С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Къде сбъркахме, докато поумнявахме?

Мария Георгиева • 01.06.2017

Те са малки, но имат гигантския талант да съзират големите неща. А ние, големите, сме програмирани да не виждаме по-далеч от носа си...

Къде сбъркахме, докато поумнявахме?
 © iStock

Вървим с малката ми дъщеря по улицата и тя ме пита:

         - Какво виждаш ей там?

         - Багер. Ужас, на „Топлофикация“... - отговарям аз и ми се повдига от мисълта за следващите дни на бойлер. 

         - Само до там ли можеш да виждаш?! - прекъсва ме тя. - Погледни веднъж поне по-надалеч! Виж онази планета! Тя е от друга галактика, обаче една моя приятелка живее там. Вчера се запознах с нея. Не разбрах как се казва, ама ми е страхотна приятелка...

Дотук с мислите за „Топлофикация“, бойлера и досадното злободневие. 1 юни е, а аз съм тотален аутсайдер от света на малките.

Защото те са малки, но имат гигантския талант да съзират големи неща. А ние, големите, сме програмирани така, че да не виждаме по-далеч от носа си. Дори и с очила.

Те са малки, но имат големи сърца. По-големи от нашите. Всеки, когото срещнат, наричат приятел. Толкова много хора приемат в сърцата си, че се чувстват гиганти.

А ние се ограждаме със защитни стени, пък после се чудим защо броим приятелите си на пръстите на едната ръка...

И смелостта на децата е по-голяма от нашата. Не само за да се покатерят на върха на дървото за джанки, но и за да мечтаят, да пътуват в мислите си до други галактики... А за нас „пътуването“ е буквално – в куфарите до морето и обратно. И в списъка с вещи, които да не забравим. Замисляли ли сте се защо те, малките, могат да видят в локвата цял океан, а ние – единствено кал?! Много просто – защото мислите ни са кални! Сбъркани, повредени...

С годините ние, големите, трупаме страх и предразсъдъци, с които губим и хора, и емоции. И започваме да се чувстваме малки. Най-големият бъг на природата е, че с времето ни дава акъл, благодарение на който осъзнаваме, че няма нищо по-ценно и красиво от детските емоции, които отдавна сме изгубили...

Къде сбъркахме, докато поумнявахме?


В новия брой

Лейди Гага на корицата на новия брой на сп. ELLE