Преминете към основното съдържание

Мира Добрева: За кърлежите и хората

„Първоначално ще боли, но после ще остане само урокът“
© ВАЛЕНТИН ИВАНОВ-SVALIO

Кърлежите ходят по хората. Точно както глупостта. И точно като нея, нанасят непоправими щети у тези, към които са се прикрепили. Околните също понасят определени последствия – все пак те с разбиране поемат стенанията на ухапания.

Кърлежите обикновено намират хората в някакво състояние на апатия, самота или разочарование, което е довело до дупка в душата им и известна пропускливост. В този смисъл, на кърлежите дори не им се налага да полагат големи усилия, за да проникнат в света на окаяния човек. Достатъчно са малко въртеливи движения, чупки в кръста, букли, мигли и премреженият поглед на добряк, готов винаги за всичко да ви се притече (на помощ), разбирайте – да изтече от вас, каквото може.

За разлика от обикновените кърлежи, тези, които ходят облечени като хора, имат план. Те го съставят далеч преди да знаете за тяхното съществуване. Защото, нали, кой нормален човек мисли за кърлежи, когато може да мисли за синева, за изгреви и залези, за облаци и слънце, за живот... Обаче кърлежите имат едно голямо качество, което не може да им се отрече – те надушват. Макар да не са хищници, кърлежите много добре усещат къде е най-добре да се впият. И колко могат да излочат. Каквото има – пари, емоции, знания, придобити умения, тайни, приятелства. Кърлежите са способни да опустошат едно дългогодишно приятелство, например. Защото едно от уменията им е да манипулират почти до състояние на хипноза. Започват да ухажват, да ласкаят, да височаят. Те са предани – в началото. Напористи – в средата. И агресивни – в края на ухапването. Нужно им е малко време, в което да усетят къде да забият хобота си и обикновено успешно го вкарват там, където е най-интимно, та после горкият страдалец да се чуди кому и как да се обяснява за глупостта си да ги допусне до себе си.

Защото, да си го кажем направо, хората допускат кърлежите до себе си, мислейки, че и те са хора. Да, ама не, както казваше някога Петко Бочаров. Кърлежите, особено в България, са онези, които никога няма да понесат отговорност за това, че са пили от кръвта ви. За ваша сметка, разбира се. Работата на кърлежите е такава, те не са виновни! Те винаги се хранят за сметка на нещастника. Разбрах за един кърлеж, например, който никога не харчел и стотинка от своите. Сядал на масата, заедно с хората, и питал: „Тази вода твоя ли е?”. И още преди положителното кимане, той вече натопявал хобота си в чашата. Същото ставало и със салатата, и с тортата, че даже и с кафето на обречения. А веднъж чух за един добре гледан, охолно хранен и даже гърбав кърлеж, който се промъкнал под полата на една жена. Не, не си мислете това, което си помислихте. То колко работа може да свърши един кърлеж, особено в случая –  този точно бил обратен. И психозен. Но адски досаден. Не можел да пише и да чете, но можел много да говори. Миришел на тоалетна, но... успял  да се впие в историята на тази жена. И колкото неграмотен, толкова многословен бил този дърдорко, мърморко и човек-морко. 

Но основното качество на кърлежите не е досадното мърморене, нито това, че пият от чашата ви. Тяхното основно качество е недоволството. Готови са да откъснат главата ви, ако се опитате да ги отбиете от лоченето. Те са готови да ви опустошат при първото „не“ от ваша страна. Не очаквайте благодарност от кърлеж! Каквото сте направили до този момент – направили! Ако спрете да го правите, веднага ставате лоши, виновни и ужасни хора, които немедлено трябва да бъдат разпънати на фейсбук-кръста, разчорлени от извратени клюки и помлени от клетви и доносничества! Не смейте да кажете на кърлежа: „До тук бяхме! Всеки по пътя си!“. Смятайте, че преди да се завре някъде другаде, ще ви разчлени от думи, ще ви попилее от клетви! И това само защото имате наглостта да не го харесвате. Да не искате да го хрантутите...

Тъпо е да те ухапе кърлеж. После се чувстваш точно като изпит. Но идва един момент на освестване, когато казваш: „Марш оттук, кърлеж такъв!”. А той, най-много да ти се развика: „Ма, какъв кърлеж съм аз, бе! Аз съм ти господар! Пия от кръвта ти, ям от плътта ти!” 

Късайте, ви казвам! Откъснете му главата, нищо, че ще остане  забита в тялото ви. После отидете в „Пирогов“ и го изрежете – мястото и всички щети, които е нанесло. Първоначално ще боли, но после ще остане само урокът – да се научите да различавате хората от кърлежите. Те никога не са и няма да бъдат от една кръвна група. Нищо, че се хранят от една кръв...

Всеки месец лицето на предаването „Отблизо с Мира“ по БНТ е на страниците на ЕLLE с моментите от всекидневието и живота, които ни вълнуват

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser