С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Мултитаскингът е пълна заблуда!

Петра Денчева • 15.01.2019

Доказват го учените, при това – като лично се включват в експериментите

Офисните задачи отнемат три пъти повече време, когато сме прекъсвани.
Офисните задачи отнемат три пъти повече време, когато сме прекъсвани. © iStock

Ползата от това, да правим няколко неща едновременно, е заблуда. Твърдят го редица учени, сред които и Алекс Сойунг-Ким Панг. Специалист по история на науката, футурист и автор на книгата „The Distraction Addiction“, в която съветва как да се сдобиваме с информация и да общуваме, без да гневим близките, да дразним колегите и да унищожаваме душата си, той лично се убеждава, че няма такова нещо като паралелно справяне със задачите.

Това, което в действителност се случва, когато се опитваме да правим няколко неща едновременно или превключвайки между тях, е пълно бедствие. Иронията е, казва Панг, че „хората, които мултитаскват, си мислят, че са наистина добри в това“.

Паралелен провал

Меган Джоунс, психолог от Калифорнийския университет в Бъркли, елегантно демонстрира пред Панг цената на подобно превключване. Тя го моли да брои от едно до 10 възможно най-бързо. Отнело му секунда и половина.

После Панг трябвало да рецитира азбуката от а до j – отново секунда и половина. След това – да съчетае броенето и азбуката (едно a, две b, три c, четири d...), което отнело на Панг 9.5 секунди, или тройно повече, отколкото изреждането поотделно.

Какво означава това ли? Че офисните задачи отнемат три пъти повече време, когато сме прекъсвани, например от имейли. И че отнема на служителите средно по 22 минути (а често пъти – и до два часа), за да си върнат фокуса върху настоящата задача, след като са се занимали с подобен имейл.

Най-забавната жена в интернет

Назад Напред

Да, стъпките, които предприемаме, за да оркестрираме паралелно работата по проект, планирането на вечерята, уикенд пътешествието и т.н., ни карат да се чувстваме реализирани, доволни, изпълнени със смисъл. Ала добавете към това един спешен имейл с неочакван въпрос, разтревожено обаждане от детската градина на детето и SOS повикване от шефа и спрете да се заблуждавате – всяка странична дейност разкъсва парче по парче концентрацията ви.

По-малко себе си

Схващането за това, как дигиталният свят фрагментира вниманието ни, започва още с идеята за т.нар. „поток“ в позитивната психология. Понятието е въведено през 80-те години на миналия век от Михай Чиксентмихай.

Той описва състоянието на поток като оптимално преживяване на пълна концентрация и отдаденост на конкретната дейност, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. Тогава, когато сме така погълнати от нещо, че забравяме за времето. При потока идеята е, че концентрацията определя кои сме в този момент. Ако не можете да контролирате вниманието си, сте по-малко себе си.


ИМЕЙЛИ ПРЕЗ ВАКАНЦИЯТА: ДА ИЛИ НЕ?


Това има всякакви последици както за живота ви сега, така и за събития, които тепърва предстои да се разгърнат пред вас. „Трудно е да придаваш смисъл на живота си, когато се лашкаш между толкова различни посоки“, казва Панг. И също се съгласява, че нескончаемите дразнители, които постоянно разклащат баланса ни, имат своята емоционална цена.

Клинични симптоми

Защо въпреки това жадуваме за този низ от събития? Специалистите обясняват, че всяко от тях ни носи малък подарък – прилив на невротрансмитера допамин, който гали центровете за удоволствие и награди в мозъка.

Ако обаче натоварването се покачи още, стресът ще потуши допаминовия взрив. Уви, ние вече ще сме пристрастени, или поне частично ослепели, за да забележим колко дисфункционално живеем. „Поразително е, но един от клиничните симптоми на депресията е неспособността за концентрация“, изтъква Панг. „А всичко, което е знак за клинична депресия, е нещо, от което бихте искали да стоите надалеч.“


ФИТНЕС ЗА ОЧИТЕ


С други думи, пристрастяващият импулс да търсим стимули на вниманието ни затваря в капан. Или, както пише Даниел Гоулман, автор на бестселъри и гуру по темата за емоционалната интелигентност: „Колкото по-големи са нуждите ни да се концентрираме, толкова по-слаба е устойчивостта ни да устояваме на разсейващи изкушения.“


В новия брой

Мария Илиева на корицата на новия брой на ELLE