или когато човекът в киното до вас не спазва очертанията на седалката си и неколкократно вече нахлува в пространството на вашата – във вашето пространство? Досадно, нали?

Нищо лично, казват учените. Всичко е въпрос на... ръст.

Проучване от тази година на университета в Болоня е достигнало до извода, че нашият ръст може да повлияе на начина, по който възприемаме и регулираме разстоянието, което поставяте между себе си и другите. Това разстояние екипът нарича периперсонално пространство. То не трябва да се бърка с интерперсоналното пространство.

Интерперсоналното (междуличностно) пространство е онази защитена зона около нас, навлизането в която от човека, с когото общуваме, би ни причинило дискомфорт. Разбира се, в различните култури тази зона може да варира, като други фактори (пол, възраст, социален статус, контекст на взаимодействие и др.) също оказват своето влияние.


ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА ЛИДЕР


Периперсоналното пространство се изчислява от невроните в онези части от мозъка, които участват в двигателни движения и физически усещания. Процесът е свързан с прогнозиране на потенциални взаимодействия между тялото и околната среда, за да се генерират подходящи двигателни актове.

Експериментът

Авторите на изследването са манипулирали пространството за участниците с помощта на камери за виртуална реалност. Хората са носели на главата си дисплей, даващ им различна перспектива – на много по-висок и на много по-нисък човек от тях самите.


ПОДСЪЗНАНИЕ И ИНТУИЦИЯ – ИМА ЛИ РАЗЛИКА?


Интерперсоналното пространство е било измерено, след като участниците са били накарани да допуснат друг човек да се приближи до тях до точка, в която те се чувстват най-комфортно. Периперсоналното пространство е било измерено, след като участниците са били накарани да спрат другия човек на мястото, където чувстват, че могат физически да достигнат до него.

Резултатите

Когато са възприемали себе си като много по-висок човек, участниците са намалили значително интерперсоналното пространство (чувство за комфорт при приближаване до други субекти), но са увеличили периперсоналното пространство (вярват, че заемат повече пространство). Когато участниците са възприемали себе си като много по-нисък човек, ефект върху периперсоналното пространство не се е наблюдавал.

Според проучването хората, които окупират повече пространство около себе си, са тези, които възприемат телата си като по-големи. Замислете се следващия път, когато някой не ви остави въздух да дишате, без да има обективна причина за това. Или ако самите вие сте високи, наблюдавайте себе си – прекрачвате ли границите, когато сте около по-ниски на ръст от вас хора?

Най-срамежливите звезди

Назад Напред


В новия брой

Лейди Гага на корицата на новия брой на сп. ELLE