С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Помощ! Нямам какво да облека!

Нора Попова • 31.01.2019

Откровено за това, какви сме, какви искаме да бъдем и за смелостта да започнем едно ново начало

Нора Попова
Нора Попова © Личен архив

Имах един от тези закачливи моменти тази сутрин. Отворих гардероба, няколко пуловера се изсипаха на главата ми. Всъщност, дори не беше нужно да го отварям, тъй като, той вече беше открехнат под 45-градусов ъгъл по начин, който би вбесил майка ми. Застанах пред него, с войнствения стремеж на Ботев от палубата на „Радецки“ и се зарових. Уви, не намерих 56-каратовия диамант, който бях изгубила и въздъхнах. След това изрекох една от най-често използваните и неразбрани фрази в речника на една жена: „Нямам какво да облека!“

Тези мои дрехи в този мой гардероб... Не разбирам как така са се добрали до там. Пияна ли съм ги купувала? Сигурно. Опиянена от безвкусие. Не можех да определя точно чувствата си, но със сигурност е нещо близо до омраза. Хвърлих им едно око с презрението, с което бихме погледнали към бивше гадже, чиито неизхвърлени обелки от ябълка ни изкарват извън релси и си помислих: „Та те са скучни и еднообразни. Безхарактерни. Нерешителни дори!“

Те са жената на масата, която се съгласява с всичко казано и няма собствено мнение. Те са тази, която праща снимки на приятелките си, преди да се облече, защото не вярва на собствената си преценка. Те са тази, която не носи гащеризони, защото прилича на шестокласничка. Те са тази, която не притежава рокли с гол гръб, защото гърдите й били малки. Те са тази, която живее в постоянен страх, че няма достатъчно. Че не е достатъчно. Тази, която ходи с наведена глава и когато отива до магазина по анцуг, се надява никой да не забележи. Те са тази, която се притеснява, че може да не свърже двата края. Тази, която предпочита сигурността пред риска. Тази, която казва: „Да, да, ще го свърша утре“. Но за която утре никога не идва. Те са тази, която не зачита обещанията си. И сега вече сама не си вярва. Те са тази, която се опитва да се впише в идеята, която другите имат за нея, да им угоди, да ги впечатли. Те са тази, която не вижда смисъл. В това, да излиза, да се издокарва, да лудува. Те са износени и вехти. Неизпрани и преоблечени. Те не представят жената, която искам да бъда.

Защото жената, която аз искам да бъда, е точно обратното. Тя е самоуверена и решителна. Тя не се страхува да бъде себе си. Тя се приема изцяло, дори тъмните си страни, вродените несигурности и срамните „недостатъци“. Тя не се интересува дали изглежда на 15, облечена в гащеризон. Това е начинът, по който тя изглежда. Тя не се интересува дали роклята ще подчертае плоскогърдието й. Тя харесва роклята. Тя се отнася със себе си със същата отдаденост, с която се опитва да спортува три пъти в седмицата и с която се обажда на майка си след работа. Тя се смее на висок глас и живее на ръба.

30 модни представители, с които ще сте секси

Назад Напред

Жената, която искам да бъда, всъщност е... много жени! Перлени обеци с нисък кок й прилягат също толкова добре, колкото дънки с ниска талия и конвърски. Жената, която искам да бъда, не позволява на миналото да я дефинира. Тя не е константа, преследваща етикет, а е многообразна, променяща се, развиваща се. И отнема изтъкана дълбочина на характер и прецизно внимание да я уловиш. Разбира се, не нея, а този момент от развитието й. Жената, която искам да бъда, не определя другите с начина, по който изглеждат. Но също не ограничава и себе си.

Седнах на земята сред купчината дрехи и осъзнах, че всъщност това няма много общо с дрехите ми, а с това, че не искам да живея с отживяла представа за себе си. Но не е нужно. Подарявам си свободата да започна отначало...

20 визии, с които ще ви забележат

Назад Напред

 


В новия брой

Мария Илиева на корицата на новия брой на ELLE