Невероятно, но факт: остаряването ни прави по-щастливи! А тревожността и депресията са в апогея си, когато сме около 20-ата и 30-ата си година. Време, смятано доскоро за „разцвета на силите ни“, нали?
Проучване на професор Дилип Джесте и екипа му, завършено тази година в Сан Диего, обаче ни дава нов поглед към живота на по-късна възраст. „С напредването на годините се подобрява усещането за по-стабилно психологическо здраве“, обяснява проф. Джесте. „Линеарна зависимост, много важна при това. Участниците в нашия експеримент докладват, че се чувстват по-добре в кожата си година след година, десетилетие след десетилетие.“
Младостта е рай?
Явно не съвсем. „Изворът на младостта“ е свързван с далеч по-лоши нива на психологическа стабилност, твърдят експертите, сравнявайки този период с всички останали отрязъци от време в живота ни.
Не че това ни изненадва. Интересно за нас е по-скоро правенето на директна връзка между емоционалното узряване и щастието.
Предишни изследвания по темата водят до противоречиви изводи. Но някои от тях цитират U-образно движение на психическото и емоционалното ни благосъстояние. Това ще рече: щастливи детски години и щастлива късна възраст, разделени от спад в навлизането на така наречената „зряла младост“.
Младостта е свързвана с далеч по-лоши нива на психологическа стабилност.
Бавно, но славно
Ами познавателните ни способности? Те намаляват с времето. Все по-трудно ни става например да учим чужд език, да запомняме задачите си за деня, да не пропускаме поводите на цялата рода. Ето какво коментира проф. Джесте: „Някои когнитивни смущения са неизбежни с времето. Но ефектът от това определено не е еднакъв за всички и много хора успяват да извлекат наслада от живота въпреки подобни затруднения.“
Когнитивните смущения са неизбежни, но не влияят на щастието ни в късна възраст.
И още 3 причини да остаряваме бавно, но славно и... щастливо:
- надживяваме дребните несгоди
- ставаме по-мъдри
- взимаме по-добри социални решения
Извън фокус
„Подобно на много други проучвания от този тип, това е кръстосано изследване, предоставящо моментен разрез на обществото. Възможно е с повече наблюдения да открием допълнителни обяснения. Като например, че по-нещастните възрастни просто не доживяват до късна възраст и не са попаднали във фокуса ни“, допълва д-р Майкъл Л. Томас, съавтор на професор Джесте в това проучване.
Нещастните възрастни може и да не доживяват до късни години и затова да не са във фокуса на учените.